АктАДуално
Неясно бъдеще пред Борисовата градина
Бойкотира ли София плана за управление на парка?
/ брой: 107
17,30 ч., аула "Максима" на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Близо 500 души чакат представянето и обсъждането на Подробния устройствен план (ПУП) на Борисовата градина. Сред тях неслучайно е цялото кметско войнство, начело с кмета Йорданка Фандъкова, главния архитект Здравко Здравков, общински съветници от ГЕРБ, чиновници от администрацията, както и представители на всички политически групи в СОС. Подобни многобройни събирания за дискутиране на градоустройството на столицата са редки. Този път обаче ситуацията е различна. Защото дебатите са за съдбата и развитието на белия дроб на града, едно от най-ярките, привлекателни и едновременно спорни и зорко наблюдавани от обществото места.
Документът, който трябва да уреди настоящето и да очертае развитието на Борисовата градина в София, от седмици се размахва в общественото пространство като знаме на посредствеността. Той предизвика лавина от критики към авторите - колектив от експерти, начело с проф. Атанас Ковачев, и към възложителите му - Столичната община. През изминалите месеци стана ясно, че планът съвсем не буди еднозначни мнения и приемането му ще е съпроводено от разпри, недоверие и открито съмнение за подмолни намерения да се навреди на едно от големите зелени места в София.
Затова и очакванията от първото сериозно обществено обсъждане на планираното бъдеще на парка бяха големи. И те се оправдаха - близо четири часа експерти и граждани от залата предлагаха, питаха и открито спориха със седящите на подиума автори на проекта и представители на властта. Дискусията се люшкаше между разумни и спокойни коментари с конкретни предложения до заплахи за влизане на полиция, ако не се спазват добрият тон и редът. Не се размина и с освирквания и подвиквания от страна на недоволни столичани заради представените промени в проекта. Авторите му, съвместно с представителите на общината, обаче навреме усетиха назряващото напрежение и побързаха да уверят, че планът всъщност е само проект, може да бъде променян, допълван, като бъдат взети всички състоятелни предложения. Така дискусията премина под знака на обещанията, че в парка няма да се строи, няма да се сече, няма да се унищожава.
А какво всъщност поискаха столичани и какво им предложиха от общината? Общото между участниците в дискусията бе, че всички дойдоха добре подготвени с критики и предложения - от чисто редакционни до идеи за промяна в цялостната политика за бъдещето на зелената площ. Всъщност хората искат съвсем прости неща - запазване на зелените площи и произтичащата от тях по-чиста околна среда. Затова те ще се борят за всяко дърво, срещу минимални опити за застрояване и отнемане на площи от парка, дори за увеличаване на територията му.
Конкретните предложения бяха свързани с по-лесен достъп до някои части на градината, модернизиране на осветлението, повече обществени тоалетни, картиране на дърветата, както и в територията на парка да се включат зони, които са исторически части от Борисовата градина. Такива са например терените на "София ленд", площта около болница "Токуда" до НПЗ "Хладилника", която е предвидена за застрояване, части до Ловния парк, които също са планирани за строежи.
Гражданите се противопоставиха и на идеята за преместване на конната база и на "Спортна София", както и за построяване на Климатичното училище от 1936 г. в резерватната част на парка. Тъй като и самата кметица отрече смисъла на тези идеи, очевидно те няма да бъдат осъществени. Спорове предизвикаха идеите за два подземни паркинга с близо 700 места и още 400 наземни.
Все пак имаше и точки от плана, които бяха посрещнати и без критики. Такива са намеренията за възстановяването на лятната къпалня "Мария-Луиза", летния театър, три стари дансинга, създаването на експозиционен павилион, атракционни зони, спортни игрища, зона с криви огледала. Общо одобрение получи и намерението за премахването на автокъща "Капитолия" и на ресторанта "Веселото село". Сред предложенията на проектантите е и заведението при езерото "Ариана" да е в стил австро-германски барок, при спорната бивша гара "Пионер", която сега е склад, да се създаде атракционна железница, както и да се направи изгледна площадка от телевизионната кула, до която ще се стига с асансьор.
Общото мнение на проектантите е да не се разширяват спортните зони, каквито са стадионите на ЦСКА и националният. Те ще могат да увеличат капацитета си само в рамките на настоящата чаша на стадиона, категорични бяха авторите на плана. Именно в тази му част се очакваше и гореща битка с представители на Министерството на младежта и спорта. Наскоро министър Красен Кралев обяви, че има редица възражения по проекта, но изненадващо досега от неговото ведомство не са внесли писмени предложения, нито техни официални представители се появиха с конкретни предложения на обсъждането. Затова пък адвокат от името на ЦСКА обяви, че са събрани 90 000 подписа в подкрепа на изграждането на нов и модерен стадион на клуба. Развитие по темата очевидно тепърва ще има. Но изходът от ситуацията явно няма да бъде търсен и намерен публично - на обществени обсъждания, а по време на скрити договорки.
Неясноти останаха и при дискутирането на собствеността на парка, която е всички видове - частна, общинска и държавна. С неудовлетворение приключиха споровете какво точно ще се прави в лесопарковата част, защото там било "страшно и тъмно" по думите на авторите на плана.
В крайна сметка от дискусията стана ясно, че нищо не е ясно. Поставиха се твърде много въпроси, които останаха без отговори. Като се има предвид, че заданието за изготвяне на плана върви вече няколко години и паркът десетилетия няма ПУП, очакванията към авторите и възложителя определено бяха по-големи. По-добър атестат за тяхната работа щеше да е, ако общественото обсъждане беше минало формално, без критики и конфликти. Предстои да видим повече светлина в тунела в края на месеца при второто обществено обсъждане, когато в плана ще бъдат отбелязани направените предложения.