Снимки Архив ДУМА
Антология
Поезия
Нови стихотворения от Георги Константинов
/ брой: 210
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще се понесем на крилете на поезията с новите стихове на Георги Константинов. Ще си спомним за големия Антон Дончев с цитати от негови произведения и размисли.
Приятно четене.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на повече от 30 книги с поезия. Пише и книги за деца. Неговият роман "Туфо рижият пират" е издаден на седем езика. Носител е на национални и международни награди за поезия. Почетен гражданин е на Плевен. Почетен председател на Българския П.Е.Н.-център и директор на сп. "Пламък". Член на СБП.
Смешен грешник
Не, не мога да кажа: безгрешно живях.
Сътворих куп грешки.
Но не стигнах до грях.
Не предадох приятел. Не отнех чужда чест.
И най важното: себе си
не предадох до днес.
Вярно - грешно се влюбвах. Вирех гордо
глава.
На глупак казвах истини -
грешно бе и това.
Сам вселенската алчност укорявах със стих.
И какво промених?
Алчността си цъфти...
Преуспелите люде ме поглеждат със смях.
Но аз, смешният грешник
не стигнах до грях!
На път и без часовник...
Сърцето ми тиктака. Стрелките му незрими
безсънно отброяват минути и години.
Дори да спра вървежа си - сърцето ми
не спира
от обич да прозвънва
и гневно да вибрира.
От такта на сърцето веднъж ли бях увлечен!
А чувал съм и упрек, че бил съм
безсърдечен...
Не знам кое е вярно... Аз само казвам факта:
беззвучно или звучно
сърцето ми тиктака.
От моя първи ден във родния ми Плевен
сърцето ми тиктака във такт неравноделен -
усети ли измама, от гняв се ускорява
и при добри вести
щастливо прозвънява...
Във къщи, пред екрана. В трамвая или влака.
На път и без часовник -
сърцето ми тиктака...
И зорко то ме води пред грижи и проблеми -
подобно джипиес
в това тревожно време.
Не отвъд - тук и сега
Разсеян съм. И все пропускам
да мисля за смъртта...
А знам - това е за поета висша тема...
Отвличат ме от нея
злободневните неща:
цената на бензина,
демографската дилема,
нестихващия тътен на близката война,
когато смърт аз виждам
само на екрана...
Или картината на бежанска вълна,
която се прекъсва
от реклама...
Да, всичко ме тревожи,
но някак бързешком -
една тревога идва да измести друга.
Така забравям сам да си напомня,
че може някой ден и аз
да не се събудя...
Дори годините не искам да броя.
За вечната душа да мисля -
нямам време...
За своето безсмъртие не се безпокоя.
Със смъртния живот
си имам куп проблеми...
Страданията на стария Вертер
Той живее самотно там, в квартал Изток.
Обитава мазенце във блок многоетажен.
Няма кой да му каже: "Мери Кристмас!".
И "Христос Воскресе!"
няма кой да му каже...
Чул съм - немска филология бил завършил.
И дори преподавал Гьоте и Хайне.
Да, завършил...
Но този етап от живота му свършил -
днес му казват Вертер.
И мие във блока стълби безкрайни.
Тъй подсилва си пенсията в тези години.
Пък и книжки намира в подземните ниши...
Обича стихове от Георги Константинов -
макар че този баровец
все за любов пише...
Те поетите, все не казват истината цяла...
Както куп говорящи глави по телевизията...
Пък и сам Вертер -
колко да трие с парцала,
знай, че цялата истина все не излиза...
Едва ли последните ще станат първи!
Но често Вертер сънува, че вече не страда:
как този блок за миг ще се обърне
и как мазенцето му става
светла от любов мансарда...
Ето ти хубав ден!
Многото думи
раздробяват истината
и тя се превръща
в прашна вихрушка -
прах в очите
и лъжливо усещане
за свобода на словото...
По-добре следвай
източната поговорка:
"Говори само,
ако се чувстваш
по-мъдър от тишината!".
Мнозина обичат
да обясняват с много думи
необяснимото...
А ти, мой човек,
се учи от небето -
Бог не е приказлив.
Ако днес
твоят сърдечен поглед
е станал причина
за поне една усмивка -
ето ти хубав ден!
Споделена тайна
Своя тайна
ще издам на зрителите -
как е оцелявал в прехода
поетичният ми ден. -
Никога не съм вървял
със победителите.
Затова до днес
вървя непобеден.
Мъдър сезон
Пролетно слънце, а иде лято.
Цигански рид зеленее...
Славеят мъдро замлъква, когато
магарето пее.
Тъй и поетът
сред тези дъбрави
страни от спорове днешни...
Вместо с говорене да бере лаври -
бере череши.
И си мълчи. И усмихва се скрито.
Кой ли това забелязва?
И най-ценните думи
са тези, които
само на себе си казва...
Спомените
Лодката на мойто настояще
плава във безкраен океан.
Бъдещето - е мираж неясен.
Миналото - избледнял екран.
Спомените
с видимост различна
ме докосват в безпорядък тих.
Ето - сякаш вчера те обичах.
А отдавна с теб се разделих.
Без
Какво съм аз без тебе?
Стрела без лък.
Часовник без стрелки.
Едно гнездо без птица
на голите скали.
Небе без синева.
Орфей без арфа.
Талант без вдъхновение.
И вдъхновение без дарба
Астроном без телескоп.
Посока без копнеж...
А и това стихотворение
какво е,
ако ти самата
не го прочетеш?
Иглолистна фантазия
Ех, изящно момиче със поглед зелен!
Как за миг ме погледна...
Вълнувам се даже...
Тъй елата отсреща е влюбена в мен,
ала не смее
да ми го каже.
Иглолистна фантазия имам, нали?
Да, в гора иглолистна
мигът ни събира -
и в случайното влюбване трепкат игли.
Но от тяхното бодване
не се умира...
Зелена песен
Не съм запален от амбиция
да мина в друг житейски вид -
и аз да бъда важна птица
в богоизбрания елит.
Но знам - добре дошел съм винаги
в едно крилато общество...
Над мен невидими синигери
чирикат в близкото дърво.
Там славей като флейта жива
във шипковия храст звъни...
И даже свраката свадлива
сред двора стърже: "До Ре Ми".
В стрехата лястовици църкат...
Зелена песен в син простор.
И пролетният ден е църква,
огласяна от птичи хор.
Навярно Божата десница
закриля този двор зелен.
И без да бъда важна птица,
тук птици пеят
и за мен.
Цигански рид
Селска утрин -
далече от шум многолюден.
Късна утрин -
със грейнал зелен необят.
Вън петелът комшийски
не ще да ме буди,
затова кукурига
почти на обяд.
Интернетът и той -
сякаш пийнал си снощи,
на райета примигва,
скрил куп новини.
Сред дърветата няма да чуеш ти
вести лоши.
Тъй не стигат до тебе осколки
от битки за власт и войни.
Но не си скрит за вечно
от световни омрази,
от планетната рана,
която кърви...
Ти си само за ден
в този селски оазис.
И в тревожния свят
още утре се връщаш, уви.
На Салман Рушди
Защо ли онзи нож
убийствено проблясна?
С какво си обидил ти Бога?
Голямата дарба става опасна,
когато не иска да служи
на догма.
Една книга може да бъде закупена
за малка
или голяма банкнота...
Твойта книга по света е прочута
защото е
със цената на живота.
Делнично признание
Да, сърцето човешко
има странна природа:
всеки ден,
непрестанно
си намира тревога. -
Грешен ход. Скрита рана.
Несполуки фамилни.
Тъмна вест от екрана.
Бурен ден с вихри силни...
Чист покой идва рядко.
Той е бонус в живота. -
като дъжд в сухо лято
и печалба от тото...
Но не искам да виждам
в моя ден (недай Боже!) -
Човек, който от нищо
не се тревожи.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.