За фашизма в Царство България и масовите убийства на евреи

Арон Бали

Наскоро от медиите научих, че 22-ма историци, представящи се за „историческата гилдия“, организирали кръгла маса на тема „Имало ли е фашистки режим или фашистко управление в България?” Водещ на проявата бил директорът на Института за исторически изследвания към БАН проф. Даниел Вачков. Според „Становището“, обявено от 22-мата за „представително“, фашизъм в България няма (вкл. от 1940 до септември 1944 г.), а управлението на страната било авторитарно, но не и фашистко.
Признавам си, бях шокиран. Възможно ли е школувани историци да твърдят подобна нелепост? Да изоставят стандартите на академизма? Какво ги е мотивирало да поддържат една неистина?
На пръв поглед въпросът дали е имало фашистки режим в Царство България е безсмислен. След като в продължение на години страната е била член на фашисткия Тристранен пакт, обявила е война на две от водещите сили на антифашистката коалиция - Великобритания и САЩ, след като властта преследва и избива без съд и присъда лица с антифашистки убеждения, включително деца, по нацистки образец приема антиеврейския Закон за защита на нацията, депортира в нацистките лагери на смъртта 11 343 сънародници от т.нар. нови земи, предоставя територията на страната, всичките й природни, стопански и човешки ресурси на разположение на нацистка Германия за целите на агресивната й война срещу силите на световната антифашистка коалиция и т.н. и т.н. Отговорът несъмнено е утвърдителен: да, властта в България от 1940 до септември 1944 г. определено е била фашистка, дори монархофашистка, налагаща при това определени нацистки практики. Но и преди това - през повечето години след кървавия преврат на 9 юни 1923 г., в управлението на държавата властват конкретни фашистки практики, признати от самия дворец. „На нас по ни приляга италианския модел на фашизма“. Това казва арх. Йордан Севов, считан за най-близък съветник на цар Борис III. А проф. Вачков казва, че в България нямало фашизъм. На кого да вярва човек?

Безспорен факт е, че антиеврейското законодателство е прието през декември 1940 г. с квалифицирано мнозинство от Народното събрание на царство България с всички клаузи, които съществуват в нацистките Нюрнбергски закони. Тези закони се прилагат с всички предвидени репресивни расистки мерки, включително депортация в нацистките лагери на смъртта. Първата стъпка е евреите да бъдат класифицирани с адреси, пол, възраст, образование, със снимки. А както сочи Хана Аренд - безспорен авторитет по проблема, фашизмът започва именно с класификацията.
Ние, оцелелите от Холокоста български евреи и техните потомци, знаем и помним остракизирането чрез задължителното носене на жълти значки, счупените прозорци на нашите къщи, свастиките по стените на нашите домове… Знаем и помним как българската фашистка власт ни лиши от правото да практикуваме професиите си, да се образоваме, как ограничи правото ни на придвижване, конфискува еврейските предприятията, включително личното ни имущество. И най-вече, как чрез пропагандата си насаждаше омраза между българи и евреи, които векове наред са се смятали за една общност, за един народ, изградили бяха такова единство, та стотици евреи се включиха и дадоха живота си във войните за обединение на българския народ. А в борбата срещу монархофашизма - с перо или с оръжие в ръка - активно участват над 400 евреи. Много от тях, като Йосиф Хербст, Соломон Молхов, Хенрих Хершкович, Леон Таджер, Мико Папо, Виолета Якова, Ева Волицер, Емил Шекерджийски и други платиха с живота си.
Нямало фашизъм в царство България ли? А кой разпореди и организира депортирането в нацистките лагери на смъртта на 11 343 сънародници от т.нар. нови земи? Кой пое всички разходи по охраната и превоза по БДЖ на транспортите до Виена, където невинните жертви са предадени на германците за екзекуция в лагерите на смъртта? Кой планира депортирането и на останалото еврейско население от т.нар. стари предели?

Много са факторите от вътрешно и международно естество за провала на плана за „окончателно решение на еврейския въпрос“ в България: масовата съпротива на евреи и българи в големите градове; твърдата позиция на архийереи на Българската православна църква и на видни интелектуалци и културни дейци срещу депортацията; акцията на 42-ма депутати под ръководството на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев; предупрежденията към цар Борис ІІІ от Великобритания и САЩ, отправени чрез посредничеството на Шарл Редер - пълномощен министър на Швейцария в София, и най-вече, стремителното настъпление на Червената армия след разгрома на нацисткия Вермахт при Сталинград. Въпреки провала на план „А“, същата тази фашистка власт не се отказва от намеренията си, отлага само временно депортирането. Дори след смъртта на цар Борис ІІІ крои план „Б“ за „окончателно решение“ на останалите евреи 
От десетилетия много се говори за „спасяването“ на българските евреи. Но удобно се премълчава от кого бяха „спасени“. От някакъв полтъргайст ли, или от фашистката власт на царство България? Премълчава се и кога бяха „спасени“? Датата е 9 септември 1944 г.!
Днешните оправдатели на монархофашизма се опитват да оневиняват цар Борис ІІІ с „аргумента“, че видите ли, царят нямал друг изход, освен да пожертва евреите от т.нар. нови земи, за да „спаси“ тези от старите предели. Но в тази зловеща аритметика, според която животът на близо 50 000 е „платен“ с живота на 11 343, няма морал. „Пропускането на половината от това тъжно „уравнение“ превръща спасяването в поредния епизод на политическа употреба на българските евреи“, пише журналистката Еми Барух.
Несъмнено, управлението на цар Борис ІІІ – последвано от това на регентите, е и авторитарно, и фашистко. Трябва да си изключително привързан към днешната неолиберална идеология, родееща се с нацизма, за да отричаш втората половина и на това уравнение, а именно - съдържателната страна на фашистката власт в царство България. Българският народ трябва да знае истината, за да предпази обществото от повторение на ужасите на едно отминало време.