НЗОК пак скъпа на триците, евтина на брашното

В един от парковете на Уолт Дисни има къщичка на духовете и охраната пред нея предупреждава гостите да се движат по двама, защото "е доста страшничко". Въпреки това опашката е толкова голяма, че човек се пита не е ли малко мазохистично (почти шизофренично) човек да чака 15-20 минути на опашка с ясното съзнание, че някой ще го плаши до смърт?
Така изглежда поредната идея на НЗОК: 13 хил. диабетно болни, които и в момента доплащат 50% за хапчетата си, ще ги вземат вече с протокол, което доста усложнява процедурата. Поначало лекарствата, отпускани с протокол, са 100% заплащани от НЗОК. Но този препарат ще прави изключение: дори с протокол, хората пак ще го доплащат наполовина. С това абсурдът става пълен, а причината за този ход - напълно неясна. Защото с въвеждането на протокола на касата й излиза по-евтино само на пръв поглед - тя очевидно просто се надява заради удължената процедура с протоколите хората да предпочетат по-евтини хапчета. Всъщност най-вероятно пациентите по икономически причини ще минат на инсулин, за да не доплащат и заедно с това - да не висят по опашки за протоколи. А това на касата ще й струва поне двойно повече, защото инсулинът е безплатен за пациентите, но на нея й излиза доста скъпо. Дали в бюджета й са предвидени пари за инсулин за още 10-11 хил. души към сегашните 60 225? А и по-голямата бумащина ще струва нови пари на касата.
Освен това административното (не по медицински показатели) преминаване от едно лечение на друго обикновено води до усложнения при пациента и той трябва да бъде приеман в болница, да взема други лекарства, да не ходи на работа, да излиза в отпуск по болест - все неща, които добрият мениджър се стреми да предвиди, за да изчисли стойността на полза/вреда. Това обаче по никакъв начин не важи за българските здравни власти, които от 2 години и половина не се научиха на друго, освен да стискат кесията. А често от това следват повече харчове. Иначе мотивите на касата за пред обществото са за "осигуряване на пациентите по-добър контрол при лечението чрез изследвания за проследяване на състоянието им преди предписване и отпускане на терапията". Извратена загриженост за състоянието на българските диабетици. Още по-странна е представата за гражданското общество, след като такава важна промяна не е обсъждана нито с медицински експерти, нито с пациентските организации.
Нашенските здравни власти подхождат точно обратно на здравата логика и по отношение на други съвременни антидиабетни препарати, като се поставят хиляди препятствия пред пациентите само и само да се лекуват със стари и евтини лекарства. 
Правилото, че равнището на една държава се оценява по отношението й към здравеопазването, важи с пълна сила за България. Пример? Европейски доклад, който натика държавата ни на 28-о от възможните 28 европейски места по грижа за диабетиците...
Иначе само преди дни и министерство, и парламент вдигнаха вой до небето, че организират кампания "Как да живеем с диабет!" Какъв е отговорът на този въпрос, без да има адекватно лечение, при това - и заради административни недомислици?