Нахранете журналистите!

На 13 септември 1999 година, преди началото на официалната кампания за местни избори, тогавашната външна министърка в правителството на Иван Костов Надежда Михайлова посещава Ловеч. Дава пресконференция на чакащите я журналисти, после прави среща с гражданството в читалище "Наука". Броят на зрителите е мизерен и местният СДС-актив се събира на сцената да бистри причините.
В разговора участват гостенката, депутатите Владислав Костов (шеф на парламентарната комисия по земеделие), Васил Мандев (шеф на СДС в града) и Кирил Баев, кандидатът за кмет Иван Арабаджиев, областният управител Гето Джурковски, водачът на съветническата листа Добри Атанасов. Тук пускаме точни цитати от думите на Михайлова, защото те говорят сами за себе си

Смисълът беше моето идване да бъде максимално използвано, щото то е за вас, не е за мене. Мен няма да ме избират. Но вие не го използвахте. Значи тези хора, които бяха тука, и с мене, и без мене ще гласуват за СДС. Все пак единственото положително, че дадох интервюта за вестниците и утре те ще прочетат за мене. Но не е достатъчно. Значи първо, начинът, по който водите кампанията. Влади е специалист по земеделието, но по другите въпроси търсете експерти - по социалните въпроси, по пътищата, познавайки проблемите на общината. Аз не знам каква ви е програмата, сигурно е хубава, познавайки проблемите на общината, вие идентифицирате 4-5 от тях, за които знаете, че ще се повтарят - коридорът къде ще мине - там възли, мостове, отляво, отдясно. Трябва да има хора, които да отговарят. Аз не мога да отговарям на въпроси, които са от местно естество, и не мога да ги познавам. И няма да звуча убедително. Аз съм тук, за да кажа, че централната власт подкрепя този кандидат. Това им е достатъчно. Аз дори нищо да не кажа, само това, че съм тук, е подкрепа...

Просто трябва много ясно да си разчетете целите. Защото това ще е подстъп за следващите избори. И да не ги успеете тези - следващите ще ги спечелите. Ако правите това, което трябва да се прави. И затова не го възприемайте като нещо лично. Аз съм говорила - пред зала с десет души, с пет човека. Във Велико Търново през 94-а година в един театър, два пъти по-голям от тоя - само мухите и аз, и още 14 човека или 15 бяхме. Трагедия, просто трагедия. И загубихме, разбира се. Не го казвам, не ме разбирайте погрешно - съвсем друга беше конюнктурата тогава в цялата страна. Но идеята ми е - аз ще дойда пак. Ще намериме дата, защото ми се иска да ви подкрепя по начина, по който трябва да бъдете подкрепени. Защото сте се хванали на тежка битка. Но го направете събитие.

Земеделците могат да бъдат привлечени по 100 други начини. Използвайте механизми. Слушам тука Гриша Ганчев сте завъртели... Хубаво, ако е с вас - с вас. Използвайте го да дръпне конци тук-там. Политиката е, зле звучи, но не е така просто, щото е симпатичен кандидатът и ще го изберат. Не става въпрос за непочтени методи, но има хора, които държат работни места. И които могат да кажат за кого да се гласува. Нямате много такива хора обаче, защото всички предприятия се ръководят от комунисти. Но имате централната власт. Значи, говорете с министри, които могат да повлияят на определени ръководители. Ето това тука, което човекът неумело го постави въпроса, но в него има някакво зрънце истина. Значи да се види кои фирми... Аз не познавам региона, защото познавам моите региони във Варна и Велико Търново. Но може да се седне и да се види кои са фирмите, кои са шефовете, кои са приватизирани. Ако може, да се ударят 1-2 приватизационни сделки, да се ударят публично. Да излезе той като човека, който.. Ето такъв въпрос, казва, ето, ние сме дали на прокурора и на това - да се направи проверка на законността на една или друга сделка. Могат всичките да са законни. Аз не можах да разваля сделката на "Интерхотела", който го купи "Мултигруп". Но сделката беше направена великолепно. Какво да правим сега, не можем да ги изтрепем. Купили го, купили го, успели - купили го. Но има сделки, които не са направени добре. Още повече, че те тука мислеха, че ще векуват. Така че, сигурна съм, че нищо не ви пречи да направите една проверка. Да им видите... Вие, дето се казва, им знаете кътните заби, ако не ги знаете, трябва да ги научите. Да се види тия, аджеба, какви са. Там, където имаме наши държавни предприятия с ръководители - Божков (тогавашния министър на икономиката Александър Божков, станал известен като "мистър 10 процента") ли, към кое министерство ли, да се говори тия хора да бъдат ангажирани, ако щат да са комунисти. В крайна сметка, те работят за държавата...
... Значи трябва да получат много ясни задачи. Няма така: чакаме да спечелим изборите. Няма какво да чакаме. С чакане просто няма да спечелим. Да се види с малцинствата. Вие тука имате ли малцинства?
Вие трябва да седнете и да си изчислите гласовете, на какви гласове може да разчитате. Защо? Дори и да загубите - резултатът трябва да бъде висок. Защото това е авторитет. Всички знаем, че Ловеч е тежък град. Никой няма илюзия по отношение на това, че Ловеч просто ей така, просто ще го спечелим. Но вие постъпателно трябва да почнете да печелите изборите в Ловеч. Но това нещо става само със силна политика. Т. е. има фактори, които има шанс да преборите. Ако ги преборите, ще дойда тук да пия шампанско с вас. Дай, боже! Ако не ги преборите тези избори, дори и да не сте ги спечелили като кмет, трябва да спечелите максимален брой общински съветници. 

...Грубо казано, намерете начин тия журналисти да ги хванете по някакъв начин... Нахранете ги!... Вземете медии от централните. Има варианти, просто трябва да седнете и да мислите! Вкарайте го в централния печат. Но преди да го вкарате, трябва да му създадете име. Защото да го вкарате, трябва да му създадете име. Защото да го вкарате, централният печат ще клъвне на нещо, което... Не става въпрос дали ще е кмет, но човек, който се опитва да промени Ловеч. Но той трябва да тежи пред тях. Да има авторитет да го поканят.

Аз правя 9 години избори. Една разходка из града, това да. Кой ме видял, той ме видял. Много повече - едно интервю по кабелната телевизия. Всички разходки вземете. Значи варненци, които са изключителни тарикати, та не направихме среща в града, защото кампанията още не е отворена и щяха да ни атакуват. Но някакъв "Мустанг" ли, някаква телевизия, която обаче ме снима... Вече беше дошла на летището да ме снима. Викам им: махайте се от тука, просто ме оставете на мира, какво ме снимате на летището. Ама как се качвате на самолета. Да не съм някаква царица, принцеса, какво има да ме снимате. И ги изгоних. Днеска този, Димчо Гяуров, ми вика, значи във Варна това интервю сигурно 100 пъти са го пускали. Денем и нощем го въртят. Въртят, въртят, няма, вика, варненец...
Джурковски - "Мустанга" е така, той е... Тука радио "Лиани".

...Българите сме много странна порода хора. Мислим, че когато излизаме сами, сме така, показваме, че ние всичко знаем. Никъде по света човек не може да знае всичко. Аз дори за себе си го приемам като критика. Със Сашо Божков се видяхме в Балчик, той вика: аз ходя с 11 човека. Аз, дето не съм икономист - ходя сама. Е, естествено, човек застава и работи с екип. Той и по-авторитетно звучи за хората. Отивате на дебат с екип - това са моите хора по този въпрос... И хората имат повече доверие. 

...Бюлетини, материали. Обаче излизаме навънка и те казват хората... Там пита някой нещо конкретно и става шефът на щаба и казва - ние програмата си не можем да разкрием, защото ще вземе някой да ни я вземе. И в залата настъпва тишина. И хората се питат, защо са дошли, защото не могат да задават такива въпроси. Те се сконфузиха, те са много разговорливи хората.