29 Септември 2020вторник19:19 ч.

Референдум

Непоносима скука

Ядрената енергетика в България или ще се развива, или не. Третата хипотеза, когато новата атомна централа нито би била построена, нито не, е невъзможна за здравия разум

/ брой: 4

visibility 570

Славчо КЪНЧЕВ*

(Документален памфлет)

"Ние сме истински свободни тогава, когато сме запазили способността си да разсъждаваме самостоятелно, когато необходимостта не ни принуждава да защитаваме натрапени и в известен смисъл предписани ни мнения."
Марк Цицерон (106-43 г. пр.н.е.), римски оратор, писател, адвокат, политически деец



Мълчанието е злато. Но нерядко с много ниско качество. Далеко, далеко от сертификатна проба 999**. Например когато г-жа Меглена Кунева с лекота изстрелва в небитието качеството на политическия продукт на партия "Движение България на гражданите" (ДБГ) по отношение на референдума "за" или "против" по-нататъшното развитие на ядрената енергетика в България. Като призова своите симпатизанти де факто към мълчание чрез позицията й на бойкот. Защо ли това евентуално мълчание ми напомня "Мълчанието на агнетата"? Понеже смисълът, дълбокият смисъл на нейната позиция (и на още 6281 души, споделили я в сайта й) ни повече, ни по-малко е да се разграничи от становищата както на БСП, така и на ГЕРБ. И ето как умело се декорира с патента на различната позиция, която мощно следва да стартира мотора на гласосмукачката.
Дори Малкият Иванчо обаче би могъл да съобрази, и то без Марийка да му подсказва, че е уместен въпросът: "Освен вариантите "тука има" и "тука нема", какъв би бил третият?" Ядрената енергетика в България или ще се развива, или не. Третата хипотеза, когато новата атомна централа нито би била построена, нито не, просто, поне за здравия разум, не е възможна. Е, може би в един паралелен свят, където нас, българите, ни няма... Но с неповторим научен подход в ретроспективно-футуристично-аналитико-компилативен стил г-н Даниел Вълчев, партньорът в ДБГ на г-жа Кунева, разкрива, че всъщност референдумът е покана към българския народ да се подпише върху един празен лист. Умопрозрение, което бележи интелектуален връх, нисък за амбициите на г-н Вълчев. Е, ако формулировката на допитването включваше конкретиката за изграждането на атомна електроцентрала в Белене, то празният лист щеше да е изпълнен целият със съдържание от горния ляв до долния десен ъгъл - тук не бихме спорили с г-н Вълчев.
Това несъобразяване с фактическата страна на ситуацията е все пак малкият лапсус в гледната точка на партия ДБГ. Тук е мястото да припомним дефиницията за гледна точка: "Тя се получава, когато широкият хоризонт на възгледа колапсира в точка досами носа".
Всъщност

здравият разум тревожно диагностира напъна за бойкот

на референдума, иницииран от г-жа Кунева, като поредния опит да бъде саботирано прилагането на чл. 1, ал. 2 от основния закон на България, а именно: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено или чрез органите, предвидени в тази Конституция". Нека подчертаем: на първо място властта се осъществява от народа непосредствено. Без медиатори и манипулатори, специалисти в следизборните зиг-зази и в изпразване от съдържание на предизборните ангажименти. И без ментори, които, подтиквани от комплексите си за малоценност, амбициите си за самоизява и социопатните си психики, разговарят със суверена в тон "magister dixit", сиреч "учителят каза". Но в действителност, в която ролята на суверена като пряк реализатор на своята власт не е вакантна.
Непосредственото народовластие обаче е по възможностите единствено на Homo liber - Свободния човек. Все още записан в българската Червена книга на редките, но незащитени видове. Чието място, според облагодетелстваните от сегашното статукво, е в социалния карцер. Което мнение несъмнено е твърде великодушно.
Тук е мястото за

кратка историческа ретроспекция

Преди повече от двадесет и три години един политически шлагер озвучаваше политическото пространство и той роди мантрата за премахването на член първи на тогавашния основен закон, а именно суспендирането на ръководната роля в обществото и държавата на Българската комунистическа партия. Като че ли мотивът - поне така привидно изглеждаше тогава - за детронирането на БКП, беше генериран от засилилите се центробежни тежнения спрямо социалистическата държавност в страните от Централна и Източна Европа. Легитимирана от неизменната ръководна роля на комунистическите партокрации там.
Ала сред празничните фойерверки на новоустановената "демокрация", паралелно с патоса от премахването на "омразния тоталитаризъм", ведно с грохота от зачукването на последните гвоздеи върху ковчега на комунизма, тихо и незабележимо, като снишил се индианец върху пътеката на войната, се прокрадна чл. 12, ал. 2 на новосъздадената Конституция на Република България. За улеснение на читателя сам да направи сравнение по отношение на уж извършената "демократична промяна" в основния ни закон, по-долу са цитирани дословно двата члена:
Чл. 1, ал. 2: Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. (Това положение беше валидно преди 10 ноември 1989 г.)
Понастоящем е в сила, съгласно чл. 12, ал. 2 от Конституцията на РБ: Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
В нито една от конституциите на страните с рационално държавно устройство, например САЩ, Германия, Франция, Италия, Испания, Япония и др., няма член с подобно съдържание. И аналогично на анекдота за малкото русначе, което, запитано какъв е бил Чапаев, отговорило: "Негър, нали бие белите", то сегашните платени рупори на механизма за обработване на масовото съзнание - метасоциолозите, папагалстват, че уж била налице функционираща демокрация, понеже, виждате ли, имало процедура на "свободни избори", и дори тук-там действали обществени съвети към органи на изпълнителната власт. И те "несъмнено" притежавали реално участие в дейността й. И накрая, разбира се, включват "Голямата Берта" на аргументите, като сочат, че и величаят, възможността за провеждане на референдуми. Макар и изобщо нереализирана от 1989 г. досега.
Но, както гласи правна римска юридическа норма "Ultra posse nemo obligatur", т.е. никой не може да бъде задължен свръх неговите възможности. Нима обаче на г-жа Кунева е вината, че над половин милион българи, ако и откъснати напълно от нейната си действителност (правилната), преследваха, че и продължават, фикс идеята си как притежават суверенни права, и желаят да ги ползват на референдум. Че и саботират плановете й ловко да слаломира покрай съдържателните предизборни дебати, бронирана със своя билборд "Ние сме срещу ГЕРБ, БСП и комбина". Неспекулативната и дълбоко реалистична същност, изцяло в духа на феър плей (честна игра), на тази предизборна платформа лесно може да бъде съзряна. Тя е замаскирана в неограничените предимства, които се крият в

златната жила на отрицателния вот

Първо срещу ГЕРБ, поради... Нека все пак не източваме цистерни мастило и изпразваме хартиените складове за описанието на ГЕРБаджийските издънки, пък и възможно ли е да се обхване необятното?! Същото - цитираме г-жа Кунева - важи и спрямо останалите партии.
Все пак, под въпрос е дали организаторските способности на лидерката на партия ДБГ могат да бъдат подобрени, въпреки несъмнените старания, които са полагани в тази насока. Че нали даже когато обсъжда важни и срочни проблеми, тя олицетворява това, което някога Олдъс Хъксли*** наричаше "непоносима скука". Оплодена от суетата, разновидност на кипящата енергия, само че със знак минус. И тонизирана от гигантската отговорност пред... собствената си биография. Понеже е подчинена на амбицията да получи главната роля в най-впечатляващата success story на живота й. Има защо да ни кънти в ушите напътствието на Ноам Чомски: "...гражданите в демократичните общества би трябвало да предприемат курс на духовна самозащита за предпазване от манипулации и контрол..." и да бъдат опазени от фабрикантите на мечти; онези, които дават големи обещания; онези, които ни говорят за бъдещето с цветовете на надеждата, благоденствието и върховенството на справедливостта; онези, които след изборите обаче попадат в епицентъра на масова амнезия спрямо поетите ангажименти пред избирателите.
Нишката на Ариадна в лабиринта на действителността, която г-жа Меглена Кунева не успява да докосне, е дебела като котвена верига: дали да бъде развивана или не ядрената енергетика в България е наистина важно. Но с още по-голямо значение е точно процесът за взимането на това решение. Именно от суверена, и то пряко и чрез референдум. А не в потайна доба около заседателната маса или в кабинетите на някой от българските think tank-ове. Защо ли? Надявам се лидерката на партия ДБГ да прозре сама отговора. Ако пожелае...

------
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** Отговаря на 99,9% съдържание на чисто злато
*** Английски писател (1894-1963 г.)

БНБ вади хартиените двулевки от употреба

автор:Дума

visibility 63

С близо 40% по-малко сме пътували в чужбина през август

автор:Дума

visibility 120

Властта се готви да надхвърли дефицита от 3%

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 184

Банките продължават да вдигат такси и комисиони

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 184

МО на Армения: Турски Ф-16 свали арменски Су-25

автор:Дума

visibility 130

Застреляха журналист в Хондурас по време на живо предаване

автор:Дума

visibility 101

Транспортна стачка в Германия

автор:Дума

visibility 132

Огледайте се: ДПС е навсякъде

автор:Дума

visibility 223

50-ият Конгрес на БСП избра ръководните органи на партията

автор:Дума

visibility 1364

/ брой: 184

Хармонична София - мечта или реалност

автор:Деси Велева

visibility 381

/ брой: 183

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ