Нещо демонично и мрачно

От известно време насам в българското общество се долавя едно искрометно клокочене, което става все по-отчетливо и силно, все едно къркори стомахът на древен звяр или заспал демон започва да се събужда. Достатъчно е да се разходите из обикновен пазар в София, за да видите, че една тема доминира над всички останали, и тя, за ужас на умните и красивите, не е за тяхното театрално недоволство, а за притока на бежанци у нас.
Българското общество се оказа неподготвено материално, социално и интелектуално вероятно за един от най-големите проблеми, с които се е сблъсквало по време на прехода - напливът на имигранти. Беше ясно, че това е взривна зона, в която трябва да се стъпва внимателно, но всичко отиде по дяволите след наръгването с нож на 20-годишната Виктория. Древният звяр нададе рев, заспалият демон, оказа се, никога не си е отивал. Преди няколко дни група младежи пребиха почти до смърт човек в центъра на София, защото го сметнали за чужденец. Оказа се български турчин. Той стана жертва на безогледната безпочвена омраза, на извратената ксенофобия, която се разпространява като зараза, на съвместното неумение на държавата и обществото да реагират по приемлив начин на този проблем.
Сега ситуацията прилича на горски пожар, който може да се разгори моментално. Ситуацията веднага бе надушена от политическите вампири и пак преди няколко дни стана ясно, че по подобие на "Златна зора" у нас се формира крайна националистическа партия. По телевизиите даваха изявление на едно от нейните лица - младеж, който говори със стиснати зъби, не се усмихва, а гласът му сякащ стърже стъкло по желязо. Нещо демонично и мрачно се разхожда навън и сякаш никой не знае как да го спре.
В Гърция фашистите от "Златна зора" набраха популярност именно заради бежанците, заради това, че държавата подцени този проблем и изтърва момента, в който фашистите станаха парламентарна сила. Българският фашизъм пак се е събудил, този път в нова мрачна и гнусна форма, насочена срещу всички чужди, чийто единствен грях е, че са потърсили помощ и спасение от нас.
Тези дни изчетох и доста статии от десни автори, които също се обявяват срещу ксенофобията и омразата. Миналата седмица ДСБ организираха малък митинг срещу омразата, но май не забелязаха, че на него викат "Червени боклуци". Истерясването на политиката отваря вакуум в обществото и нека да не си мислим, че няма кой да го запълни. Онези, които вървят в градската нощ с кубинки и желанието да пребият някой, няма да изчезнат от само себе си, но едно драматично разделено, мразещо се общество трудно ще намери сили да пребори смразяващия фашизъм. Едно общество, в което има хора, които одобряват оскверняването на антифашистки символи, трудно ще може да си стъпи на краката и да каже "не" на омразата към чужденците. Заради това големият проблем съвсем не опира само до държавата, а до всички хора. Демоните на прехода ни се връщат един по един, а пикът на техния триумф стана омразата, която броди по улиците и пребива хора само защото са различни.
В такава ситуация е трудно човек да намери изход в този тунел от тъмнина. Може би трябва да се върнем при класиците, тези, които реално пребориха навремето фашизма и фашистите се страхуваха от думите им. Един от тях беше Бертолт Брехт, който в своето стихотворение "Маската на злото" е казал:
На стената ми виси дървена японска маска
на зъл демон, изписана със златен лак.
Съчувствено разглеждам
изпъкналите жили по челoто, издаващи
как уморително е да си зъл.
Писано е през 1942 година. Още тогава той е знаел, че всеки фашизъм рухва под силата на своето зло. Дано този път това да стане по-бързо.