Отсъстващият в кортежа на послушните

Петър АНАСТАСОВ

Публицистиката на критика и поета Чавдар Добрев е не само интелектуален феномен с мощен евристичен капацитет. Тя е дръзко предизвикателство към закостенелия навик на доктринерството да марширува на място в рехабилитираните псевдонаучни издания и по страниците на съвременната българска периодика. Тя разобличава неизлечимия комплекс на плагиатството да славослови и преповтаря изхабени идеологически клишета и парадигми. Нейната актуалност се корени в устойчивостта на индивидуалния мироглед, формиран не само от уроците и морала на прочетените книги, а и от уроците и морала на ранния детски труд - този с нищо незаменим ваятел на ума и душата.
Модерността на тази публицистика се обуславя от неистовия стремеж на таланта, осъзнал своята гражданската мисия да обновява и адаптира своето творческо кредо към непрекъснато променящия се свят. "Власт и безвластие" е убедителен пример за неподражаемото умение на Чавдар Добрев да прониква в историята, не за да я преразказва, а за да възкресява незаслужено пренебрегвани умове и уроци. В книгата триумфира блестящият очерк за идеолога на българския анархизъм Георги Шейтанов, чието тактическо късогледство се компенсира многократно от философската дълбочина на културологичните му разработки и представите му за ролята на нравствените устои в едно бъдещо управление на левите сили.
Класическата социалдемокрация и идеолозите на късния социализъм можеха да си спестят много от бъдещите исторически провали, ако не бяха проявили необяснимата си надменност към един от най-дръзките и най-даровити революционери, които са изгрявали не само на българския, но и на европейския политически небосклон. Лекомислено загърбените шансове пред левите сили и още по-лекомислено пропуснатите в сляпото тичане подир времето поуки вълнуват перото на Чавдар Добрев и придават на текстовете му чувствителност, заразяваща със своята искреност и достоверност. Тази книга доказва, колкото и парадоксално да звучи, че прозорливо написаният текст притежава способността не само да формулира, но и да чете кодирания смисъл на световното време.
Публицистиката е жанр, в сърцевината на който пулсира интегралната сила, обединяваща в една нова енергия забравените от историята истини и новаторските тенденции в развитието на научната мисъл. Тази е причината, поради която организационните структури в политическата сфера винаги са се нуждаели от провидческия дар на съпътстващи ги анализатори и стратези. Чавдар Добрев е анализатор и стратег на житейските и политическите ситуации с мащаб на мисълта, която ни респектира дълбоко. Единственият критерий, пред който неговият талант си позволява да коленичи, е истината. Не евфемистичната истина, за която бумти тъпанът в лагера на поръчителя, а суровата, безпристрастната, голата истина, която е неудобна и може да убие понякога, но пък е единственият път към възкресението и надеждата. Един обективен анализ на родната политическа реалност (авторът го прави по забележителен начин в студията за левите противоречия и в откровения до болка политически портрет на Тодор Живков!) доказва, че ръководството на българската левица засега предпочита удобното лице на истината и нерядко наистина брани своя затихващ авторитет с евфемизми. Напомням декларацията, че левицата се обявява против настаняването на ОЩЕ чужди танкове и оръжия в България, след като веднъж вече се е съгласила да ги приеме. Послушните просто мълчат или утвърдително кимат, но Чавдар Добрев не мълчи. Опазил го Бог, ако замълчи! Чавдар Добрев никога не е крачил в кортежа на послушните.
Анализът, който авторът прави на Унгарските събития през 1956 година, приковава вниманието ни с прецизното вглеждане в идеологическите и социалните причини, довели до бунта срещу буксуващия социализъм в страната. Този анализ се вписва по особено актуален начин в проблемите на съвременната европейска левица, състоянието на която тревожи с отстъплението от нейните социални програми и с капитулантското си поведение пред глобализма и новия колониализъм.
Чавдар Добрев е автор на внушителен "конгломерат" от актуални и непримирими като гражданска позиция публицистични творби в периодичния печат, на удивляваща с художественото си пълнокръвие поредица от книги: "И видях друг звяр... Московски дневник" (1994), "Проиграната демокрация" (1998), "Театърът перестройка" (2000), "Харта на унгарския социалдемократ. Българската пътека" (2000), "Ранено време" т. I, т. II (2003), Избрани творби, т. V - "Ранено време" (2011), "В епицентъра на мисълта" (2014).
Този благодатен влог в новата ни политическа история принадлежи и на българската левица, която може да се гордее с него, може да черпи от богатството на неговите идеи и неговия вдъхновяващ патос. Чавдар Добрев успя да изгради плацдарм за настъпление на реалната демокрация, на социалната справедливост и свободата. Той прокарва мост между миналото и бъдещето на България, създава образци на изкуството на социалния жест, на духовната съпротива, на борбата за достоен живот на онеправданите.