Никулденска история

Д-р Тодор Толев

По обикновение, стоя си аз в болницата и шушкам някакви служебни неща, когато около обяд телефонът звъни и ми съобщават, че почти 200 килограма незаконна риба е конфискувана в близост до болницата. Незаконно уловена, придобита или продавана - това не разбрах, но след конфискацията вместо към местата за унищожаване, Представителят на държавната власт решил да разпореди даряването й в нашата болница.
В което има две добри неща. Първото, че Представителят на държавната власт върши точно това, което се очаква от него. Да пази интересите на Държавата и да повишава доверието в Управляващите. Второто, но немаловажно, е, че въпросната риба би била чудесен дар за хронично гладните радневски пациенти. Които и театър играят, и картини рисуват, и за болницата работят, и успяват да боледуват между всичко това, ала дойде ли ред за никулденска риба - все бюджет няма. То и за друго няма...
И се започна! Със светкавична скорост се формира Екип по документиране, пренасяне и почистване на дарението. Заподнасяха се благодарности и приветствия. Светнаха едни ми ти усмивки - като 200-ватови крушки посред цигански квартал! Препирни почнаха - кой да носи, кой да чисти... колко тави и ножове ще трябват. Е, и мрънкане се появи, ама тихичко: "Толкоз риба... голямо чистене ще е... и точно баш днес ли...". Но като цяло атмосферата бе приветлива и весела, сякаш не риба, а да речем фолкзвезда или нещо много повече - Властник някакъв на гости ни иде!
Обаче!... Да знаете, братлета, в такива никулденски, пък и други истории все по едно "обаче" се явява. Този път - като внезапно ново телефонно иззвъняване, от което стана ясно, че Адвокати някакви се появили на местопроизшествието, конфискацията и дарението да оспорват. Представителят на властта оперено, ала някак смутено отбеляза, че "отива да уреди работата", а Екипът на болницата, включително и моята едра, но скромна особа, останахме да чакаме... Да чакаме... Да чакаме... Да чакаме...
Написах нещата дотук и спрях, защото как да продължа нататък - още не знаех. Минаха няколко часа. През които аз продължих да шушкам служебните неща и заедно с Екипа по рибополучаването и рибообработката продължих да чакам. Като междувременно добавях в края на горния абзац по едно "да чакаме" за всеки изминал кръгъл час. Разбрахте ли сега, братлета, защо са тези повторения? Ако още не сте се сетили, да ви кажа. От нерви са!
Междувременно пратих съгледвачи и разузнавачи на място и според тях - голяма дандания било! Хора сеирджии бол, едните - за нас, а други - против. Адвокатите - розови, снажни и лъскави - бумаги разни размахвали, с членове и параграфи плашели, а Собственикът с разядосан вид изричал лоши думи. Ама наистина много лоши думи изричал! А изходът от спора се мятал насам-натам като прани гащи връз въже под неистовите пориви на вятъра.
Да чакаме... Да чакаме... Абе, ние чакахме и чакахме, и още чакахме, ама нека стигна до края все пак! Към свечеряване хората от персонала полека-лека се разредиха и изнизаха, мърморейки и те лоши думи. Щото - ни риба, ни кост!
А аз така и не разбрах какво се е случило. Дали са сгънали Представителя на държавната власт - което май е най-малко вероятното. Та той изглеждаше много свестен и правилен човек! Или спорът още продължава. Или въпросът е отнесен към "компетентните органи". Нали е мода днес всичко да се отнася към "компетентните органи", през оная работа някому, демек. Но фактологията по случая вече не е важна.
Защото след толкова изминало време непочистената риба не може да бъде предлагана за консумация. Тя се разваля бързо и единственото правилно решение е да се изпрати в екарисажа за унищожаване. А нашите болни? - би попитал някой. Ми какво нашите болни... Нашите болни се върнаха към хладното си гладно ежедневие и толкова. "Нищо, маминото, те са свикнали" - бе рекъл един поет някога...
А за мен, след упорити умозаключения и логически маневри, разгадката накрая проблесна! Колко просто било всичко! Какъв Никулден, каква риба, какви психично болни! Та нали Никола Мирликийски - римлянин, римски гражданин, неженен, осъждан, е бил Министър, пардон Светец на моряците и рибарите само по съвместителство! Докато основният му ангажимент е бил да закриля търговците! И разбойниците...

ПС. Написаното е за съвсем истински случай.
Май в случая най-големият никулденски шаран бях аз, ама в гражданското общество си е така...