Новото лице на Софийската опера

МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА

"Селска чест" от Пиетро Маскани и "Джани Скики" от Джакомо Пучини, две едноактни опери, различни като стил, но интересни като контраст в един спектакъл в две части. Най-яркият образец на веризма - операта на Маскани, и бисерът на съвременната опера-буфа на Пучини. Съчетаване на контрасти, събрал в една вечер драма и гротеска, разиграни сценично и музикално брилянтно като един съвременен театър, заразяващ с градуса на емоциите. Премиера, бурно аплодирана от публиката, която ще представи първия ни оперен театър на петото му турне в Япония следващата година. Избор, пожелан от представителите на Джапан Арт, който ще формира новата представа за българския оперен театър след заглавията като "Турандот", "Дон Карлос" и др. с големите български гласове, с които завладяхме японската публика в предшестващите гостувания. Този път Софийската опера ще представи "Тоска" и споменатите два спектакъла, с различния почерк, с новото поколение български гласове. 

Гротескно, комично и трагично, виртуозно. Истински театър, музикален театър, бликащ от енергия, ситуации, изиграни актьорски и изпети, както се говори. Сценична пластика-виртуозна, каквато можем да видим на най-добрата театрална сцена, внушение в близък и общ план като на кино. Това е "Джани Скики", комичната опера на Джакомо Пучини от неговия триптих, изиграна на сцената на Софийската опера. Браво за смелостта на първия ни оперен театър да приеме предизвикателството на тази съвременна опера-буфа, да обиграе своя солистичен състав в толкова различен стил от другите заглавия на афиша. Пламен Карталов е разтворил режисьорския си прочит в сценографията на италианката Роберта Монополи, в костюмите на Станка Вауда, един международен екип, който явно е намерил своя общ език. Избрал е отличен състав. Доказа отново, че българските певци могат да изиграят и изпеят различни стилове, че те са не само гласовити, но и актьори от съвременен мащаб. На сцената са актьори - певци, разиграващи театър от най-висока класа. Увлечени в играта, разкриващи неподозирани качества, те неведнъж предизвикаха бурната реакция на публиката. Такъв театър не е имало на оперната сцена. Тази забавна игра, с изразено чувство за игровото, за всеки контрастен щрих води диригентът Велизар Генчев, познавач на стила. Оркестър и сцена се сляха в едно цяло. Една органичност, която прави спектакъла незабравим. Изборът на различните типажи бе отличен. Солистите изваяха бравурно вокално и пластично характерните типажи. Владимир Самсонов, артистът от Мариинския театър - Джани Скики, Ринучо - Кирил Шарбанов, Лаурета - Силвия Тенева, Дзита - Румяна Петрова, Нела - Елена Стоянова, Симоне - Светозар Рангелов, Ческа - Благовеста Мекки-Цветкова и др.
Тази комедия на нравите започва в тъмнина като на кино, изскача от публиката диригентът, скача в кошарата и започва музиката. А на сцената са героите, които може да срещнете и днес. Ринучо, влюбеният в Лаурета, Джани Скики - новобогаташът, който е сценаристът на голямата измама - как да се преиначи завещанието на покойния, така че наследниците да получат това, което искат. Наследниците, които не подозират, че този хитрец ще измами и тях, разбира се, в своя полза. Е, ако Данте в своя "Ад" е прозрял вечната човешка природа, то тази истина винаги е актуална и вълнува, особено във време като нашето, без морал и задръжки. Сюжетът се случва във Флоренция в далечния XIII век, но сякаш това става днес. Парите и любовта, наследството и наследниците, новобогаташите и измамата, все житейски истини, валидни във всяко време. Е, още повече в наше време, овълчено и алчно, време на измами и спекулации, на въздигане на идоли - бързо забогатяване, безпардонно, безцеремонно. Всъщност оголване на човешката природа, в комичното и трагичното, но винаги със саркастичната усмивка на твореца към всичко човешко.
Пламен Карталов и тук доказа, че обича израза на съвременния театър и кино, че не се уморява да търси диалога със съвременността.
Да си припомним, че Пучини обичал театъра, увличал се по новите технологии, по киното, търсел сюжети от живота, търсил своя отговор за променящия се свят в оперните си шедьоври. Вълнувал се от новия музикален език от края на XIX и началото на XX век. Триптихът като форма Пучини избира като драматургия, изградена от контрастни едноактни опери. "Джани Скики" влиза в историята като бисер в комичната опера на XX век. С език остър, начупен от речитативи - саркастични реплики, контрастни музикални фрази, дисонанси, бликащи мелодии, стремително "бягащи" във времето, серия от мотиви, рисуващи характери, ситуации и настроения, изострящи сетивата между комичното и трагичното. Една заразяваща публиката пиеса с бликащия хумор.
Ако искате да се позабавлявате, да се надсмеете над вечните човешки страсти и характери, вижте "Джани Скики". Тази комична опера на Пучини не отстъпва по нищо на комедиите на Молиер.
"Селска чест" е веристичната драма на чувствата, съчетала натурализма на селския живот с традициите на старата италианска школа. Традиционно в това вокално предизвикателство са се изявявали най-големите гласове. Историята помни Елена Николай, Гена Димитрова. Този път Сантуца бе младата Гергана Русекова. Певицата, която изгря на софийска сцена с Тоска. Всъщност Пламен Карталов винаги залага на младите, трескаво търси бъдещето за родния театър. Последните постановки са доказателство за това. Карталов изгражда новата постановка на контраста на стилизирания сценичен образ и натуралистичния музикален пейзаж. Като на кино въздействат силуетите на селяните седнали на чаша, пеят и танцуват, така, както е на Сицилия, мъжки танц, внушаващ силата на характера на юга, контраст на любовния флирт между Лола и Турду. Под светлината на типичните илюминации за Великденския празник на площада пред църквата се разиграва цялата драма на любов, ревност, смърт. Гергана Русекова явно е вокална и сценична находка за ролята на Сантуца. Красивият и мощен глас, играта убедително внуши драмата на героинята. Без да забравяме, че вокалното предизвикателство на Сантуца е опасно, то изисква време и опит за трайното й покоряване. Константин Андреев както винаги спонтанен, зареден с енергията на своя герой създаде образа на Туриду между любовта му към Лола и дълга към Сантуца. Цвета Сарамбелиева бе истинска прелъстителка като Лола. Една роля, която утвърждава познати от други заглавия образи. Отлично подбрани типажи. Лучия на Румяна Петрова и Алфио на Никола де Микеле, който отлично изгради вокално и сценично контрастния на Туриду образ.
Постановъчният екип явно е добре сработен. И тук художник е Роберта Монополи. Танците на Мая Шопова показват познаването на традициите на юга. Диригентът Алесандро Санджорди умело води оркестър и сцена в тази драма на силните чувства.
Това е новото лице на Софийската опера.  Ансамбълът, който в последните години израства с всяка нова постановка, изгражда представата за съвременен театър. Богатият на различни стилове и заглавия афиш на първия ни оперен театър влиза в открит диалог с проблемите на нашето време, показва каква е мисията на изкуството във време на духовна криза.