22 Септември 2019неделя15:11 ч.

Снимка личен архив

Интервю

Олег Косих: "Бесарабски гердан" показва същността ни

Имаме много талантливи хора, които пишат, мечтаят, вълнуват се, а творенията им остават в чекмеджето, разкри директорът на фондация "Български дух" в Молдова

/ брой: 176

автор:Альона Нейкова

visibility 690

ОЛЕГ КОСИХ се сдобива със средно образование в молдовския град Тараклия, населен предимно с етнически българи. През 1992 г. става студент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Завършва Академията за икономически знания в Кишинев (2004) със специалност банки и пазар на ценни книжа. Работи като продуцент на новини в Prime TV. Преди две години създава фондацията "Български дух" - организация, обединяваща наши сънародници, живеещи в Молдова.

"За нас е много важно да се запазим"

"Не искаме да се гордеем само с това, което не зависи от нас"

"Виждам пламък в очите на авторите, особено при младите"

"Мой ред е да връщам с добро за добро"

- След броени дни ще представите в София втория литературен алманах, който тази година излиза като "Колоритен Буджак". Защо избрахте именно това име, Олег?

- Заглавието на алманаха, както беше, така и остана - "Бесарабски гердан". Сменят се само годините на изданието. Ако говорим за синтагмата "Колоритен Буджак", това си е нещо като подзаглавие, изнесено този път на корицата. Знам, че звучи малко объркано, но исках да подчертая същността на региона, в който живеем. И думата "колоритен" е идеална за тази цел. Южната част на историческата област Бесарабия е колоритна като етническо разнообразие, като смесица от езици, като природа, като хора, в края на краищата. Макар че с тях трябваше да започна (усмихва се).

- Чия е идеята и колко време ви отне подготовката на алманаха?

- Това е второ издание. Първото беше през 2018 г. Идеята за самия алманах я сподели тараклиецът Иван Аловатски - ей така, уж на шега, нещо, което би било хубаво, ако някой подпомогне издаването на литературна сбирка. Много добре запомних този момент. Останах поразен - имаме толкова талантливи хора, които пишат, мечтаят, вълнуват се, а творенията им остават в чекмеджето. Казах му тогава - събирайте автори. Близо 6 месеца работихме върху подготовката. Не знаех откъде ще намеря пари, но вече бях сигурен, че този алманах ще го има. Вероятно, тази ситуация ме засегна лично. Защото смятам, че мечтите на хората трябва да се реализират.

- Как подбрахте произведенията и авторите (и колко са на брой)? Разбрах, че сред тях има и съвсем млади писатели и поети, които са още ученици в Теоретичен лицей "Иван Вазов" на град Тараклия. Какви теми вълнуват децата?

- Важно бе авторите да са наши земляци. Може съдбата и да ги е разпръснала из целия свят, но това не променя произхода им. Всички са от Буджака. И нека пишат на български, руски, гагаузки или румънски, те си остават наши комшии, роднини, познати. И да живеят в различни държави - а имаме автори от Молдова, България, Украйна, Русия - те са наши хора, с които ние трябва да се гордеем. Ето така събрахме около 60 автори.

- С какво това издание се различава от първата книга?

- Втората е по-дебела (усмихва се). По-голям брой участници, повече езици, жанрове, различни възрастови категории. Както споменахте, много е важно, че тази година има доста работи на млади автори. И още по-важно е, че те пишат поезия на български. Не е лесна работа, да ви призная, при тази езикова ситуация, в която се намират бесарабските българи. Ето само заради това има смисъл в издаването на алманаха.

- За кого според вас най-напред са интересни тези издания?

- За хората, които обичат да четат. Но най-важната категория за мен са тези, които, може би случайно, ще мернат сбирката някъде. Да кажем, някой хлапак на 15-18 години, който ще си каже - дай и аз да опитам. И някой ден от ето такова малко нещо може да се роди литературен гений. Кой знае? Но шанс трябва да му дадем.

- Къде вече е представен алманахът? Какви са реакциите? Ще има ли и други презентации?

- Направихме представяне в Тараклия. Лично за мен важно е участието на обикновените хора. От принципни съображения, не каня никого от представители на властите. Който иска, идва, ако смята за необходимо. Та, говорейки за реакции, виждам пламък в очите на авторите, особено при младите хора. И само заради това си струва усилието. Какво си мислят другите, честно казано, много не ме интересува.

- Как се финансира издаването на литературния алманах?

- "Бесарабски гердан" е изключителна заслуга на обикновените хора от нашия край. Всички пари, до последната стотинка, са дарения на неравнодушни българи. Вярно е, че повечето работа - редактиране, предпечатна подготовка, други технически неща - я правят наши сънародници, съвсем безвъзмездно, за самата кауза. Почти никой не отказва, ако владее някакви професионални навици и може да помогне. Така че парите ни трябваха само за полиграфските услуги.

- По какъв начин се разпространява?

- Ние не продаваме нищо. Разпространяваме алманаха в училища и читалища.

- Освен всичко друго, вие сте и директор на фондация "Български дух" в Молдова. Кога е създадена и с каква цел?

- Официално организацията ни е регистрирана през февруари 2018 г. Целта й е много ясна: не искаме да се гордеем само с това, което не зависи от нас. Никой не избира какъв да се роди, в нашия случай ние сме родени българи. Но точно знам, че само от мен зависи с какво ще запълня живота. Искам да го запълня със смислени неща. Навремето България ми осигури възможност да се изуча за сметка на хора, които плащат данъци. Сега е мой ред да връщам с добро за добро.

- Наскоро посрещнахте в Кишинев японския филолог Кента Сугаи, който изучава диалектите на бесарабските българи. Как се запознахте с него? Успяхте ли да разберете защо жител на Страната на изгряващото слънце има интерес към живота и езика на сънародниците ни в Молдова?

- Кента Сугаи е много интересна личност. Самият факт, че човек от Япония изучава не толкова българския, а диалектите на този език, който се говори само извън България, разкрива много неща. Човекът го прави с истински интерес, а не по формални причини. По време на престоя му в Молдова направихме разходка, така да се каже, из "българския Кишинев" - паметните места, свързани с историята на България, със самите бесарабски българи. Исках Кента да разбере как живеем, с какво се гордеем. Надявам се, че като изследовател е успял да направи най-важните изводи.

Винаги положително отговарям, когато ме молят за подобни неща - да разкажем и да разкрием как живеят хората тук, 200 години откъснати от България. Може би, защото смятам, че показваме не на думи, а на дела, как оставаме такива, каквито сме. И това не е банално твърдение, както може да се помисли. Имаме много примери на асимилационни процеси. За нас е много важно да се запазим.

- Интересуват ли се (достатъчно, искрено и не само на думи) българските власти от проблемите на хората в Бесарабия?

- Аз съм представител на обществена организация. Нямам много контакти с официални пратеници на българските власти. Те са една реалност, аз съм друга. Може и да е за добро. Ние си вършим нашата работа, без да чакаме, че ще дойде някой, за да се поинтересува. Ако идва - говорим си, правим планове. Станат ли - добре, в противен случай продължаваме да действаме.

Винаги има изключения, което ме кара да гледам с определен оптимизъм в тази насока. Например, Министерството на отбраната на България отдели финансови ресурси за паметника на бесарабските българи, загинали през Първата световна война. Някои отговорни лица взеха присърце каузата и просто пометоха всички прегради по пътя. За съжаление работата опря и до местните власти - вече в Молдова. Сега се мъчим да издействаме решение за ползване на терен, върху който да е изграден монументът. Така че, мога отговорно да кажа: проблемът не е в институциите, а в хората, които ги представляват.

Намираме общи допирни точки с някои общински власти в България: пролетта изпратихме детски танцов състав на фестивал в Перник, през август петима бесарабски младежи ходиха на летен лагер край Арбанаси. На това ниво много бързо се намираме и ако наистина и двете страни искат нещо да направят, става без протакане и неизпълнени обещания.

Второто издание на литературния алманах "Бесарабски гердан" - "Колоритен Буджак", ще бъде представено утре, 14 септември, в 15 ч., в Националния етнографски музей в София (ул. "Московска" 6А, ет. 2, зала 19).

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 310

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 481

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 239

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 311

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 705

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 587

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 470

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 456

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ