От археологическите ни паметници ще останат руини

Върховната касационна прокуратура буквално помля с остро свое становище измислените от МК и внесени в парламента от МС промени в Закона за културното наследство. Противоконституционност, унищожаване на археологическите цнности на България, корупция, разгул за иманярството, премахване на професионализма и прочее красиви перспективи виждат прокурорите в новите текстове. Преди ден проектът бе отхвърлен дори с повечето гласове на ГЕРБ от една от помощните комисии, към които е разпределен - тази по образование и наука.
Не е възможно фрагменти от културни ценности в разрушен вид да се извадят от задължителна идентификация, защото цялата "археология" е публична държавна собственост и това би позволило изключително скъпи културни ценности да бъдат злоумишлено повреждани и след възстановяване - продавани на аукциони, заявяват прокурорите. Според проекта на МК досегашният институт за опазване на недвижимите паметвици се превръща в предприятие - търговски субект, но му се вменяват държавни административни функции, което е недопустимо по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, това би било източник на корупция, пише в становището на ВКС. Ще се узакони срамният принцип "разрешително срещу възлагане на проекта на определена фирма".
Според ВКС уредбата на частните колекции сега е достатъчно стриктна и защитаваща паметниците, но тя се подменя с нов термин - "обществени колекции", което е заобикаляне на опазващия режим. Прокурорите са категорично против от Теренния съвет да се вадят археолози специалисти и на тяхно място да се включват реставратори и консерватори, които са частни стопански лица, а съветът регулира и тяхната дейност. Това би било системен конфликт на интереси, заявяват от ВКС.
Освен това според прокуратурата променените текстове в закона спасяват от всякаква отговорност лицата, които увреждат недвижими паметници като стари възрожденски и градски къщи например, което означава, че след 1-2 десетилетия у нас просто няма да останат изобщо недвижими културни ценности. Прокурорите възразяват остро срещу облекчаването на износа на културни ценности - не с държавни правила, а по усмотрение на директорите на регианалните музеи. Това е широк друм за криминалния контингент от местни иманярски групи, възмутени са прокурорите.
Също толкова остро ВКС възразява спаситални разкопки да се правят само при риск от разрушаване, а не както досега - при риск от увреждане. Това ще развърже ръцете на заинтересовани "строители" да реализират безогледно намеренията си в защитени културни зони. Силно притеснение е изразено в становището от наблягането на "съвременното използване на културните ценности" и тяхната "адаптация" за ползване. Консервацията и реставрацията опазват автентичния вид на паметниците, докато "адаптация" означава например паметниците да бъдат променяни легално в "мутренски" стил. Да помислим има ли "адаптация" на сгради във Венеция, Виена или Рим, питат риторично прокурорите.
 С промените в закона се засягат защитените архитуктурен и природен ландшафт и никой няма да попречи например в Несебър да се появят 10 мелници в естествен размер, копиращи съществуващата там културна ценност. Особено са възмутени прокурорите от превръщането на архитектурните и историческите резервати в "групови ценности", което сваля максималния режим на опазване и създава сериозен риск за увреждането им и разпарчосването на отделни паметници, сред които спокойно ще се вихри актуално строителство. Становището на ВКС де факто оспорва като недопустими основните промени в закона, които МК иска да наложи.
Не по-малко остро спрямо предлаганите промени е и становището на МВР, подписано от министър Цветан Цветанов. В него направо е казано, че превръщането на института за паметниците в административно звено към МК води пряко до удовлетворяване на лобистки интереси на частни инвеститори в недвижимите културни ценности. И МВР отбелязва конфликт на интерес в замислената структура на новата държавна фирма, в която ще се превърне институтът за паметниците. Корупция и престъпление по служба вижда МВР в идеята директорите на музеите да разрешават износ на цунности.
Особено категорично МВР възразява срещу промените в Теренния съвет, превръщащо го в административно звено към министъра на културата, при силно снижена експертност и научност, които са гаранция за качеството на археологическите дейности. МВР настоява проектът да бъде поправен и даден на експертите за обсъждане. Категорично несъгласие с промяната в Теренния съвет и със създаването на нов съвет към министъра от нехабилитирани лица обявява в становището си и директорът на дирекция в института за паметниците арх. Виктор Попов. Рязко отрицателни са становищата и на Съюза на архитектите, на Националния археологически институт с музей при БАН, на българския клон на Международния съвет за паметниците на културата ИКОМОС, на Асоциацията на археолозите в България.
Как при толква отрицателни становища проектът е минал през МС, питат с основание депутати дори от управляващата партия.