Отговорът е ясен

Държавата ще брои земеделските стопанства. Това стана ясно от публикуван за обществено обсъждане проектозакон. Преброяване не се прави за пръв път, но без съмнение новото, което трябва да се случи през 2020-а, ще преповтори резултатите от предишните. Ако не напълно, то с малки изключения.
Присъдата, за съжаление, отдавна е прочетена - у нас агростопанствата все намаляват. Сигурно ще се намерят "експерти" да обяснят как тук и там има съживяване. Истината обаче е, че този подем много често трае само докато текат пари по някоя - я евро-, я държавна програма. Помните ли случая с тиквите, дето останаха неприбрани по полетата. Тогава едни "умни" глави дадоха доста солидни суми като подпомагане, без ангажимент да се следи производството. И се оказахме първенци по производство на тикви. И по точене на европари. Щото си отглеждаме по ведомствата тиквени глави.
Впрочем МЗХГ наскоро извади доклад, който показа, че земеделските стопанства, земеделците и фермерите се топят. И толкоз. Щото в документа няма анализ на какво се дължи намаляването с 4% за година на регистрираните у нас земеделци, както и какво ще прави държавата по въпроса.
И макар че има мярка по ПРСР за инвестиции в земеделските стопанства, явно резултатите не са блестящи. Наредбата по тази мярка, издадена от бившата министърка Десислава Танева, беше атакувана в съда и отменена на първа инстанция. Но на втора някак неочаквано всичко се размина. Опасността беше 237 млн. евро да не бъдат възстановени от ЕС и да останат за сметка на българския бюджет.
За сметка на всички нас обаче е сривът в агросектора. И в животновъдството, и в зеленчукопроизводството, и в овощарството... Сал едно зърно ни остана. Там са играчите с най-големите европари - някои са буквално мегавладетели на земя. Същевременно пет пъти е намалял броят на малките земеделски стопанства. А по селата, където има кооперация, има живот. Иначе обезлюдяването е тотално. И отговорът на въпроса има ли наистина смислена държавна политика в земеделието, е повече от ясен.