Обръщане на пирамидата

Денят на металурга бе вчера. Обявен е за професионален празник през 1963 г. по повод влизането в експлоатация на тази дата на Металургичния завод "Ленин" в Перник през 1953 г. и на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци" десет години по-късно. 5 ноември е и Ден на мъжа, не защото металургията е мъжка професия, а по съвсем други причини. Но това е отделна тема. В случая думата е за металургията. Въпреки нейното стабилно развитие през последните години и направените инвестиции и тук не липсват проблеми - цените на енергоносителите, от които тя много зависи, нелоялната конкуренция, липсата на  професионално подготвени кадри, екологичното замърсяване, лошите условия на труд. 

Големият проблем за цялата металургия е липсата на истински либерализиран пазар на електроенергия. Близо година продължават спекулациите на тъй наречена енергийна борса, което принуди някои предприятия да намалят производството. Държавата се оказа безпомощна пред спекулантите и остана само страничен наблюдател на злоупотребите. За газова борса (природният газ е другото основно гориво за металургичните предприятия) все още се говори само в бъдеще време. Заплаха са и бързоразвиващите се азиатски  компании. Китай държи например над 50% от производството на стомана в света. Една от причините за това са ниските екологични изисквания там. 

Евродирективите са безкомпромисни в това отношение. Само дето в тях е залегнал принципът на Илф и Петров, че спасяването е проблем на самите давещите се, и всяка държава членка сама трябва да се справя с екологичните изисквания. Това става най-често с финансови компенсации за тези индустрии, които няма откъде да дойдат. Затова, нашата металургия може да изпадне в много тежка ситуация и сигурно няма да издържи на конкуренцията. Друг проблем е недостатъчният контрол при вноса. Това позволява от Турция, Молдова и Украйна да се внасят изделия на ниски цени, но със съмнителни качества. А при метала това един ден се плаща.

Металургията и в момента остава един от основните сектори на икономиката. Само за 2018 г. нейният износ е бил на стойност близо 7,8 млрд. лв., което е 14% от стоковия експорт на страната. Проблемът обаче е в това, че износът на металургичните изделия е пример за износ на национални ресурси, били те и с ниска добавена стойност. Може би изключение прави  валцовото производство на алуминий, където технологията е доста сложна и с висока добавена стойност. От Българската асоциация на металургичната индустрия твърдят, че секторът вече изпреварва енергетиката. АЕЦ "Козлодуй" и останалите централи давали по-малък вътрешен продукт, отколкото металургията. Спорен е въпросът колко за хвалба е този факт. Според официалната статистика ИТ секторът има дял само от 5,5% в брутната добавена стойност, аутсорсингът - 6,1%, а финансите и застраховането - 7,5%. А може да сме спокойни, когато пирамидата се обърне и ИТ секторът изпревари АЕЦ "Козлодуй".