Неоосманизмът

Проф. Кръстю Стоилов

"Турция като умерен ислямски фактор" вместо "светска мюсюлманска държава", е основна постановка в днешната висша проосманска дипломация, осъществявана вече трети мандат от правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) начело с Реджеп Тайип Ердоган. Тази политика по същество наподобява и е продължение на американското присъствие в късната Османска империя, когато Американският съвет създава там протестантски мисионерски училища.
Турското присъствие на Балканите днес е основна задача на турската дипломация. Най-видимо то се наблюдава в училищата и университетите на движението "Гюлен". Конкретен резултат в това направление са Международният унверситет в Сараево на братството Накшибенди и университетите в Епока - Тирана и в Бурч - Сараево. Ролята на днешна Турция като транснационална мюсюлманска сила се приветства от почти всички правителства и от Брюксел. Ето това е национална политика! Тя в очите на хората от Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония, т.е. в очите на немалка международна общност, е реализация в Балканския регион на

познатия "умерен ислям"

Неоконсерваторът Джордж Уокър Буш, бивш президент на САЩ, препоръча въпросната линия, като противоотрова на по-войнствените течения в исляма. Това е дипломация, съществено различна от провъзгласената от Кемал Ататюрк след разпадането на Султанската институция в Османката империя, към която Турската република се придържа от самото си създаване до появата на Реджеп Ердоган.
Практически стъпки в това отношение са тристранните срещи на Ахмет Давутоглу, външен министър на Турция, с колегите му от Сърбия, Босна и Херцеговина през 2009 и 2010 г. "Резолюцията за Сребреница", с която сръбският парламент официално се извини, както и акредитирането на посланик на Босна в Сърбия, са върхови постижения за турската дипломация в Западните Балкани.
Виждането за неоосманизма и отговорността на Турция към съдбата на бившите й имперски владения са идеи не от днес. Те са сърцевината на турската образователна система от 80-те години на XX век, възприети включително и на средно политическо равнище. В интелектуалните и политически сфери те възникват по времето на президента Тургут Йозал. Ахмет Давутоглу, чрез дейността на ислямските организации за гражданско общество: ислямски братства, като движението "Гюлен"; чрез управлението по религиозните дела, наречено Дианет; чрез турската агенция за развитие (TIKA), обединяваща неконвенционалните външнополитически агенти на турската държава, осъвременява и укрепва връзките между тях.

Лицето на турската външна политика

се променя както по отношение на мюсюлманските общности, така и в характера на турското присъствие на Балканите. И тази основна промяна не хармонизира напълно с официалното лице на турската външна политика на правителствено равнище. Тя е за консумация от работещите на средно и под средно равнище.
Мрежите от ислямски теоретици и деятели възникват и функционират в светски или близки до тях условия, които са съществено различни от ислямските движения в арабския свят. В изграждането им вземат участие Изетбегович - в Босна в края на XX век след разпадането на Югославската федерация, Махатир Мохамед - премиер на Малайзия през 80-те и 90-те години на XX век, Ахмет Давутоглу, който в периода 1990-1995 г. е професор по политически науки в Международния ислямски университет в Малайзия и активен участник в този голям интелектуален и политически проект, Исмаил Джем, външен министър на Турция в края на 90-те години на миналия век. Участие взема и турското движение "Милли Гьорюш" при Неджметин Ербакан. Изброените участници и движения са част от по-широк кръг за развитие на антихегемонистични глобални мюсюлмански политики. Те в основната си част са мирни и насочени към диалог с американските и европейските институции.
ПСР е създадена след разрива в Партията на благоденствието, като демократична консервативна партия със силен ислямски уклон. Тя възниква през ноември 2002 г. По-късно, към 2009 г., в

експеримента за пренасочване

на турската външна политика участва предимно канцеларията на министър-председателя, а не министерство на външните работи. В нея главен външнополитически съветник е Ахмет Давутоглу, който осъществява и ръководството на Турската агенция за развитие (TIKA) и Управлението по религиозни дела (Дианет). По такъв начин силният и влиятелен Генерален щаб на турската армия от началото на 20-те години на XX век в осъществяването на светската политика на страната е почти отстранен. По-късно Ахмет Давутоглу става външен министър на Турция.
Албанското културно пространство също е във фокуса на политическите мрежи, които Ахмет Давутоглу изгражда на Балканите. Издателството "ЛогосА" е основен елемент от тях. То превежда ислямски мислители, в т.ч. турски и албански, осветляващи съвременната ислямска визия. Професор Али Раджазити, който в Югоизточния европейски университет в Тетово, Македония, разглежда издателството и в по-широката му перспектива, като "либерално интелектуално ислямско" звено. То е силно повлияно от движението "Милли Гьорюш" и от идеолози от ранга на Махатир Мохамед, наречено интелектуален проект за

"албанско-ислямски синтез"

В Скопие издателството се управлявя от Аднан Исмаили. Той е централна фигура в създаването на македонския клон на Партията на демократичното действие на Изетбегович в края на XX век. Паралелно с горното, "ЛогосА" е в тясна връзка с фондацията за наука и изкуство, която е мозъчен тръст, създаден от Ахмет Давутоглу.
Активните през 90-те години на XX век опити за проникване на радикалния ислям на Балканите не се увенчават с успех. Подобна е ситуацията и в Средна Азия и Кавказкия регион. Разбира се, това далеч не означава, че религиозните радикални организации са прекратили дейността си. Отделни селища и малки райони продължават да изпитват тяхното силно влияние, факт, който не е за подценяване.
Същественото е, че обединителният и направляващ център за мюсюлманите на Балканите постепенно става турското правителство и близки до него среди. Неоосманизмът придобива нови черти на базата на създаденото от могъщата османска империя, която векове наред владее и Югоизточна Европа. В днешните качествено нови условия се полагат усилия от образовани хора за актуализиране на доброто, оставено от миналото.
В глобализиращия се свят Турция защитава правото на верска и национална идентичност без конфронтация на общностите с различни ценностни системи. Многообразието от човешки общности е основата на интегрирането им в глобалното село.
Български общности, както се знае, живеят и извън границите на днешната ни територия. Връзките им с майката-родина са нееднакво стабилни. Нещо повече: немалки части от тях са силно повлияни от доминиращите в съответната държава условия, включително и дебългаризиране. Укрепването на българщината както за живеещите в страната, така и за намиращите се зад пределите й, изисква много

по-активна дейност "на ползу роду"

от наблюдаваната през последните около 70 години. Историята ни е на древен народ, със силно изразено държавнотворческо поведение и родова принадлежност. Тяхното поддържане и осъвременяване изискват по-мащабни и координирани действия с център и на правителствено равнище. На подобни мисли навежда наблюдаваното в Турция. А тя, както и България, се намира между две коренно различни и много пъти противопоставящи се цивилизации - европейската християнска и азиатската (арабската) мюсюлманска. Тази част от земната суша винаги е била, а и сега е силно проветрива. В крайграничната зона между Европа, Азия и Африка това вероятно е естествено, т.е. такава е волята на боговете, забили меча на хан Аспарух тук. И то далеч преди появата на политическата сцена на мнозина държави и империи, в т.ч. и на османската. Синът на хан Аспарух - хан Тервел, е единственият български владетел кесар на византийския император, разположил войските си във Византинопол. И без да проследяваме хронологията от величави събития, България при хан Крум и цар Иван Асен II е една от трите империи в Европа. А храбрите български войни по време на Балканската война са и на брега на р. Серет, и на бреговете на Адриатика и Егея. Те са опирали мечовете си и на стените на Цариград, и на вратите на Солун. А добре известно е, че владетелят на тези два пункта определя политиката на Балканите.
Значимостта на населяваните днес от нас и турците територии в геополитическо и особено в геостратегическо отношение е огромна. Това обаче по-често занимава значително отдалечени от региона сили. Време е и живеещите тук да се включим активно в решаването на проблемите на региона, както това прави Ахмет Давутоглу, а българският му аналог в съответствие с политиката на Европейския съюз следва да извърши полагаемото се нам.