Организиран хаос в поземлената реформа

Проф. д-р Методи Теохаров*

На 6 януари 1994 г. в. "Дума" (бр.4) публикува статията "Поземлената реформа се разграничи от науката". Тази наука е наука за почвите и земята. В нея авторът разкрива съзнателното и целенасочено игнориране на научния и кадрови потенциал и безотговорното разпиляване на научната информация и технологичните разработки на една научна организация - Институт по почвознание "Н. Пушкаров" - София, сега Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията, изграждана и развивана със съдействието, методичните правила и финансовата помощ на ФАО, ЮНЕП и ЮНЕСКО. В статията се посочва, че децентрализацията на почвената наука, в резултат на узаконяването на други структури и модернизирането им със средства от бюджета под формата на държавни поръчки и договори, ще бъде пагубно не само за почвознанието, но и за поземлената реформа. И още нещо, "ще дойде времето, когато Почвеният институт ще бъде отново търсен от държавата да поправя грешките от поземлената реформа, но ще бъдат изразходвани двойно повече средства". Така

набързо създадените 

след промените частни фирми изместиха земите на собствениците върху водни басейни, мери, пасища и гори чрез погрешно направените геодезически замервания, почвено-картографски изследвания и земеразделителни планове. По-късно земеделският министър Нихат Кабил съобщи, че поради натрупани грешки са заведени над 340 хил. съдебни дела за земя. Към МЗХ, с кадри на Почвения институт, се появи Национална почвена служба по американски модел, трансформирана по-късно в Изпълнителна агенция за почвени ресурси, която през 2011 г. бе закрита. Що се отнася до средствата, те сега трябва да бъдат не двойно, а десетократно повече, защото след 30 г. лутане и експерименти на гърба на народа, науката за почвите и земята отново е потърсена да съдейства за излизане от организирания хаос в поземлената и аграрна реформа чрез конкретно записани текстове и дейности в разработения от МЗХГ през 2018 г. Проектозакон за поземлените отношения и опазване на земеделските земи (ЗПООЗЗ) и Постановление 178 на МС от 24.06.2011 г. 

Науката, след като бе обезкостена и обезличена, трябва първо да модернизира своята материално-техническа, лабораторна, експериментална база, за която умишлено не бяха отделяни никакви средства да изгражда нови кадри, защото старите бяха пропилени, поетапно пенсионирани и предварително освобождавани. Още повече, в проектозакона се поставят национални задачи, които по важност и изпълнение е необходимо да бъдат съобразени с насоките и директивите в доклада на ЕК по земеделие и развитие на селските райони и Резолюцията на ЕП от 30.03.2017 г., където България и още няколко страни са дадени като лош пример. 

Длъжни сме да посочим, че тези, които сега са загрижени за българската земя, са същите, които считаха Почвения институт за "мастодонт на комунизма", за да се стигне първо до обезкръвяване и обезличаване на неговата жива сила. Държава, която не цени науката, знанието, кадрите, земята и народа си, няма бъдеще. Реформаторите оставиха 

траен негативен отпечатък 

и върху поземлените, и обществени отношения чрез няколко повратни законодателни и управленски решения - земята в реални граници, управлението на земеделието чрез един антибългарски закон, неприлаган никъде по света - за ликвидационните съвети, поетапното освобождаване на лимита върху размера на земята и субсидиите и потрошената и разграбена напоителна система за 12 млн. дка. 

Наскоро МОН отчете и призна, че Селскостопанската академия е изостанала в научноизследователската дейност и класацията поради постоянните реформи и трансформации. Едва ли МЗХГ и ССА ще признаят това, след като по време на разработване на ЗПООЗЗ продължиха с необмислените реформи в научните организации. Със Законопроекта чрез МЗХГ и ССА на ИПАЗР "Н.Пушкаров" се поставят много отговорни задачи, които съществено не се отличават от тези, разработвани преди 1989 г. Сега отново се възлага на науката да поправи непоправимото. Въпросът е защо чак сега, след близо три десетилетия?

Почвеният институт се задължава да дава информация за множество дейности и показатели относно изготвяне на почвено-картографски характеристики и експертизи, методика за работа по кадастъра на селскостопанските земи, за проектиране на рекултивационни дейности на земи за земеделско ползване, проучвания и категоризация на земеделските земи с тежки метали, металоиди, радионуклиди, нефтопродукти или други органични замърсители, хлориди и сулфати, да извършва категоризация и прекатегоризация, да издава актове при промяна предназначението на земеделски земи и др. За целта в Проектозакона е записано още, че ИПАЗР "Н.Пушкаров" "изгражда и поддържа Информационна система за земеделските почвени ресурси". Само че тази система се нуждае от попълнение с млади учени и специалисти, осъвременяване, модернизиране с дигитална техника, експериментална апаратура и създаване на електронен център за дигитална информация, какъвто имаше до 1991 г. Как ще стане това, след като на Института му се забранява от ССА дори да закупи със собствени средства един високопроходим джип за извършване на дейности, записани в законопроекта? Същевременно, има специален член, че Информационната система се поддържа и от МЗХГ. Що за управление на науката и земеделието и 

що за законодателство е това? 

В проектозакона са пропуснати важни текстове, които се отнасят до актуализацията на информацията, инвентаризацията на почвените и поземлените ресурси и набиране на данни за състоянието им чрез наземни дистанционни методи с цел съставяне на карти, базирани на картографска и географска информационна система, за която отговорност носи също МЗХГ. 

Недостатък в проектозакона е, че не се решават въпроси за наследственото разпокъсване на земеделските земи, пазара на земята, арендните отношения и несъгласуваността му с редица други закони, свързани с поземлените отношения и опазването на почвите и земята. 

Важен общ показател, който оценява не само състоянието на поземлените отношения и опазването на земеделските земи и като цяло уреждането на обществените отношения, е общата площ на обработваемата земя в България, която сега, според МЗХГ е 34 809 910 дка, или 69,3% от използваната земеделска площ, т.е по-малко от площта, която посочва през 1934 г. акад. Ив. Странски - 36 264 260 дка. Тези стойности показват, че не е достатъчно да се разработи и приеме само Закон за поземлените отношения и опазването на земеделската земя, а цялостна и единна законодателна уредба, чрез която страната да се изведе от хаоса в поземления фонд и поземлените отношения и демографската катастрофа.

*Авторът е председател на Българското почвоведско дружество