Обречени сме на дружба с България

Лилия ТОМОВА и Васил ПОПОВ
Москва - София

ЛЕОНИД СЛУЦКИЙ е роден в Москва на 4 януари 1968 г. Завършил е Московския държавен университет, мениджър е по икономика, статистика и информация. Работил е във ВС на РСФСР, бил е съветник на кмета на Москва за връзките с администрацията на президента и правителството, през 1994 г. е ръководител на секретариата на зам.-председателя на Държавната Дума. Вече трети мандат е депутат в руската Държавна Дума и е първи зам.-председател на парламентарния комитет по международни връзки. От 2000 г. е зам.-ръководител на делегацията на Федералното събрание на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ); координатор е и на депутатската група за връзки с френския парламент.
Негови са докладите в ПАСЕ "За дейността на Международния комитет на Червения кръст" (2002 г.), "За влизането на Монако в Съвета на Европа" - 2004 г. (след което е взето решение за приемането на Княжество Монако в качеството му на 46-а държава - член на Съвета на Европа). Бил е повече от 20 пъти в Чечня, придружава и докладчиците на ПАСЕ за доклада им за положението в Чеченската република.
Леонид Слуцкий е доктор на икономическите науки, завежда катедрата по международни отношения на Московския държавен университет по икономика, статистика и информатика, член е на Президиума на Независимата асоциация "Гражданско общество".
На 21 юни 2002 г. е избран за председател на Международния обществен фонд "Руски фонд на мира". Оттогава институцията видимо разширява дейността си и получава признание и статут на международна обществена организация - днес е към ООН и със статут на участник в Съвета на Европа.
Носител е на ордени от Франция, Монако, Чеченската република и Азербайджан, както и на множество отличия от Руската православна църква.
Женен е, има 19-годишна дъщеря.

ЦИТАТИ:
"Мисията ни е човеколюбието, миротворци сме"
"Това, че сте в ЕС и НАТО, не ни разделя"

- За читателите на ДУМА ще е интересно да научат повече за Международния обществен "Руски фонд на мира" - какво точно и как го правите, с кого си сътрудничите?
- Руският фонд на мира е една от най-големите организации в областта на външната политика и творческата дейност. Към ООН сме, имаме статут на участник в Съвета на Европа (СЕ). Правоприемници сме на Съветския фонд на мира, една от знаковите неправителствени обществени организации в СССР. Пазим традициите, при нас работят все още много хора от "предишния" фонд. Но и младите ни сътрудници са много - тяхната енергия трябва да бъде впрегната за полезни неща. Организациите, които не разбират това, просто нямат бъдеще, тъй като не подготвят бъдещите си ръководители. Чудя се как да формулирам дипломатично това, което ще споделя с ДУМА, дано ме разберете правилно - който не гледа с надежда и разбиране към младежта, който не подготвя своя "нов Комсомол", няма бъдеще. Навремето Комунистическата партия знаеше как да постъпва и подготви своята смяна. Шегувам се!
- Не е като че ли съвсем шега, много хора бяха комунисти...
- Много бяхме комунистите, затова и помним, и вземаме най-доброто от тогавашния опит. Фондът ни активно работи във всички региони по доста програми, приоритетна е народната дипломация - за укрепването на дружбата между народите, за дългосрочни връзки със сродни обществени организации от чужбина. Партньори са ни миротворчески и обществени организации от много страни.
- Да разбираме ли, Леонид Едуардович, че целите, които си е поставила Стокхолмската декларация, имат нужда от поддръжка и днес?
- Да, в началото на петдесетте години милиони борци за мир в СССР и в целия свят подписаха Стокхолмската декларация "За забрана на използването на атомно оръжие", и тя направи много за запазването на мира в света. Годините за съветските хора бяха трудни, следвоенни, но те по своя инициатива изпращаха помощи за делото на мира. За да има строг отчет и контрол, по инициатива на обществеността на 27 април 1961 г. беше създадена обществената организация "Съветски фонд на мира". Той никога не е получавал пари от бюджета, средствата идваха от обикновените хора, от предприятията, от обществените организации. А учредители, заедно със Съветския комитет за защита на мира, са и Комитетът на младежките организации на СССР, Комитетът на съветските жени, Съюзът на съветските комитети за дружба и културни връзки с чужбина. Пръв председател е известният и в България поет Николай Тихонов, начело на организацията е бил и писателят-фронтовак Борис Полевой, убеден съм, че знаете - той е автор на знаменитата "Повест за истинския човек". След смъртта му фондът се оглавява от световния шампион по шахмат Анатолий Карпов, който сега е начело на Международната асоциация на фондовете на мира. А Руският фонд на мира е правоприемник на тази знаменита съветска организация, негов пръв председател е общественикът, журналист и писател Дмитрий Мамлеев, а от юни 2002 г., знаете, аз съм начело на институцията. От 27 март 2003 г. вече сме Международен обществен фонд "Руски фонд на мира".
- Разкажете по-подробно за приоритетите в работата на тази очевидно многочислена и с традиции организация.
- Не знам как ви звучи, дано не е архаично, но ние наистина съдействаме за укрепването на мира, дружбата, разбирателството между народите, за повече хуманизъм и милосърдие. Развиваме благотворителност, опитваме се и успяваме да предотвратим някои от националните, религиозните, социалните конфликти. Сред основните ни приоритети е и защитата на правата на човека, запазването на околната среда, научният, културен, младежки обмен - и на хора, и на идеи. Вниманието ни, както винаги се случва при хората с памет, е и към ветераните и инвалидите от войните. И, разбира се, към младежта, децата, дейците на културата и на науката. Всички средства на фонда се формират изключително от руски източници.
- Така че дойде времето за главния като че ли въпрос, а той е - програмите на фонда.
- Основните от общоруските благотворителни и хуманитарни програми са "Памет народна", "Светът и културата", "Светът и младежта", "Светът и разбирателството", "Децата на Русия", "Грижа". По програмата "Децата на Русия" помагаме на сирачета, на детски домове, на приюти, на лечебни детски учреждения - правим ремонти, купуваме оборудване, компютри, даже дрехи.
- При това пазите паметта и тачите героите. Това ли е задачата на програмата "Памет народна"?
- Правим и маршове на паметта по бойните места - за ветераните от войната и за младите хора, организираме срещи с героите на СССР и на Русия. Създадохме уникален, без аналог "Печатен войнишки паметник", участваме активно в издигането на мемориали и надгробни плочи за воините на победата, на героя от поемата на Твардовски "Василий Тьоркин" в Смоленск, за музея на великия пълководец Жуков в Калужка област. Сътрудничим си, особено по програмата "Светът и културата", с Руската православна църква, имаме проект за неделни училища при православните храмове. Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (МАПРЯЛ) и нейната Седма генерална асамблея прие нашия фонд за действителен член, а тази авторитетна организация има цели 210 действителни членове от 76 страни.
- Може ли фондът ви да бъде наречен мисия за човеколюбие?
- Не само може - това е точното определение. За човеколюбието сме и сме против мизантропията. Руснаците не искаме да забравяме, че сме миротворци, макар че днес това определение често е хулено. Но да се борим за мир е важно за нас, който и както и да ни нарича.
- Сътрудничите си с организации от чужбина. Какво знаете за българското Национално движение "Русофили"?
- Въпросът ви е почти куртоазен - знаем много, разбира се. "Русофили" ни е не само близко, а е, как да го определя, направо роднинско движение. И е представител на Руския фонд на мира в България. При това не всяка, дори в нашата голяма страна, политическа партия може да се похвали с толкова членове, колкото сте в "Русофили". Радостно е, че толкова години след разпада на СССР българските русофили не само не са смачкани, не само са на крака, а и набират сили. И работят за мира и за страната си.
- А дали и Русия помни България?
- Русия не е забравила, днес не забравя и никога няма да забрави България. Обединяват ни енергията, жизнелюбието, и макар че за жалост след разпада на някогашната система доста се отдалечихме политически, народите ни продължават да си сътрудничат. Географски, културно, исторически сме обречени на дружба. Дори това, че сте в ЕС и НАТО, не ни разделя.
А огромният размах на Движение "Русофили" потвърждава този несекващ интерес на българите и към езика ни, и към сърцата на руснаците. Взаимно е!