Очакват 2% годишна инфлация

Служебният кабинет очаква средна инфлация от 2% за тази година. Това стана ясно при представянето на актуализирания бюджет, в който се залага увеличение на приходите и разходите в държавната хазна. По-високите разходи са основно за социални и здравни плащания, както и за президентските избори. Новият вариант на бюджета залага подобрени приходи от икономическа дейност и по-голяма от очакваната първа вноска по Плана за възстановяване. Не се налага поемането на допълнителен дълг, ще се поеме дългът, заложен в бюджета за 2021 г., даже малко по-малко. Очаква се ръст на приходите от около 2 млрд. лв., поясни финансовият министър Асен Василев по време на третия Обществен съвет, на който той представи основните параметри по актуализацията на бюджета за тази година.
Заложен е ръст от 3,5 на сто на БВП и коефициент на безработица 5,3%. Приходите се увеличават от 47,5 млрд. лв. на 49,6 млрд. лв.
Върху основата на увеличението на постъпленията ще нараснат и разходите с 1,8 млрд. лв., като те ще са вече 54,2 млрд. лв. спрямо заложените досега 52,4 млрд. лв. "Това води до леко намаляване на заложения дефицит, въпреки че разходите се увеличават, приходите също растат по-бързо и дефицитът пада с 0,3%. Затова не се налага поемането на допълнителен дълг", обясни Василев. Така дефицитът ще падне от 4,8 млрд. лв. на 4,6 млрд. лв. или с около 200 млн. лв. по-малко. Ръстът на приходите идва от подобрена събираемост (1,6 млрд. лв.), други 424 млн. лв. ще дойдат от Плана за възстановяване поради вдигнат аванс от 10 на 13 на сто. Иначе повече приходи се отчитат и в НЗОК (105 млн. лв.), и ДОО (230 млн. лв.).
По-подробна разбивка показва, че само в агенция "Митници" има между 500-600 млн. лв. повече приходи от ДДС при внос на стоки. Допълнителният приход в НАП пък е около милиард лева. От корпоративни данъци има 223 млн. лв. повече, от данъци на физически лица има 256 млн. лв. повече, а приходите за социално и здравно осигуряване са с 268 млн. лв. повече. Само приходите от ДДС пък растат с 848 млн. лв.
При разходите също има увеличение. 575 млн. лв. ще отидат за социалната сфера, 335 млн. лв. - за здравеопазването. 231 млн. лв. са за други разходи, като например възстановяването на фонда за бедствия, който е изразходван още в първите 4-5 месеца на 2021 г. 133 млн. лв. са предвидени за избори, тъй като парите за президентските избори бяха използвани за вторите парламентарни. "Те са предвидени в два тура, плюс допълнителни бюлетини за парламент, ако се наложи в един от туровете", поясни финансист №1. Към вноската за ЕС трябва да внесем допълнителни 103 млн. лв., тъй като покрай Брекзит се преизчислиха вноските.
430 млн. лв. ще са за подкрепа на бизнеса. От тях 400 млн. лв. са за мерки за безвъзмедна подкрепа, около 300 млн. лв. ще са за "60 на 40". 38 млн. евро са предвидени за мерки в случай на затваряне на определени сектори и браншове, които са осигурени по ReactEU. 30 млн. лв. подкрепа ще има за български авиопревозвачи, регистрирани у нас. "Идеята е да има по около 100 млн. лв. в подкрепа на бизнеса всеки месец, извън пограмата "Възстановяване"", каза Василев. При социалните разходи най-много пари ще отидат за актуализацията на пенсиите - 363 млн. лв., и за подкрепата за отопление - 86 млн. лв. 72 млн. лв. ще са за надбавки по Закона за личната помощ. Очакваният ефект от надбавката за хора с пенсии под линията на бедност е, че вече няма да има такива пенсионери у нас. Става въпрос обаче само за тези над 65 години и с придобито право на пенсия.
Здравните разходи са в размер на 335 млн. лв. От тях 121 млн. лв. са за здравноосигурителни плащания и лекарства. Предвидени са 81 млн. лв., за да може медиците на първа линия да продължат да получават по 1000 лв. отгоре. За закупуване на 1,5 млн. ваксини на "Пфайзер" са предвидени 47 млн. лв. Всъщност в разходите попадат и  непредвидени разходи за МРРБ и КЕВР. "Мое лично мнение е, че при МРРБ те се дължат на престъпления, а за КЕВР е може би лошо управление", каза Василев. На АПИ ще бъдат дадени допълнителни 100 млн. лв., за да се покрият поетите ангажименти по договори, които са над бюджета на агенцията. Оказва се, че има възложени дейности и за 2022 г., за които е поискано да бъдат спрени. За КЕВР са заделени 16 млн. лв., които се дължат на загубени дела. За сравнение миналата година по това перо са дадени 26 млн. лв.