Няма такава държава, но се намери

Евгени КИРИЛОВ*

Десните сили у нас, загърбвайки всякакъв патриотизъм, подават недвусмислен сигнал, че биха приели една победа на Ирина Бокова като свое политическо поражение. Това е извратена, антинационална позиция. За справка: десният Жозе Барозу активно лобира за левия португалски кандидат Антонио Гутериш.
В медиите изневиделица потече мантрата за скандал между Германия и Русия по повод нашата кандидатура. А всъщност не се коментира, че скандалът се развихри от България и с този скандал се злепоставихме. На този етап от процедурата съвсем естествено е да се провеждат сондажи между по-големите и влиятелни държави. Канцлерът Ангела Меркел е информирала по този повод премиера Бойко Борисов, а той - свои хора, и някои от тях (не допускам аматьорщина в случая) услужливо подават тази конфиденциална информация до медиите, т.е. Русия обсъжда да подкрепи еврокомисаря Кристалина Георгиева. Самото изтичане цели да подреже крилата на Бокова в международен план.

И какво да очакваме от всичко това?

Едно сигурно следствие е твърдо вето от Русия за евентуална кандидатура на Кристалина Георгиева. Другите негативи са, че губим всякакво уважение, защото няма такава държава, която вместо да положи докрай всички усилия за своята кандидатура, решава да си помисли за нейната смяна. Да говори за неубедително представяне, за което никой, даже и противниците навън, не говорят. И да се дава срок на Бокова, т.е. ще видим как ще мине следващото гласуване и може да оттеглим подкрепата.
Г-н Борисов смята, че си е свършил работата, като подписал писма до всички. Първо, правителството се забави фатално да обяви официално своята подкрепа и с това стимулира маса страни от групата на Източна Европа да лансират своите кандидатури, тъй като отдавна е ред да се излъчи генерален секретар на ООН от тази група. И сега да се говори, че даже наши съседи не ни подкрепят, е просто смешно. Ако си излъчил своя кандидатура, можеш ли да подкрепяш другата? Няма такава държава, освен България.
Навремето г-н Борисов направи едно посещение в Лондон, за да моли да ни подкрепят за Шенген. Както е известно, Обединеното кралство не членува в Шенген. Но тази страна е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Защо вместо да чака поредното гласуване в СС, г-н Борисов не се вдигне например на подобно посещение в Лондон? Може и да намери поне нещо да предложи в замяна като позиция - предстоят преговори за "Брекзит". А може и междувременно да се информира от външния министър Данаил Митов и нашия посланик там Константин Димитров

какво са направили, за да променят позицията

на тази важна страна. Вероятно нищо. Скоро ще има предварително гласуване с цветни бюлетини, когато ще стане ясно коя постоянна членка на СС на ООН как гласува. Защото всъщност всичко зависи от постоянните членки на СС. САЩ и Русия ще изчакат последни да се договорят и да определят накъде ще наклонят везните. Франция най-вероятно ще подкрепи Бокова. След останалите непостоянни членки на СС, ако се стигне до консенсус между големите, нещата са предвидими.
Ако надделее очакването кандидатът да бъде от Източна Европа, което смятам, че е доста вероятно, г-жа Бокова има малко, но силни съперници. Главно от Словакия, но може би и от Словения. Защо ли Словения покани руския президент Владимир Путин на официално посещение и защо ли руският министър на външните работи Сергей Лавров се среща със своя словашки колега? Ако надделее и другото очакване - този пост да бъде даден на жена, Ирина Бокова излиза първа.
Но къде е нашата държава в историческото за България състезание? Най-безобидното, което можем да видим, е безпрецедентната пасивност. Вместо да привиква генералния директор на ЮНЕСКО от днес за утре, "за да се разберат какво да правят", нашият премиер и външният министър трябва вече да са в контакт с Бокова поне през ден.
На този етап Ирина Бокова е самотен състезател. Отговорността за евентуален неуспех няма да бъде нейна.

*Авторът е бивш посланик и евродепутат