Отрицатели на всичко патриотично

 Доц. д-р Стоян ВЛАЙКОВ

Фондациите "Америка за България" и "Отворено общество" не крият, че "спонсорират", "подкрепят", а всъщност финансират неправителствени организации, вестници, издателства, телевизии, отделни журналисти, публицисти, социолози, политолози, писатели у нас. Те даже открито афишират "съдействието" си. Седмичен хумористичен вестник с жалък тираж обявява на последната си страница с едри букви "С подкрепата на America for Bulgaria Foundation" и само поради това продължава да излиза. Електронни сайтове ползват "подкрепата", но демагогски оповестяват, че това не влияе на обективността им. Спонсорираните вирят нос, държат се дръзко, високомерно и подигравателно към другите, гордеят се с умилкването си около финансовите господари, книгите им се издават безпрепятствено с това "спомагателство". Небезизвестният Иво Инджев се хвали, че книгите му срещу Русия веднага се изкупували, Георги Господинов бил превеждан в целия свят. На вестниците половината тираж не се изкупува, но те не фалират, продължават да излизат с "подкрепата на..." 

НПО-тата си живуркат безметежно 

и от време на време надигат глас, за да оправдаят финансовата инжекция. Някои - твърде често. Неотдавна се разбра, че даже и Съюзът на съдиите е свързан с "Америка за България". Когато Меглена Кунева беше министър на образованието, патетично обяви публично, че ще покани "Америка за България" да "подпомага" организацията на българската просвета. Тогава не стана, но не се знае сега дали фондацията не се меси скрито в българското образование и в съдържанието на учебниците. Журналисти бродят из Европа и света за сметка на фондациите, научни звена печелят финансиране на проекти даже и с такива нелепи и смешни цели, като "борба с остатъците от комунизма" (като бившия министър на външните работи Николай Младенов). Наскоро шефката на "Америка за България" г-жа Нанси Шилър се похвали, че за 9 месеца на 2019 г. е раздала 209 млн. долара за различни проекти в България, включително и за образованието. 

По-лошото е, че тези две фондации толерират и подклаждат фалшификациите на историята ни. Грантовите организации, медии и автори открито и агресивно подменят факти от историята ни, отричат действително станали събития и фалшифицират цели периоди от миналото на страната ни. Стигна се дори дотам да не признават репресиите върху евреите у нас, даже и холокоста (изгарянето) в пещите на концлагерите. 

С тези деяния и писания те унижават и вас, уважаеми ръководители на "Америка за България" и "Отворено общество". Оскверняват паметта и на ваши именити сънародници, жертвали живота си за свободата на България. Манипулаторите отричат   борбите на нашия народ против турския поробител и срещу кафявата чума, в които са участвали и ваши велики мъже. Нашите борби са подкрепяни от най-честните и светли умове на Европа и Америка, а това се отрича от вашите фаворити. И вие допринасяте за охулването и опетняването на вашите герои, отдали живота си в защита на българския народ и като участници в борбите му, като финансирате тези отрицатели на всичко патриотично. 

Със спонсорството си фондациите "Америка за България" и "Отворено общество" 

подстрекават към кощунство 

и отричат и паметта на незабравимия наш защитник - американския журналист Дженюариъс Макгахан, който пръв провокира съвестта на Европа и Америка и предизвика гнева на най-светлите умове против турските зверства по време на Априлското въстание (1876). Точно Макгахан пръв разкрива ужасите от клането в Батак. Той успява да заведе генералния консул на САЩ в Цариград Юджийн Скайлър в Батак през август 1876 г. Консулът с очите си вижда непогребани 5000 тела, сред които много жени и деца и едва издържа на вонята. В доклад до своето правителство американският консул пише: "Трудните (бременните) жени са разпаряни, та вадели децата от утробата им, набождали ги на ножовете си и се разхождали с тях." С ваша помощ сега това не само се отрича, то се обявява за мит, в който вярвали само най-ниските слоеве от населението. Това безразлично ли ви е, управители на фондациите?

Турските зверства са заклеймени и от американските мисионери в османската империя и преподавателите в цариградския "Робърт колеж" д-р Албърт Лонг и д-р Джордж Уошбърн. Американският журналист Робърт Джаспър Мор в книгата си "Под Балкана" описва ужасната смърт на Трендафил Тошев, кмет на с. Батак и предводител на въстаниците: "Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат  да гледат неговата смърт". И това сега не се признава от нашите родоотстъпници, а американският журналист се изкарва лъжец.

Ще отречете ли, г-да от "Америка за България" и "Отворено общество", тези свидетелства за ужасите у нас, които са документирали вашите велики сънародници от онова време? Тези изключителни честни и неподкупни личности са осквернявани днес от вашите храненици като Иво Инджев, Харалан Александров, Евелина Келбечева, Христо Христов, Лъчезар Стоянов, Антоний Гълъбов, Рая Заимова, Наса Кралевска, депутати и политици и даже от шоуманиаци. Нима не ви е болно за тази гавра над паметта на вашите велики сънародници? 

Но на българска територия има 

загинали английски и американски патриоти 

и в борбата против фашизма - пилоти, парашутисти, разузнавачи. Едва ли има с света човек да се гордее с приятелство с Хитлер, но не и в България. Партизанската борба се обявява за терористична, защото се водела срещу нашия съюзник - Германия. А всъщност Германия е окупатор, защото на 2 март 1941 г. части от 680-хилядната армия на хитлеристкия генерал Зигмунд-Вилхелм Лист нахлува в България в 6 часа преди Народното събрание да ратифицира договора за присъединяване към хитлеристката ос. Против тази окупация и против кафявата чума се борят партизаните. В тази борба у нас участват четири английски мисии, които доставят и много въоръжение на нашите партизани. Четирима британски офицери се включват в партизанското движение, най-известен сред тях е капитан Уйлям Франк Томпсън (1920-1944). Той е син на световноизвестния историк проф. Едуард Томпсън. Уйлям Томпсън е спуснат с парашут в България, включва се в партизанския отряд на Денчо Знеполски и участва в битките с жандармерията. При една битка е ранен, заловен, инквизиран жестоко и на 10 юли 1944 г. е разстрелян от капитан Янко Стоянов. Отказан му е статут на военен пленник и съдебен процес. Главата му е разнасяна на прът, както в турско време са правели с хайдутите. Убиецът му Стоянов сега е обявен за жертва на комунизма от тези, които вие покровителствате днес. Приятно ли ви е да разнасят на прът главата на патриот, син на патриот?

Заедно с Уйлям Томпсън (произведен посмъртно в чин майор) в британските мисии участват още сержантите Джон Уолкър, Уот и Шейн, радистът Кенет Скот и преводачът Ник Марвин (канадец). В битка 

наравно с българските партизани 

загиват Джон Уолкър и Ник Марвин (23 май 1944). Полицията се гаври с телата им. Ръководителят на ІV британска мисия Мостин Дейвис загива в бой в Чемерник планина (Сърбия) на 23 март 1944 г. Заловен е радистът Кенет Скот, но той успява да заблуди полицията, вкаран е в затвора, излиза след 9 септември 1944 г. и описва трагичната смърт на Томпсън и другите офицери. Героите са погребани заедно с още 72 загинали български партизани до с. Литаково, Софийско. 

На 6 май 1944 г. край гр. Кула загиват седем американски летци в бой с полицията - Уйлям Бек, Джоузеф Томас, Хърст Дювал, Джим Шелтън, Дартин Сефчик, Джералд Карълс и Хенри Краус. А летецът Харолд Джеймс е заловен, изтезаван, разсъблечен за разстрел, но партизанската чета на Леваневски нахлува в с. Сърнегор, Пловдивско, и го спасява. След това американският летец прекарва един месец в партизанската чета, участва в бойните акции, по-късно е преведен в Сърбия в освободителната армия на Тито. След 9 септември 1944 г. Харолд Джеймс се връща в България, издирва приятелите си от партизанската чета и им благодари за спасението си. 

Ето какви чисти герои и патриоти британци и американци са жертвали живота си в борбите на българския народ против поробителя и окупатора. И Вие, г-да от "Америка за България" и "Отворено общество", позволявате на днешните лъжедемократи, хора без чест и достойнство, раболепни родоотстъпници, да се гаврят с паметта на тези смели воини и интернационалисти. 

Когато британският рок изпълнител Роджър Уотърс беше на турне в България през 2013 г., на 29 август той отиде на гроба на майор Томпсън, положи венец и се поклони на героя антифашист. Пълно мълчание от нашите медии. И от вас, господа от "Америка за България" и "Отворено общество".