Обричат ни на глад

Токът поскъпва, парното - също, поскъпнаха и месото, и олиото, и захарта. Сборът от процентите от увеличенията е далеч по-висок от средния процент увеличение на минималните осигурителни прагове и... на увеличената минимална заплата. Отделен е въпросът, че и праговете "растат" според очакванията за постъпване на европари и съответно - за облагането им с тлъсти данъци. Освен всичко, половината от работодателите не желаят да повишават заплати - значи или бизнесът не върви на добре, въпреки уверенията на финансовия министър, че страната е преодоляла кризата, или откровено се връщаме към вълчия капитализъм и началното трупане на капитал чрез дране на кожи. Къде е държавата, която се бие в гърдите, че е европейска? Не чуваме ли всъщност твърдите стъпки към глада? Защото е очевидно, че доста тежка зима се задава, далеч не само в метеорологично отношение.
Майките вече настойчиво искат повишаване на детските добавки, макар че си мълчаха през пролетта, когато депутатите от левицата аргументирано искаха същото в парламента. Организираха се в глобалната мрежа хиляди. Но в уречения ден и час на протеста се явиха само няколко. Останалите не посмяха или предпочетоха да са със семействата си в слънчевия ден? Или се примириха, че няма да бъдат чути?
Страната ни пак е сред първенците... по процент на безработни. Този път приказката има продължение: единият синдикат (не този, от който излезе сегашният социален министър...) вече заплаши, че ще напусне тристранката, ако не бъдат увеличени минималните осигурителни прагове поне с мижавите 7%. Опасността обаче идва не толкова от напускането на социалния диалог, а от отказа на синдикатите и от досега постигнатото с цивилизовани средства. Какво им остава на хората? Улицата, може би? Тя - улицата, вече започва застрашително да се пълни с недоволни.  
Социалното напрежение расте и в никакъв случай не е провокирано от политически партии предизборно. Властта може и да съумее някак си да замаже предизборно междуетническите конфликти, но социалните няма как да прикрие - трудно ще замаскира настъпващата тотална бедност, която не познава политически пристрастия. Познава само глада и оскотяването, липсата на възможности за образование, отсъствие на достъп до медицинска помощ. А гладът е най-лошият учител по демокрация.