От ръкостискане, кихане и кашляне не се заразява с хепатит С

През 1989 г. двама южнокорейци откриват вируса на хепатит С. Всъщност той е последният открит вирус сред всички видове хепатит - А, В, С, Д и Е. В същото време болестта, която причинява, е една от най-коварните. "Честотата на заболяването в различни части на света е различна - в Европа и Америка е между 0,5 и 3%, за България се смята, че е около 1,5%. Предполага се, че у нас около 110 000 души са носители на хепатит С, но едва 10% от тях знаят за заболяването си и се лекуват", казва проф. Константин Чернев -  началник на Клиниката по вътрешни болести на болница "Софиямед" и национален консултант по вътрешни болести. Много висока е честотата на заболяването в Северна Америка, в Африка, най-вече в Египет. В тази страна всеки пети е с хепатит С - между 8 и 10 млн. души. Масовото заразяване е станало през 50-те години на миналия век. Тогава била открита ваксина срещу заболяването билхарциоза, което е разпространено в Египет. Медицинските работници в онези години ваксинирали децата с една игла, което разпространило инфекцията. "Тази голяма честота позволи на египтяните да разработят най-ефективната система за борба със заболяването в света", коментира проф. Чернев.
Докато ваксина за хепатит А и В има и с нея задължително се имунизират родените след 1991 г. деца в България, ваксина срещу хепатит С няма. Нещо повече: учените прогнозират, че в края на ХХт век хепатит В ще бъде изкоренен благодарение на ваксинирането.
V От ръкостискане, кихане и кашляне, прегръдка или целувка вирусът на хепатит С не преминава от човек на човек. Заразата се пренася по кръвен път. В различните държави различни са причините за заразяване, обяснява проф. Чернев. Например в страните с висок стандарт рисков фактор са инжектирането на наркотици, пиърсингът, маникюрът, татуирането. В бедните и нецивилизовани страни най-често причина за заразяване са неправилните медицински манипулации, убождането със заразени игли, кръвопреливането, хемодиализата, операциите. "Много ниска е честотата на заразяване с хепатит С в семейството за разлика от хепатит В. Заразата трудно се предава от бременна майка на бебето или ако човек има постоянен полов контакт с един хетеросексуален партньор. Това обаче не важи за хомосексуалните двойки", обяснява специалистът. Докато има цели семейства, заразени с хепатит В, подобни случаи с хепатит С са рядкост.
Макар че носителите на вируса са мнозина (в България вероятно са около 110 000 души), само при 10% от тях болестта се проявява.

Инфекцията протича безсимптомно

както е и при хепатит В. Единственият признак на болестта е отпадналост и умора, но мнозина не обръщат внимание. Нови проучвания показват, че хепатит С се размножава много и в мозъка, за разлика от хепатит В. Има проучвания, които показват намалена работоспособност на инфектирания. По данни на касата всяка година у нас се лекуват от хепатит С между 400 и 500 души. Препоръката на проф. Чернев е всеки да се тества за хепатит. По думите му, тестовете не струват повече от 4-5 лева. Откритото навреме заболяване се лекува много по-бързо и ефикасно. Има и нещо много важно: над 90% от заболелите от хепатит С са хора в трудоспособна възраст.
Но докато при хепатит В 90% от случаите пациентите оздравяват и само при 10% болестта хронифицира, то при хепатит С 80% хронифицират, а 20% оздравяват, казва проф. Чернев. Той обяснява, че болестта вирусен хепатит има няколко стадия: остър, хроничен, чернодробна цироза и рак на черния дроб около 15-20 години след заразяването. Но това се случва само при 20-30% от заразените, а световната медицина още не е открила причината за това.
Прогнозата на медиците по света е, че около 2015-2022 г. в света ще има бум на тежки чернодробни заболявания като цироза и рак на черния дроб. Това ще са хора, които преди 20-25 години са заразени с вирусите на хепатит В и С. След въвеждане на задължителния скрининг на кръвта в началото на 90-години разпространението на тези хепатити намалява от 80 на 1%. Затова се очаква при т.нар. бейбибумъри - родените в периода 1945-1965 г., ако са претърпели операции или кръвопреливане, или са им правени други медицински и зъболекарски манипулации и са заразени, болестта да се прояви.

Липсата на информация

за пътищата на заразяване, за симптомите, за протичането на болестта и пр., кара хората да се плашат. Мнозина избягват да се изследват от страх да не се окаже, че са болни. Проучване на Българската стопанска камара показва, че непознаването на заболяването е причината всеки пети (22%) да признава, че би странил от свой колега, за когото знае, че е заразен с хепатит С. Същото проучване показва, че 49% не са информирани за заболяването, голяма част смятат, че има ваксина срещу хепатит С, не са малко и тези, които слагат знак за равенство между хепатит С и хепатит А (жълтеницата).


Непроменяна 27 години наредба позволява уволнение

Огромен процент от заболелите от хепатит С не признават пред работодателя и колегите за заболяването си, за да не странят колегите им от тях или да не бъдат уволнени. Причината отново е незнанието.
В България една от най-старите (а може би и най-старата) наредби, която не е променяна нито веднъж от публикуването си - 1987 г., е Наредба 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила по чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда. Документът е издаден от Министерството на народното здраве и Централния съвет на българските професионални съюзи на 20 февруари 1987 г. Според нея, ако при постъпването на работа работник или служител е обявил хроничното си заболяване, при масово уволнение или при съкращения на персонала на предприятието той е защитен от уволнение. Става въпрос за 6 заболявания - исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично заболяване и захарна болест. През октомври 2012 имаше един опит наредбата да бъде попълнена с други хронични заболявания, които се смята, че са бича на ХХт век. Сред тях бяха и активна форма на хепатит В и С. Наредбата не бе осъвременена и след втория опит през ноември 2013 г. Смята се, че причината е у работодателите, защото именно те не са заинтересовани да имат служители с хронични заболявания.