От праха за пране до "вързаната" Алма матер

През 2011 г. в Деня на народните будители българските учени излязоха на уличен протест срещу унищожително ниския бюджет за наука, който ГЕРБ наложи - съкратен с 40% спрямо този, които даваше тройната коалиция. През 2011 г. финансовият гений на ГЕРБ Симеон Дянков и правителството на Бойко Борисов, които поеха от предходниците си образование, финансирано с 4,2% от БВП, превърнаха България в двойкаджията на ЕС по финансиране на сектора с 3,6% от БВП. Сринаха я до последното място в общността, която по това време даваше средно 5,3%. Това отчете доклад на Европейската комисия за 2011 г., цитиран от БГНЕС преди ден. Комисията прибави, че знанията на учениците ни са най-окаяните в Евросъюза, че страната ни е под средното за ЕС ниво на владеене на чужди езици и е предпоследна по дял на хората с добри компютърни умения. Комисията призова да спасяваме спешно българската просвета.

Снимка БГНЕС
За протестърите тези българчета са част от неумните и неинтелигентните, които продължават да се вълнуват от изконните български ценности     

През същата 2011 г. ГЕРБ свалиха норматива за издръжка на един студент до 693 лв. Тогава никой не окупира Софийския университет. Година след това - през 2012 г., кабинетът на Борисов отново удари образованието и го сведе до 3,4% от БВП. "Ранобудните студенти" по това време спяха дълбоко. В момента екипът на Орешарски прави бюджет със 100 млн. лв. повече за образование като първа стъпка за възстановяване на плачевните финанси на вузове и училища. Очевидно, в действията на правителството няма причина за студентски протести. Тогава? Защо

Алма матер, в която и царят е влизал след ректора

е окупирана от група "най-интелигентни студенти". Аудиториите й, помнещи стъпките на Балан и Наджаков, са превърнати в хан, вътре се влачат води, кашони с банани и дамски превръзки. Срам. Като че "ранобудните" са блокирани там, а не обратното. Обгрижени с тези провизии, окупиралите храма на знанието, дни наред се топлят с печки, токът за които се плаща от всички българи, не от джоба им. Услужливи медии показват пенсионер, дарил им 500 лв., "за да прогонят комунистите, щото не може да ги гледа". Известни апаратчици от ДСБ и ГЕРБ щъкат пред и сред "протестиращите" и обилно заливат ефира с агресивна "защита на морала". Това се нарича "бунт на студентите". Всички стари муцуни на прехода, които съсипаха страната, водени от пещерен антикомунизъм, леят позната злоба в името на "звездния миг на студентите". Нещата си идват на мястото. Фалшът на "справедливия протест" боде очите, циркът е в разгара си. На арената неколцина артисти разиграват театро пред очите на цяла България. Напреко закони, законни институции, обществен интерес и на волята на мнозинството българи. Досега бяха хъшове, днес се издигат в ранг - ще са будители. Най-агресивните сред тях утре ще са в парламента - нови активни борци, депутати от някоя партия, днес изпаднала от влака на властта или изтървала мястото на машиниста. Дежа вю.
В България вече нищо не е това, за което се представя. Подмяната на понятия и ценности е повсеместна. И демокрация си направихме - криворазбрана.

Слободия без правила, без отговорности. С лакти.

Нима никой не си дава сметка, че като посегнаха дори върху национален символ като Алма матер и го омазаха в моментни конюнктурни политически боричкания, оставят тежки белези върху манталитета на нацията? Понятията за добро и зло, за достойнство, бъднина и дори за свобода придобиват битов и чалгаджийски привкус. Каква почит имаме пред предците ни будители - книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало, когато в реалния си днешен живот се охулваме и оплюваме взаимно всеки ден, рушим държавата си, мачкаме ближния и гоним властта и кокъла, лишени от всякакво чувство за нация и за национално развитие? А в това време българската младеж почти целокупно се потапя в радостите на чуждия празник Хелоуин. Какви будители? 
Наистина няма народ, в чиято история писмеността, духовността и словото да са играли такава съдбовна роля. Къде е тази роля в съвременността ни? Там - преди век и половина, ли са останали онези чисти и сияйни имена, които издигат българското самосъзнание? Вярваме ли си, че имаме пиетет към миналото си, когато напълно спокойно гледаме реклами от типа "За първи път в хилядолетната ни история български прах за пране получава медал"? Пошло и тъпо, но дори не се замисляме, че за няколко рекламни секунди губим частица от държавата на духа. Възхваляваме народните будители, докато половината техни паметници в страната са без глави, одрани и осквернени. В центъра на София вандали крадат украсите от... паметника на Апостола, молим полицията да го пази от набези! Всекидневие, с което свикнахме?

Пореден отломък в манталитета ни

Парадоксално е, но интернет отучи децата ни да мислят, поднасяйки им наготово грамади вярна и невярна информация. Недостатъчно образованият човек не знае как да отсее зърното от плявата. Безобразните "академични" учебници пък

отучиха децата ни да четат и да разбират литературата

А набедихме за това Вазов и Ботев, Смирненски и Вапцаров, Яворов и Дебелянов... Намалихме часовете по български и по математика, но затова пък се заехме със "сексуалното възпитание" на учениците. Пак заради моментни политически миазми обявихме в т.нар. училищни свитъци по история Левски, Раковски, Каравелов и Ботев за "ненадеждни", а националноосвободителното ни движение срещу турското робство заменихме с описания на чиниите и чергите по време на османското присъствие. Нима си вярваме, че всичко това не отравя ден след ден, късче по късче съзнанието, особено на младите поколения? Същите поколения, които намират за възможно да връзват с вериги портала, да мъкнат банани и дамски превръзки в аудиториите на Софийския университет и да сквернят паметта на будителите с вувузели, свирки и тъпани по улиците.
Група във фуйсбук се организира днес да протестира пред просветното министерство срещу разпада на българското образование; срещу девалвацията на българските национални ценности и замяната им с "нови", "по-модерни", "евроатлантически"; срещу опростачването и профанизирането на българското средно и висше образование. Няма обаче следствие без причина. Месец след месец, година след година ние всички дружно разрешихме да бъдат разрушени не само държавата, но и обществото ни. Трябва да окупираме себе си, да се оковем с вериги и да ревнем: "Оставка!"