Остана ли нещо за продан

11 април може да се окаже една от символичните дати за родната приватизация. Тогава се проведе общо събрание на "Булгартабак", на което бе взето решение името на тютюневия холдинг да изчезне от правния мир у нас. На негово място ще се появи "Български инвестиционен фонд." Това решение се превърна в печалния фактически край на раздържавяването, продължило повече от 25 години. Самият процес бе блокиран още миналата година, когато парламентът наложи мораториум върху всички сделки. Освен това, общо взето, не остана и какво да се продава. През пролетта на 2017 г. във въздуха увисна и поредният популистки повик на току-що избрания за трети път премиер Бойко Борисов за ревизия на цялата приватизация.

Нов закон

През 2002 г. от мнозинството на НДСВ бе приет нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), според който цялата дейност по продажбата на държавното участие в предприятията бе съсредоточена в Агенцията за приватизация. Отрасловите министерства трябваше да предадат в новосъздадената Агенция за следприватизационен контрол документацията за досега сключените сделки. След години от АПСК изчислиха, че ако документите се подредят, те могат да покрият път с дължина 60 км. Колко документи изчезнаха при преместването им никой не знае?

До 2002 г. законът със сигурност не е бил най-добрият. При онези процедури до търговете и конкурсите са били допускани т.нар. РМД (Работническо-мениджърски дружества). На тях са им давани определени преференции, което по своята същност представлява нарушение на конкуренцията, коментира малко преди да стане министър на икономиката дългогодишният изп. директор на АПСК Емил Караниколов. Според него стигало се е и до парадокси. Например РМД, които имат банков заем само колкото да си платят първата вноска от разсроченото 10-годишно плащане по сделката, са измествали стратегически инвеститори. Неправилно е било да се допуска подписването на множество анекси към приватизационните договори, което не е било известно на останалите кандидати. 

Много от проблемните по онова време приватизационни договори е можело да бъдат спокойно прекратени, но вместо това неясно защо към тях са се подписвали допълнителни споразумения в ущърб на държавния и обществения интерес. Друг голям проблем на закона до 2002 г. е, че е допускал приватизационният процес да не бъде унифициран, т.е. сделки е било възможно да се извършват по различни методи и от различни органи и ведомства, които от своя страна също са подписвали спорни анекси без надзорен орган, който да взема крайните решения, твърди Караниколов. 

Загуби

Правителството на Иван Костов осъществи на практика т.нар. мениджърска приватизация. Разчиташе се, че там, където управлението на предприятия е успешно и се подкрепя от работещите, да се формират т.нар. РМД-та. Много скоро и тази идея беше провалена на практика. Освен това погрешна стъпка беше създаването на значителна маса от платежни инструменти, раздавани като компенсации за какво ли не. Това развихри друг вид измами. Трябваше само да се докаже, че си притежавал нещо, за което сега те компенсират - отнето имущество, земеделски земи. Така получените "компенсаторки" станаха обект на търговия. Тази стихия да се компенсират отделни хора с общите пари и общата собственост беше една от причините за създаване на нагласи за фалшификации. Някои продължават и до днес. 

Спорен ще остане въпросът колко точно е загубила държавата от приватизацията. За това единодушно мнение няма. Според дългогодишния стопански деец Иван Пехливанов загубите са 57 млрд. лв., защото от продажбата на активи за 60 млрд. лв. държавата е получила 3 млрд. лв. Немного отдавна и Сметната палата излезе със специален доклад, според който стойността на приватизираните активи са 33 млрд. лв., от които са получени 3 млрд. лв. Не на същото мнение е обаче Иван Костов, който преди дни представи книгата си "Свидетелства за прехода". 

В резултат на разбойническата приватизация на Костов държавното имущество беше разграбено и днес българите са най-болните, най-бедните и най-необразованите в Европа. А българската нация се топи и изчезва най-бързо. България със своята древна, велика 1300-годишна история беше разрушена от новите демократи костовисти само за 30 години. Поради това неговата книга предизвиква отвращение. Костов може да напише успешно само една книга - ръководство "Как да крадем, без да ни хванат" , коментира по този повод бившият главен прокурор Никола Филчев

Първа вълна

При първата вълна на масовата приватизация се промени собствеността на около 13% от капитала на държавните предприятия. По-късно стана ясно, че надеждите, които се възлагат на масовата приватизация, са наивни. Очакванията бяха, че в подобен процес хората ще придобият грамотност по отношение на това какво са акциите, акционерната собственост, както и че ще проявят интерес към управлението на предприятията като акционерни дружества. Нищо подобно не се случи. Започна бързо препродаване на активи. Този процес се стимулираше и от набързо приетия закон от тогавашния парламент, в който мнозинството бе на ОДС, за преобразуване на приватизационните фондове в холдинги. Много малка част от приватизираните предприятия намериха подходящи собственици. Там, където това се случи, някогашните приватизационни фондове станаха успешни стопански формирования. Останалите отдавна са спомен.

По закон краят на май е срокът, до който в Сребърния фонд трябва да се отчетат всички постъпления, дължими от предходната година. Данните за 2017 г. показват, че от приватизация са отчетени символичните 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са само 2 млн. лв. Като изключим злополучния "Булгартабак холдинг", през 10-годишното управление на ГЕРБ не бе сключена нито една крупна сделка, а отсега нататък за някакви постъпления в Сребърния фонд ще се разчита на концесиите.

Замиране

Приватизацията все повече замира, тъй като основните активи, които бяха заложени за раздържавяване, през годините бяха продадени. 67% от тях са вече в частни ръце, твърди изпълнителният директор на АПСК Петя Александрова. Според нея резултатите от процеса са зависели от дейността на много правителства, както и на МВФ, който е наблюдавал процеса. За Александрова именно намаленият брой на дружествата, които биха могли да се приватизират, е причина да бъдат приети промени в закона, така че дружествата с държавно участие да бъдат включени или в забранителен списък, или парламентът да решава тяхната съдба. Затова със закона за концесиите на АПСК бяха вменени нови задължения и правомощия. Агенцията вече може да подготвя концесионни процедури и сама да ги осъществява. 

Александрова твърди, че работата на АПСК през първата половина на миналата година е била затруднена заради забавянето на приемането на наредба за дейността й след промените в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Те бяха направени в края на 2017 г., а наредбата е била обнародвана чак в края на юни 2018 г. По тази причина не е било възможно подготовката на нови приватизационни процедури. Въпреки това тя отчете добър резултат за шестмесечието пред парламентарната икономическа комисия - приходи от над 4.12 млн. лв. За сравнение за цялата 2017 г. приходите на АПСК са възлизали на над 5.2 млн. лв. 

Признание

Въпреки че в списъка за приватизация има няколко атрактивни държавни предприятия, през последните години АПСК продава основно имоти на различни държавни дружества. Сред тях са  "Български пощи", "Държавната консолидационна компания", НЕК, "Напоителни системи" и други. Имало е предложение за продажба на имоти и на БДЖ, но железниците са ги оттеглили, каза Александрова. По правило днешните искания за наказване на виновниците за несправедливата и бандитска приватизация са насочени главно към работническо-мениджърската форма и правителството на Иван Костов, като се забравя, че царското правителство продаде много по-големи обекти от 2001 до 2004 г., сред които и БТК на безценица. Телекомът бе харизан за 200 млн. лв., след което новият собственик "Вива венчърс" го препродаде десет пъти по-скъпо. Както се казва в подобни случаи, това се дължи на особеностите и грешките на прехода. Те обаче позволиха приватизацията да създаде илюзията за идването на някаква нова ера на справедливост и възмездие. 

Има едно признание на икономическия гуру Милтън Фридман от 2001 г. Тогава той заявява, че десет години по-рано е съветвал правителствата на държавите в преход към пазарна икономика с три думи - приватизация, приватизация, приватизация. Десет години по-късно признава, че това е грешка, защото се оказва, че върховенството на закона е по-фундаментално отколкото приватизацията.