Отиват на кино

У нас има два начина да отидат в небитието  старите сгради - паметници на културата. Да се разрушат за няколко часа от багер или пожар или бавно и незабележимо да се срутват в забрава, докато от тях не остане нищо за пазене. 

Някои от архитектурните и културните ценности имат нещастието да минат и по двата пътя. Като бившия театър "Ренесанс", наследен от профсъюзния дом "Георги Димитров", последван от кино "Възраждане" и завършил като попфолк дискотека "Син сити". Сградата, която вече е в ръцете на частен собственик, премина през забвението, след това през опит за целенасочено "демонтиране", което обаче бе спряно, за да завърши съществуването си с пожар. Е, въпреки всичко паметникът на културата оцеля. Има го. Стои в центъра на София и чака намесата на провидението - ще съществува ли като носител на физическата памет на града, или ще освободи място за поредния мегаломански проект за небостъргач. 

А с времето все по-наивно стана да се смята, че когато една сграда е емблематична, ценна и пазена чрез статута си на паметник, за нея трябва да се полагат министерски и общински грижи. Вече никой не очаква, че при тлееща разруха ще се намесят Министерството на културата, подопечните му институти или съответната община. 

Никой не спаси Тютюневите складове, Царските конюшни, старите къщи в Пловдив или по Самоводската чаршия във Велико Търново. На кино отиват и бившите кина "Димитър Благоев" и "Цанко Церковски" в София. Чакането е най-добрият коз и на министерствата, и на новите собственици на ценните постройки. Колкото повече кротуват и не чуват воплите от миналото, толкова по-бързо ще се отърват от проблемите. Твърде скъпо стана да се спасява историята. Особено когато няма кой да спаси настоящето.