Недосегаемите

Александър ЧЕНГЕР,
Департамент по спорта, СУ "Св. Климент Охридски"
            
Недостатъчната компететност на ръководител в личен план е незабележима. Но приложена в национален мащаб - става значителна! Действията на Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС) се определят по-скоро в пазарни категории, а не като на институция, чиято основна задача е

провеждане на общественополезна и образователна  политика

по физическо възпитание. От бюджета на Министерството на физическото възтание и спорта 80 процента са насочени за развитие на програмата - спорт. И то за елитната му част, за високи  постижения. Друг е въпросът, доколко ги има в последните години. А за физическото възпитание? Физическото възпитание е многогодишен образователен учебен предмет и неговото място е било винаги в програмите на образователната институция. Чрез него от най-ранна възраст се възпитава в подрастващите поколения на нацията спортна и здравна култура.                      Идеята да бъде изведено оттам и да бъде притурено към една временна и неустойчива в нашия обществен живот стуктура, и според Закона за физическото възпитание и спорта (гл. четвърта, чл.2 ал.1) е незаконосъобразна. Тя оказва негативно влияние върху нацията - 60 процента от населението ни не спортува (нямали навик?). Този факт е посочван и при други поводи. Пасивната или по-точно никаква реакция на държавното ръководство по този основен за възпитанието на нацията ни въпрос потвърждава съмнението, че тази структура е била винаги "недосегаема". Статут, приет с мълчалив консенсус от всички управления.
Комитетът за младежта и спорта имаше около 55 служители и ръководеше спорта в страната на всички нива. В годините на прехода в Спортната палата непрекъснато се приютяваха и продължават да се приютяват "калинки" от всички цветове. По информация от Интернет, сегашният им брой е около 290, разположени в различни дирекции с измислени длъжности. Впечатляващ пример е нашумелият с трите си имена Феим-Петър-Бисер Чаушев - през 2003 г. е заместник-министър на спорта. През 2005 г. пък "скочи" в Министерството на външните работи като заместник-министър, а оттам - за малко в ареста.
За развитието на спорта в една страна е необходима

голяма армия от треньори, методисти, инструктори,

чието работно място не е в кабинетите, а по местата, където има играещи деца. 
Основата на пирамидата на спорта започва именно там, а върхът й са медалите и отличията.
По времето на соца тази почти изчезнала в днешно време професия наброяваше около 700 души. В годините на прехода колко пъти спортните ръководители са били привиквани пред парламентарен контрол? Колко пъти спортният ръководител е бил класиран в рейтинговите класации на различните агенции? Не е ли пряк пример за конфликт на интереси фактът, че

на върха на спортното министерство днес има две родствени еднакви фамилии

- едната на министъра, а другата - на съпругата му, която е с ръководен пост във федерацията по гребане. За което неведнъж спортни деятели са възразявали. Нали законът трябва да е еднакъв за всички! Но не е. Дори и министърът на финансите изфлиртува със спортното министерство, като единствено на него отпусна допълнително около 13 000 лв. месечни разходи за възнаграждения. В цялата страна се провеждат финансови и данъчни проверки, обхващащи широк спектър от дейности. В годините на прехода някоя проверяваща служба да е посмяла да навлезе в територията на спортната институция? Как се изразходват получените бюджетни средства? Агентите на бившата комисия "Кушлев", а и сегашните, на приемника му от ГЕРБ Тодор Коларов, да са нарушили нечие спокойствие в долните етажи на властта, въпреки излъчваните сигнали за съмнения, отразявани и в пресата? Профилактично! На държавните ръководители не им ли прави впечатление, че много, и то

водещи федерации, вече близо две години се тресат от скандали.

Но не кой да развива спорта им, а кой  да разполага с финансите, които им се отпускат...
Държавен ръководител без знаещи и подготвени съветници е все едно генерал без армия. Но ако се довери на съвети, тенденциозни за нечии интереси, действията му ще се възприемат от някои за негативни. Затова деятелите на студентския спорт възприехме като плесница становището на министър-председателя: "Дадохме кортовете на "Академик" на Българската федерация по тенис... Популяризираме спорта". А информиран ли е бил от съветниците си какво отнема? "Дадената" тенис-база бе най-посещаваният център за масово спортуване в столицата. Не само по тенис, където се занимаваха годишно около 600 студенти от ВУЗ. Целогодишно тук провеждаха кросовата си подготовка отборите на училищата в района, вузовете от столицата и национални състезатели по бягане, ориентиране, ски-бегачи с ролкови ски. Базата обединяваше неорганизирани хора от различни възрасти и професии, приели бягането в своя бит, създаваше сигурност. Провеждаха се целогодишно кросове по градски, национални и балкански спортни календари.
Самият акт на "дадохме" противоречи на Конституцията - "Не се допуска  злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други" (чл.57. т.2).                                                                                     
Цялата дейност на спортната институция е ориентирана към "на всяка цена медали". Но каквито и да са те, техният блясък отдавна е девалвирал след допинг скандалите с наши състезатели. Скандали, отразени със силен негативизъм от международната спортна общественост. Но у нас тихомълком потулени. А поне да се направи нещо да имаме национална, но международно лицензирана антидопингова лаборатория? Не. Имаме само подписана конвенция за борба с допинга, което обаче не пречи елитните ни спортисти да бъдат "хващани" с допинг.

Барометър за спортната култура на една страна

са не медалите, а състоянието на университетския й спорт и до каква степен спортуването намира място в ежедневния бит на населението.
Най-привлекателната спортна атракция във всяка държава са университетските шампионати. В тях участват стотици студенти и хиляди приятели, роднини и близки преживяват емоциите. Тези шампионати са спортната борса, откъдето професионалните клубове попълват съставите си. Страната ни бе силна студентска спортна нация. При трите кандидатствания за домакинство на Универсиади, две летни (през 1961 и 1977 г.) и една зимна (през 1989 г.), документите ни бяха приемани на първо четене. В годините на прехода студентският спорт тотално замря, което закономерно рефлектира и върху националния.
С последните действия на ръководството на МФВС, с иземване на последните обекти, останки от една спортна империя,

завършва геноцидът над студентския спорт.

Империя, изградена от  покойния вече проф. Иван Стайков. През целия си активеан живот той се ръководеше от идеята да създаде условия за спортуване на младежта. И ги създаде. Ежегодно се пускаха в експлоатация без ревове от покривите, без менчета и ножици съоръжения като: студентската зимна станция в Банско "Шилигарника", пистата "Витошко лале", Зимният дворец, залите "Универсиада", "Фестивална", "Христо Ботев", стадион "Академик", учебната база за водни спортове в Равда "Олимпийски надежди" и много други.
Проф. Иван Стайков изгради и учебните корпуси на НСА в Студентския град. От тези съоръжения започна спортният възход на нацията. Базите се ползваха безвъзмездно от студентите на всички вузове и от национални състезатели. В незаетите с учебно-състезателна дейност периоди съоръженията бяха на разположение за организиране на изложби, концерти, автосалони, национални спортни прояви, а и за нуждите на всички федерации.
Получаваните средства се инвестираха в поддържането им. Така близо 40 години. Не се търсеше лична печалба. Съоръженията бяха обединени в структурата "СЛСС-Академика".
Геноцидът над студентския спорт започна от този, който "искаше да остане завинаги". Превърна "СЛСС Академика" в различни търговски творения. Спортните бази, приети от комисии на ФИСУ като подходящи за учебно-тренировъчна и състезателна дейност, бяха експлоатирани до пълна амортизация. Надявахме се сегашните спортни ръководители, възпитаници на НСА, да възстановят статуквото на "Академика". Поне в памет на човека, отдал живота си за една кауза. Сгрешихме! Нанесен бе последният удар върху империята, наречена "Академика". Спортните обекти, определени в началото като обекти с "национална значимост" - мотив да бъдат отнети от студентите, след две седмици станаха "пущиняци" и набързо бяха включени в търговска схема с познат резултат.
Обезпокоителен е и фактът, че след тези действия Софийският университет, а и всички вузове в центъра на столицата, нямат нито един квадратен метър спортна площ, а министърът на образованието Сергей Игнатов изпрати писмено предложение до министъра на физическото възпитание и спорта да възстанови отнетия статут на стадионите "Академик" за ползването им от студентите, защото физическото възпитание за тях е задължителен предмет с оценка. А и за кандидатстване за европейска стипендия второто условие след успеха им от изпитния конкурс е да имат отношение към спорта. Къде и как да го придобият? Отговорът от МФВС е отрицателен...
В големия център на столицата е концентриран най-големият ученически, студентски и младежки потенциал за спортуване. Вместо да възстанови  пущинаците и с предимство

най-после да бъде завършена спортната зала на Софийския университет,

който има 20 000 студенти, ръководството на спортната институция, а и на държавата, с охота предвиждат средства за построяване на спортни съоръжения в някои селски общини, позовавайки се на Програмата за развитие на селските райони -  мярка 321. Това са общини като Горна Малина, Трявна, Плачковци, Криводол, Сухиндол, Ябланица, Козлодуй, Долни Чифлик, Кирково, Руен и др.
Не съм против това, условия за спорт да има и в такива "малки общини". Само ще припомня, че по времето на соца също имаше такава тенденция, и в селските райони бяха построени 2453 спортни съоръжения. Но тогава имаше и спортно дружество "Урожай", което представляваше селските райони и участваше с добри отбори по отделни видове спортове. А и населението бе "закрепостено" към родните си места и за младежите спортуването бе осъзната необходимост. В годините на прехода тези съоръжения загубиха предназначението си, защото  младите хора поеха към градовете и селата опустяха (170 селища напълно обезлюдени!). Сегашната идея на спортното министерство, до 2013 г. да построи и обнови 180 спортни обекта в селските общини, е недомислена. А може би е много добре обмислена? Независимо откъде идват финансите, става въпрос за влагане на около 3 милиона лева за община...
Кой ще ползва тези съоръжения и кой ще ги поддържа? Не са ли достатъчни изводите от демографските изследвания, че населението, и то предимно - младото, намалява в геометрична прогресия?
За да се направи нещо положително за подрастващото поколение и нацията, смятам, че

съществуващата спортна институция трябва да бъде разформирована

като незаконосъобразна. Да се структурира Министерство на младежта - най важната институция в една държава след Министерския съвет. Необходима е пълна промяна на модела на действащата организационна схема за спортуване в страната. С повече от 4-те хиляди спортни единици (клубчета, клубове, обединени спортни клубове,  федерацийки и др.) тази структура вече повече от 20 години доказва своята неефективност.