От пусто в празно

Кабинетът даде живот на едни доста общи и в същото време съмнителни критерии, по които директорите на районни здравни каси ще избират с коя болница да сключват договор. От друга страна, тези критерии са направени така, че да прилягат най-много на големите държавни болници, които са и с най-големи задължения, и на големите частни болници, които естествено гледат предимно финансовия си интерес.
Иначе човек като се разболее, търси най-близкото лечебно заведение, най-близкия лекар. Когато си болен, не можеш да пътуваш по 50-60 км. Но приетата вчера наредба за критериите, по които НЗОК ще сключва договори с болниците, не дава никакъв шанс да съществуват малките общински болници. Нищо, че те обслужват над 2 млн. души и ползват не повече от 1/5 от парите за здраве. След кабинета "Борисов-1", когато бяха измислени какви ли не критерии, нива на компетентност и пр., "Борисов-2" отново се е вторачил в малките болници. Колкото и министър Москов да обяснява, че целта на реформата му е да постави пациента в центъра на системата, действията показват съвсем друго.
Дали целта на реформатора не е да бъде източена до капка кръвта на въпросните малки болници, та да останат без никакви специалисти, а оборудването и сградите просто да сменят собствеността си и да станат частни? Иначе защо такова вторачване в тези болници? Ако един управник е далновиден и мисли за демографията, не би ги унищожавал, а би ги реанимирал. Само така би имало смисъл и от широко рекламираната от министъра здравна карта.
В противен случай не е много ясна крайната цел на въпросната наредба. Освен ако и тя не е част от любимата гимнастика на МЗ, състояща се в преливане от пусто в празно.