Морски университети

Роднини и близки посрещнаха освободените руски пирати на летището в Красондар, където те пристигнаха от Москва, а няколко часа преди това - от Арабските емирства, където корабът ще бъде оправен след пиратската атака. Няколко членове от екипажа решили да останат на танкера, но повечето решиха да се върнат у дома и Новоросийското морско параходство, което е собственик на танкера, е изпратило смяната им.
На летище "Домодедово" с журналистите се срещна капитанът Юрий Тулчински. Той изглеждаше уморен и не беше многословен. "Екипажът беше концентриран, нямаше паника, всички следваха получените инструкции. Пиратите се опитваха да разбият и срежат металните врати, зад които се бяхме скрили. Ние пък укрепвахме вратите, за да не могат да бъдат отворени отвън. Мисля че можехме да удържим положението така около 10 часа, но помощта дойде много по-рано", каза той.
- Баба се готви да ни посрещне с баница - казва майката на инженера-електромеханик Сергей Коценко. - А ние със Серьожиния баща решихме да дойдем в Краснодар. Не мога да дочакам да прегърна и разцелувам сина си. Той ми е единствен. Серьожа знае това и постоянно ми звъни или праща есемеси.
Мобилният телефон на Людмила Николаевна е препълнен от съобщения от сина й. Той дори успял да й изпрати снимки след освобождаването си: на палубата на танкера седят победените пирати, а на фона им - самият Сергей.
- Когато се появи информацията, че похитителите им много скоро след случилото се са се удавили, Серьожа веднага ми изпрати съобщение и каза, че пред очите му пиратите са били качени в лодка - уточнява майката. - Дали им и резерви от вода, както и вещите им без оръжието, абордажните стълби и навигационните уреди, и ги пуснали по живо по здраво. А по-нататък вече Господ, струва ми се, сам се е разпоредил със съдбата им. Няма повече да разбойничат и да нападат мирните кораби. Дори ми е страшно да си помисля какво би се случило, ако нашите военни не бяха дошли навреме. До края на живота си сега ще благодаря на командира на бойния кораб "Маршал Шапошников" Елдар Ахметов и ръководителя на отряда пехотинци Андрей Дюжев, които освободиха скъпите ни момчета. Те са рискували живота си, но са действали толкова умело, че са опазили и себе си, и момчетата. Но и моряците са се държали достойно, сега го знам със сигурност.
Людмила Николаевна показва телефонните съобщения на сина си. Там е епопеята на 24-часовата блокада и 20-минутното освобождаване - в детайли и подробности. Оказва се, че преди да се скрие в машинното, екипажът почти цял час е удържал на пиратските атаки. Невъоръжените моряци са се отбранявали с противопожарните шлангове и са стреляли със сигнални ракети. Успели са да отблъснат първата атака, но едва успели да съобщят за случващото се в Новороссийск и да информират коалиционните военноморски сили в региона, когато започнала втората атака. След като разбрал, че силите не са равни, капитанът заповядал всички да слязат в машинното отделение. Преди това електромеханикът Сергей Коценко успял да блокира руля, затова всички пиратски опити да включат двигателите се оказали неуспешни: огромният кораб просто се въртял на едно място.
Ядосаните разбойници заливали с бензин вратата, зад която се криели нашите моряци, направили димна и газова атака, но така и не успели да надвият руснаците. От безсилие започнали да чупят всичко на палубата, затова сега се налага да се възстановява разрушеното на кораба.
Сергей Куценко смята за свой небесен покровител Георгий Победоносец и носи на гърдите си лика му. Както е известно, момчетата бяха освободени от плен на 6 май - на празника на свети Георги. И когато изморените, измъчени, но щастливи моряци се качили на палубата, неочаквано заваляло, а в небето над кораба се появила дъга. " С това Георги Победоносец ни даде знак", смята Серьожа.
През това време вкъщи в Новороссийск Людмила Николаевна чакала сина си с капитанска значка като котва. Тя толкова силно я стискала, че на дланта й останал белег. Родителите на Рома Романюк също почти денонощие прекарали в молитви.
- За Роман това е второ плаване - уточнява баща му. - Първият път беше в Европа, върна се у дома бързо, а сега замина на дълго плаване. На нас ни каза, че е обикновена командировка, съвсем безопасна, а ето какво се случи. Ние, разбира се, се тревожим, надявахме се да го накараме да смени професията си, но Роман по телефона ни каза и да не си го помисляме. Гласът му звучеше изморен, но бодър. На майка си така и каза: руснаците не се предават, а побеждават.