От пусто в празно

Столичната община от няколко години налива от пусто в празно, за да компенсира неефективната си политика за обхвата на децата в детските градини, ясли и училища. Чрез сложни еквилибристики ресорните зам.-кметове създават правила за прием в учебните заведения, ремонтират ги всеки сезон и стресират поредното поколение дечурлига, което трябва да пристъпи в системата на грижи и образование. 

Промените в начина на класиране тази зима съвсем не са изключение, те се превърнаха в практика - практиката да се сумилира дейност, да се бяга от отговорност и да се търсят вратички за задоволяване на най-шумните и активни неправителствени организации или родители. Колкото по-гръмко и настоятелно се борят да защитят интересите на децата си, толкова повече се чува гласът на съответната група майки. Тяхната справедливост бива записана в съответната наредба и напълно естествено ощетява останалата родителска съвкупност. И така до следващия сезон на промени, когато на общината й хрумва да изпълни копнежите на следващата група претендиращи. А резултатът е нулев. 

Същинските проблеми не са в системата от критерии за прием в учебните заведения. И от общината много добре го знаят. Само че не могат да се справят със същинския въпрос - липсата на места в ясли и градини, както и на достатъчно добри училища. Ако имаше адекватен отговор на родителското търсене, нямаше да е нужно от кметството да хабят енергия за некачествени нормативни документи. Но вместо да строи градини и да помага за повишаването на качеството на образователния процес в училищата, за общината е много по-лесно да противопоставя групите родители едни на други. Докато те се карат кое дете заслужава мястото - умното, това с връзки или с постоянен адрес от 5 години, отговорните фактори в общината си купуват комфорт.