Отблясъци от една пловдивска година

Пенка Калинкова

Изпратихме година, белязана с думата криза. И избори - местни и президентски. Резултатите - без коментар. Няма да бъде празничен със следизборните "честитки".

Няколко събития обаче с изявена гражданска активност в подкрепа на пловдивската култура белязаха също отиващата си година. Едно предновогодишно обещание на бившия пловдивски кмет Славчо Атанасов има развитие през 2011-а и, надяваме се, в близките 8 години. Малко бавно и стъпка по стъпка, но Пловдив се включи в надпреварата за титлата "Европейска столица на културата 2019". Първо малка групичка пловдивски интелектуалци заби камбаната, после групичката порасна и започна да бие камбаната по-отчетливо и ясно - сбирка на инициативен комитет, последва отворено писмо на 12 известни пловдивчани до кмета заради орязването на бюджета за култура за 2011 г., после подписване на меморандум за подкрепа от страна на политическите сили - ГЕРБ, ВМРО-НИЕ, СДС... От БСП подписи положиха Атанаска Тенева и народният представител Захари Георгиев. Проф. Стефан Данаилов регистрира подкрепата си със силно приятелско писмо. И в края на краищата общинска фондация "Пловдив - европейска столица на културата" е вече факт. Работи.
Гражданските чувства на пловдивчани бяха събудени и от немарата, настанила се в някогашното най-представително пловдивско кино "Комсомол", наречено впоследствие "Космос". Те избухнаха, когато се разбра, че сградата по проект на архитектите Любомир Шинков и Любомир Бонев може да се превърне в многоетажен паркинг. Засега гражданската позиция/опозиция надделя. Остава да видим дали новата общинска управа ще спази обещанията на предходната.
Прелиствайки спомените от 2011-а, на пръв поглед изглежда, че изложбите имат силен превес. Пловдив, както се знае и все още, е град на художниците. През 2012 г. Дружеството на пловдивските художници става на 100 години. Драматичният театър, първият български професионален, пък навлезе в 130-ия си сезон. А и пространствата за изложби и театър не намаляват - увеличават се. Един пловдивски МОЛ с подходящо име отдели голямо пространство за експозиции на българските/пловдивските художници. Умно, добра реклама за мола. Пловдивският театър раздаде за Коледа премии на трупата.
Тукашният културен пейзаж загуби някои свои популярни топоси, създаде други. Изчезна от площадката на Античния стадион фигурата на Филип II Македонски, оспорвана, иронизирана и в края на краищата - приета и харесвана. До месеци се очаква старата Джумая, център на града в румелийския период и много след това, да се превърне в място за разходки и раздумка в непосредствен досег със скъпите руини на Античния стадион. Проектантка на новото решение е арх. Румяна Пройкова. На метри от Джумаята в градинката пред един изчезнал топос - кръчмата на художниците "Пловдив", се роди от хрумването и ръцете на художника Атанас Хранов "Седмото тепе". Своеобразен пантеон на открито на духовността, на живели и творили в Пловдив големи български писатели като Иван Вазов, Константин Величков, Захарий Стоянов и други от ново време, са запечатаните в бронз техни мъдри изречения върху наредени на земята малки гранитени павета. Жалко е обаче, че, четейки и препрочитайки ги, ходим по тях. А къде е Филип Македонски, възкачен на постамент след толкова брожения и престрелки между пловдивчани? На отговорно пазене. Следващата му локация щяла да бъде до сградата на Общинския съвет в Пловдив. Между първите действия на новата власт бе и махането на компрометирания водоскок "Рендето" на главната улица и на бика, скулптура на Николай Савов, пред общината. Решения, предизвикващи противоречиви чувства.
Прочутият център "Трак арт" на художника Жорж Трак в подлез Археологически е задължителна атракция в туристическите маршрути на Пловдив. Който иска да преживее нещо изключително, не бива да го подминава.
Към античните мозаечни килими in situ сега се прибави и новата атракция - антично стъкло или стъкло на 25 века. Колекция от съдове за бита и за сакрални цели - шишенца за благовония и отрови, амулети за добро и лошо, амфориски и пъстроцветни стъклени фиали. Седемте фиали са наистина венецът на експозицията, космос от символи и послания, както с гордост казва художникът и реставраторът Жорж Трак. Те носят кратки и ясни имена: Земята, Водата, Небето, Посоки, Мъдрост, Животът, Изборът. Една от друга по-прекрасни, те са изработени в техниката "милифиори", което означава милион цветя или цветове. Колекцията е събирана години наред, част от експонатите са изработени по нашите земи, други - във Финикия и Крит. Самата експозиция е представена подробно в книгата на Жорж Трак и Славка Чернева от Археологическия музей "Стъклото в античното изкуство". Висока оценка получи техният труд от автора на предговора проф. Иван Маразов. Стъклото и обработката му са оценявани в античността не по-ниско от златото и златарството, казва той. 
Антиките радват чужденците, а пловдивчани четат в захлас "Особености на филибелийския характер" (2011) от Евгений Тодоров и още по-новата му "Тайни писма до Бойко Борисов и други секретни писма и документи" - и двете издадени от "Летера". Евгений притежава измамно лек, непретенциозен сякаш стил и изказ, школуван обаче много години пред микрофона и камерата, който се харесва на публиката, но най-важното е, че има какво да й разкаже.
С орязани пари за културна дейност Пловдив все пак сътвори достоен Есенен салон на изкуствата, в който блестяха "Сцена на кръстопът" и Международните фотографски изложби, откриването естествено бе в Античния театър с шлагерите на "ФСБ" и с участието на Пловдивския симфоничен оркестър. Изместена малко по-рано от обикновено, и тази година Нощта на музеите и галериите бе едно от най-знаковите и любими културни събития на Пловдив и страната. Тук се стичат поклонници на изкуството и бирата от цяла България, купонът тече, а накрая Пловдив е като след битка с възглавници, меко казано. Но ранени и изгубени няма. Есенните изложби в Стария град винаги има с какво да изненадат дори и най-критичния почитател на изкуството, този път всички занемяха пред платното на почетния гост Вълчан Петров "Задушница - за душата ми", посветена на скъпите му загуби - родственици, дъщеря, съпруга. Свои и на Иванка Братоева-Петрова и Гергана Вълчанова картини той подреди и в изложбата "Светът на ангелите", открита през декември в Градската художествена галерия. Останал без свидните си дъщеря и съпруга, Вълчан Петров с вълнение посрещна раждането на първата си внучка и успехите на сина си. Името на режисьора Петър Вълчанов срещаме напоследък често в титрите на "Стъклен дом" и ситкома "Домашен арест". Когато се връща в Пловдив или в близкото до града Марково, младият режисьор едва ли е разпознаван, освен от близките и приятелите, но виж Брус Уилис, Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Джейсън Стейтъм и цялата компания от "Непобедимите 2", снимана и на летище Крумово до Пловдив, беше следена и следвана от медии и почитатели крачка по крачка.
Тази година Голямата национална награда на името на Христо Г. Данов беше присъдена на  писателя Стефан Цанев за цялостния му принос в националната книжовна култура. Той е свързал името си и с историята на Пловдивския театър - цели 7 години е драматург на трупата. В раздела за българска художествена литература наградата спечели пловдивчанинът Недялко Славов за романа си "Фаустино". ИК "Жанет 45" отново бе с награда, този път за книгоразпространение, а Младен Влашки - за подобаващо представяне на българската книга в списание "Страница" и предаването за литература на Радио Пловдив "Преге". "Островът" от Александър Секулов също бе сред номинациите, тя е чудесна книга за деца и за възрастни и тепърва ще увеличава българските си читатели. Докато една друга, предишна негова книга, каквато е романът "Колекционер на любовни изречения", вече е преведена на сръбски. Поетите пишат поетична проза, а Петър Анастасов споделя, че новата му пиеса е специално за актьорите Светлана Атанасова и Стефан Попов, играли някога в камерната му творба "Голям, колкото малка ябълка".
На сцената на най-стария български театър в 130-ия му сезон се играе Йовковата "Албена" под режисурата на Пламен Панев и главните роли изпълняват Саня Борисова, известна от сериала "Забранена любов", и дебютантът Христо Пъдев. Актьорът Стефан Бобадов, който играе ролята на Гунчо Митин, си спомня, че дебютът му някога е бил в същата роля. В документалния филм "Първият театър", продукция на Нова българска телевизия, посветен на 130-годишнината на театъра, той казва: "Това е 140-ата ми роля, аз съм близо на 72 години, продължавам да играя, с тази роля съм започвал преди 45 години, но сега това е един по-зрял Гунчо Митин. Този театър е моят дом и всичко, което имам. Дано да бъда жив, поне да идвам до театъра. Той е мой и аз съм негов. На добър час!"

Годината приключва по традиция с великолепен празничен концерт на пловдивските симфоници под диригентството на Алексей Измирлиев. Кога ще се настани Пловдивската опера в почти завършената сграда на Градския дом на културата, чиято реконструкция продължава повече от четири години, е въпрос без окончателен отговор. Но музиканти, певци и балет поддържат с всекидневни усилия огъня на музикално-сценичното изкуство в града на хълмовете. През 2012 г. ще трябва да бъдат дадени много отговори.