28 Март 2024четвъртък22:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Черно на бяло

САЩ спасяват "кръволока" Цанков от Народния съд

/ брой: 152

visibility 2151

Подготвил Христо Георгиев

С този си спомен Георги ПИРИНСКИ-СТАРШИ, една всеизвестна личност в американския политически живот навремето, дава сензационен отговор на въпроса защо наричаният "кръволок" и от леви, и от десни проф. Александър Цанков не е издирен, върнат в България и изправен пред Народния съд. Същият Цанков, по чиито заповеди от 1923 г. нататък българите бяха клани, както турчин не ги е клал. Споменът е публикуван през далечната 1970 г. в автобиографичната му книга "Какво видях и преживях в Америка".
Георги Пирински, Георги, Гео, Николов, Зайков, е роден на 15 август 1901 г. в Банско. Баща му е осъден на доживотен затвор заради участието си в Илинденското въстание и е хвърлен в страшния зандан Еди Куле. Георги Пирински от ранна възраст се включва в революционните борби на комунистите в България. През 1923 г. емигрира в САЩ. Започва трудовата си кариера като обикновен работник, но скоро става лидер на американските профсъюзи и на комунистическото движение в Америка. Умира на 7 декември 1992 г. в София.
 


Мистър Маркъм "разяснява" България

Един ден в централната част на Ню Йорк забелязах обява за събрание, на което някогашният директор на американския пансион в Самоков Маркъм щял да говори за България. Обявата ме заинтересува. Исках да чуя какво ще приказва Маркъм за днешна България. По-раншната му книга за България ми бе известна.
С него се бях запознал на Първия славянски конгрес в Детройт през април 1942 г. Тогава той бе кореспондент на бостънския вестник "Крисчън сайънс монитър". Писа хубави работи за дейността на американските славяни в борбата против фашистките агресори.
Реших да отида на събранието, като поканих и д-р Виктор Шаренков. Беше към края на 1945 г. Събранието се състоя в залата "Таун хол" на 42-ра улица. Публиката, около 1200 учителки и учители, бе дошла да чуе сказка за нашата страна от американец, който бе живял дълги години в България и владееше и езика ни. Господин Маркъм започна добре. Той обясни, че нашият народ много е страдал и много е научил. Погрешно е да се счита, че българският народ е изостанал политически. Напротив, в България хората и по селата живо се интересуват и обсъждат както вътрешните, така и световните събития. Това важи и за младежта, особено за младежта. Тя е настроена бунтарски.
Но скоро пролича, че будното политическо съзнание на българина Маркъм използва, за да настрои публиката против нашия народ. Като го слушах, спомних си това, което той бе казал на същата тема в един свой доклад пред масоните в България, публикуван в сп. "Зидарски преглед" от юни 1926 г.:
"Нека отбележим, че българските традиции са бунтовнически. Това обстоятелство е от извънредно голямо значение. Най-популярните български герои, с изключение на отец Паисий и св. Кирил и Методий, са бунтовници и революционери. Например Ботев. Никой българин не упражнява такова силно влияние върху българските младежи, както Ботев. Той ги е пленил и омаял. Те крайно го обичат. Той им е като идол и пътеводител. Но какъв е бил Ботев? Той е бил нелегален. Бил е съзаклятник. Нападал черквата, обиждал духовенството, презирал солидните, ругаел богатите, хулел много обществени водители и все зовял на въстание. Неговите позиви са жив огън. Те трептят, пламтят, горят. Те са светкавици. Те са ураганен пожар. Ботев е неспокоен, необуздан, неуморен, неопитомен. Той чупи вериги и лети, лети към свобода и смърт... Но той е опасен, крайно опасен. И той заедно с други апостоли-бунтовници създава преобладаващата българска традиция. Ние сега играем с огън. Величаем един краен и пленителен бунтар, а пък искаме мир и ред. Тук има голяма двойнственост. Няма улегналост и самообладание у нас. Кипим от бунтарски дух, прекланяме се пред бунтовници, а същевременно искаме здраво общество. Почти всички български младежи в мечтите си са малки ботевци. Ала как можем да съградим силна държава от такива избухвателни елементи? Ботев е духовна бомба; той създава буйни традиции..."
В този дух Маркъм говори около половин час. Той успя да заинтересува публиката. Каза, че идеалът на всеки български младеж е да стане като Ботев борец, но не довърши изречението - "за правда и за свобода". Втората част на речта му бе за нова отечественофронтовска България. Нея господин Маркъм обрисува в най-черни краски. Там сега е същински ад. Той каза, че новата власт на комунистите в България е екзекутирала повече от 1000 души, без да обясни защо българският народ е наказал едни от най-отвратителните свои предатели.
Почна да ми кипи. Казах на Шаренков, че ще поискам думата. Още повече, че в поканата за събранието се казваше, че ще има изказвания и от публиката. Но веднага след речта председателстващият почна да закрива събранието. Дигнах се и казах, че искам да ми се даде думата да се изкажа по речта на господин Маркъм.
Казах на публиката, че познавам господин Маркъм от Славянския конгрес в Детройт. Съгласен съм с него и по туй, че българският народ много е страдал и много е научил, че е с будно политическо съзнание. Що се отнася до втората част на речта и твърдението на господин Маркъм, че новата власт в България наказала над 1000 души, смятам че ако наистина толкова души са наказани, говорителят трябваше да обясни защо е станало това. Някой за свой кеф ли го е направил или е имало основателни причини народната власт да прибегне до такива мерки. И обръщайки се към Маркъм, му напомних, че той е бил в Самоков през дните на деветоюнския фашистки преврат, когато Борис Хаджисотиров и други членове на Самоковската комуна бяха избити зверски. Самият Маркъм се бе възмутил от кървавите изстъпления на деветоюнските фашистки превратаджии и бе протестирал. Напомних му, че фашистите му се бяха заканили, че ако не млъкне, ще го насекат и изпратят в Америка на парчета.
- Не помните ли, господин Маркъм, че народът тогава и през следващите години на фашистки терор предупреждаваше фашистките управници, че ако не се вразумят, един ден ще трябва да отговарят за делата си пред народен съд? Какво искате сега от народната власт, от българския народ? Да прости на продажните буржоазни управници, които през Първата световна война продадоха България на кайзера, а сега на Хитлер? Да, тези управници, които клаха българския народ както турчин не го е клал? Според мене, ако има още 1000 такива фашистки палачи, народната власт няма да сгреши, ако накаже и тях. С това завърших. За изненада из публиката се разнесоха одобрителни аплодисменти. Тогава пропагандата против нашата страна още не се бе разразила както през следващата година на студената война.
Председателят закри събранието. Минавайки край нас, г-н Маркъм запита защо съм направил това. Отговорих му, че съм го направил, за да го накарам, когато друг път ще говори по тези въпроси, поне да обясни на публиката защо народната власт в България е наказала продажни фашистки управници и убийци, както бяха наказани някои от хитлеристките убийци в Германия.
Господин Маркъм си върна, когато по-късно коментираше в страниците на "Крисчън сайънс монитър" арестите ми. Той се превърна в един от отявлените клеветници на нова народнодемократична България и другите социалистически страни.
Антисъветската кампания все повече се засилваше. На нейната въдица се хванаха и такива хора като г-жа Рузвелт, която неведнъж бе изразявала своя възторг от съветския народ и съветските ръководители.
...Г-жа Рузвелт бе член на американската делегация (в Лондон) Тя каза, че се е завърнала с впечатление, че съветските представители са неразбрани хора, че върху тях трябва да се стовари вината за неуспеха на конференцията. Тъй като това не отговаряше на действителността, запитах г-жа Рузвелт дали се е замисляла върху явно враждебните ходове на правителството във Вашингтон към Съветския съюз и новите народнодемократични страни в Източна Европа, в тяхното число и моята родина България. Ето един случай. Американското правителство отказа да предаде на българския народ фашисткия професор Александър Цанков, за да бъде съден за вулгарните убийства и престъпления през време на възглавяваното от него фашистко правителство. Кръволокът Цанков бе в ръцете на американските власти във Виена. Те го бяха взели под своя закрила.
Цанков бе избягал заедно с германските войски при изгонването им от Балканите. Той образува "задгранично правителство", което щеше да сформира български военен корпус за борба срещу армиите на Съветския съюз, САЩ и Англия. Целият български народ очакваше след разгрома на хитлеристките пълчища тази банда от убийци да бъде заловена и предадена на съд. Но вместо затвор, американските и английските власти в Австрия и Германия дадоха приют на тези военнопрестъпници. Преди да замине за Южна Америка, Цанков беше настанен в специална вила. Тя бе охранявана от американски войници, докато му изготвяха документите.
Българското правителство прави многократни постъпки да му бъдат предадени Цанков и другите фашистки бандити, но въпреки че признаха Цанков и групата му за военнопрестъпници, които трябва да бъдат съдени от български съд, американските власти не ги предадоха.
В едно интервю в Прага през април 1946 г. американският обвинител в Нюрнбергския процес срещу хитлеристите, Робърт Джексън, бе казал за Цанков: "Въпросът зависи от нас. Ако ни стане нужен като свидетел в Нюрнбергския процес и ако не го съдим както другите (по този въпрос се дебатира у нас), той ще бъде предаден на своята страна, както и други такива. За това е дал дума президентът Рузвелт и тази дума ще бъде удържана."
Г-жа Рузвелт каза, че не е чувала за Цанков.

До цар Борис ттт (вдясно), 1928 г.

Само от 16 април до края на май 1925 г. в София са убити стотици, от които 100 са поети, писатели и журналисти

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ