13 Ноември 2018вторник07:23 ч.

Художник Людмил Асенов

Антология

Поезия

Нови стихотворения от Тодор Згуров

/ брой: 218

автор:Дума

visibility 252

СТРЪК ТРЕВА

 

Камъче игриво

попаднало в пръстта,

а после се стопило

и ето - пръст в пръстта...

 

А в нея мълчаливо

коренче едно,

се свило - затаило 

да чака пролетта.

 

И скоро тя дошла е

и в майска топлина

коренчето бързо   

изправило снага                         

и ето - стрък трева...

 

А тя растяла буйно 

- със слънце и вода

и галели я нежно

и птици и листа.

 

А после цветовете

кипнали в дъга - 

и тя тревата силна

отронила и семена...

 

Но ето времената

как бързо се менят:

та где ли топъл вятър

внезапно се е скрил

и над нея -  над тревата

хладен повей се извил...

 

И тя - тревата бавно

и в тиха самота

се привела жално

към есенна роса.

 

А тамо я поели

киша и слана

и скоро те я смлели

и смачкали в калта,

за да е отново - 

пръст в пръстта...

 

Човешкият живот,

не е ли, като

стрък трева?      

 

 

 

В СИБИР 

 

Тайгата на Сибир

прокужда подлеците

и не за лесен пир  

тук идват мъдреците.

 

В Сибирските простори,

в студа и в тишината,

не господари нови - 

те следват си мечтата.

 

Във вечната борба

със силите на злото,

живот залагат те - 

да бъдат със Доброто.

 

Но идват времена 

и техните мечтания

ще носят Светлина

и сбъднати сказания.  

 

 

 

 

ТРЪСТИКА

                      

 

Внезапно във небето  черен облак се яви  

и скоро над земята зла буря се изви.

 

Прекършени, смалени - загубили са ръст

високите тополи са вече в кал и пръст. 

 

Повалени, потрошени са гордите ели - 

клоните им жално покрили са треви.

 

И само над тревите изправя се сама,

непрекършена и несломена - тръстиката една. 

 

Тя ще се огъва, към земя ще се привежда, 

ала все нагоре, към слънце, ще проглежда. 

 

Със своето смирение - дар от небеса,                                              

тя - крехката  тръстика - ни показва чудеса...  

 

 

 

 

ИСТИНАТА И...

 

Истина е - истината боли.

Кога ще прониже - не пита.

Завинаги, уж покрита, лежи,

а внезапно тя ни връхлита.

 

Тогава сме - на разстрел.

Душите са - лесни мишени.

И какво, че си се клел,

в истини, ала и с лъжи осветени.

 

И тъй - човекът  върви,

в отредена, трънлива, пътека,

където истини, а и лъжи,

му носят болка, но и утеха...

 

 

 

 

 

Към по-младия приятел...

 

Приятелю, дошло е крайно време 

душите си разхвърлени да съберем

и загърбили за миг житейско бреме, 

слова стаявани, на глас да изречем!

 

Не вярвай на онези лицемери  

що пеят химн за изгреви тракийски,

а продават лесно български мечти

за чужди знаци финикийски.

 

Не вярвай и на измислени герои

страхливо притаени във властта - 

призовани те от знамената свои,

воюват уж - за твоите деца.

 

Не вярвай и на мойто поколение - 

живяхме ний невдигайки платна,

избирахме, макар и с отвращение,

"водачи" довели ни до пропастта.

 

Но вярвай ти на възрастния мъж,

що строи чешми и в пек, и в дъжд,

и моли се горещо през нощта

да се пречупи и изчезне завистта.

 

Но вярвай и на бедната жена, 

която за сърцето търси си храна

и среща първата виделина 

с думи от на Ботев песента.

 

Приятелю, пътека отредена

все някак си ще извървим,

ала предадем ли майка и родина,

какво ли друго ще да удържим...

 

 

 

 

В ЕФИРА...

 

Телевизор 

ни буди - 

и млади, и стари, 

а после не спира

с гласове

все по-сърдити

да залива

със злоба

дни нечестити.

 

Какво, какво

да се прави

щом сами

сме си влезли

в ефира?

Където доброто

се трудно

намира...

 

Където човешката

злоба

е все по-летлива...

 

Но кой ли

ни пречи

сами от ефира 

навън -

да излезем,

и с песен в сърцата, 

за дни по-честити,

смело 

да вдигнем челата.

 

 

 

 

В ТЪМНАТА ГОРА...

 

В тъмната гора

е вечер - 

лази тъмнина,

секнала е птича

песен,

чезне светлина...

 

В страх тревите

се привели - 

сякаш вдън земя,

а елите са поели

сянка от Ламя.

 

На земята,

лед и пламък,

омесени в кал - 

тя поглъща,

без да пита, 

всяка жива твар...

 

А небето 

се е свило,

няма ни звезда,

то ще ражда 

мълчаливо

пълната Луна - 

що докарва

до полуда,

глутница една... 

 

И пчелите

притаени,

все сънуват

Май,

но крилете им 

треперят  - иде

първи сняг...

 

Само

малкото поточе,

не спира

дъх ни миг - 

то с водите,

вечно носи,

зов

за слънчев лик...

 

 

 

 

УТЕХА

 

Днес пролетните ветрове

една посока са поели:

те носят всички страхове

в души от времето ранени.

 

А те - в тиха самота,

застинали в свойта есен,

не искат нищо от света - 

ни горък плач, ни волна песен.

 

И само тайнствените небеса

утеха носят вековечна,

че има, има, чудеса - 

макар и сляпа е надежда.

 

 

 

ЛЕКОКРИЛО...

 

На прозореца стои жена -

от старост ли е тъй унила?

Или моли в унес небеса - 

да е птичка лекокрила.

 

Да отлитне със съня,

где момиче е щастливо,

и на първа обич тя -

врича се нетърпеливо.

 

На прозореца стои жена -

моли се - смирено, търпеливо:

дано, дано я чуят небеса,

душа да литне лекокрило...

 

 

 

Тодор Згуров е завършил Техникум по механотехника - гр. Хасково, както и СУ"Св. Климент Охридски"  - философия и история. Доктор по философия от БАН.

Работил е като редактор и зав. сектор във в-к "Родопски устрем" - Смолян, бил е и гл. редактор  на сп. "Ключ. Полезни знания".  Съосновател и пръв председател на УС на Центъра за устойчиво развитие на планината - Смолян.

Понастоящем е директор на Регионалната библиотека "Николай Вранчев" - Смолян. Член е и на редколегията на списание "Родопи".

Има издадени монографии и студии в областта на философията и историята, както и книги с публицистика. Публикувал е поезия, включително и епиграми, както в специализирани издания - сп. "Везни", сп. "Проглед" и др., така и в периодични издания и сайтове. 

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

 

 

 

 

 

 

         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Галерия

Поредна вечер на протести

автор:Дума

visibility 0

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 141

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 80

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 94

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 25

/ брой: 220