Новите идоли

Казват, че студентите са бъдещето на страната. Умни, образовани, амбициозни. Пълни с идеи за бъдещето - не само своето, но и на България. Звучи хубаво, но на практика излиза, че въпреки мечтите си за еманципираност, младите хора в страната са лесно манипулируеми и с краткосрочна памет. Как иначе да си обясним лицата, зад които застанаха някои от така наречените протестиращи?
Като студент нямам нищо против футболиста Христо Стоичков. Имам против лицето, което някой се опитва да ми натрапи като мой представител и като изразител на нечии политически щения. Особено когато Стоичков се представя за света вода ненапита, човек със светло минало и апартийно мислене. Спомням си календарчетата, на които Камата усмихнато рекламираше ВИС-2. Не е толкова отдавна и времето, в което той прекланяше глава пред ГЕРБ, Борисов и компания. Да не забравяме и близките му отношения с един от най-спорните депутати в парламента - обвинявания в лобизъм Емил Димитров. Някои обаче са забравили всичко това и искат Стоичков да е новият модел за подражание.
В събота мегафон обещаваше на недоволните от политическото и икономическото състояние на България, че Христо Стоичков, Наско Сираков, Илияна Раева и други "видни общественици" ще помагат да се промени системата. Спортисти в атака! Накрая гласът обещаваше истинско шоу. Кой иска да убеди младите хора, че политиката е шоу? Какъв е смисълът неподготвени хора да бъдат тикани напред и наставнически да ни обясняват как ще гарантират гласът на студентите да бъде чут? Къде бяха тези "видни общественици", когато кандидат-висшистите протестираха срещу вдигането на таксите? Къде бяха тези загрижени за младото поколение хора, когато младите учени се вдигнаха на протест? Къде бяха лицата на народа, когато студентите се оплакваха от мизерните условия в малкото общежития?
"Взимам си багажа и си отивам в Испания, Щатите, и въобще не ме интересува", каза в събота Камата. Когато на някого му писне, хваща си куфарите и се прибира... у дома. За Стоичков България май никога не е била дом. Тя е поредното назначение, или кътче, в което ходи, за да си почива, а явно и за да бъде превъзнасян. Стоичков каза, че ще е само лице на новото политическо движение. Кой ще е мозъкът? А юмрукът? Бих попитала и кой ще плаща за музиката. Ангел Георгиев така и не обясни къде и като какъв се вижда. Търсят се новите лидери - моден напоследък лозунг, а конкретните предложения се пазят за последния момент.
Кому бяха нужни автобусите, паркирани пред "Арена Армеец" в София и превозващи прехвърлили студентските години хора? Защо изразител на всички студентски искания трябва да бъде човек, който със замах е готов да си хване багажчето и да се изнесе? И защо от името на всички студенти трябва да говори младеж, чийто основен принос е конкурс за красота в моден нощен клуб? Много въпроси и никакви отговори. Ще чакаме. Отново за последния миг, каквото каже... кукловодът.