Не си ли плакал ти, когато люлякът цъфти?

Красив роман е любовта,

написан без начало и без край...

В разгара на пролетта - най-прелестния български сезон, разцъфтяват люляците. Техните нежни бели, розови, сини, виолетови, червени и винени цветове излъчват влудяващ аромат, който  опива, замайва главите на млади и стари. И те вперват взори в пищните люлякови цветове и душите им запяват песни за любов.

Песента "Красив роман е любовта" звучи леко старомодно, но е вечна като човешката любов. Малцина знаят, че автор на текста на тази "люлякова песен" е първият ни професионален радиоговорител Петър Витанов. Любопитното е, че песента е посветена на Жозефина Бекер - прочута в Европа певица, танцьорка и актриса, наричана Черната перла, Бронзовата Венера, призната за световен секссимвол. Българите от златното поколение помнят, че през 1970-а Жозефина Бекер изнесе рецитал на "Златния Орфей". Тогава тя влуди публиката със своите песни, танци и визията си на 64-годишна дива

събирала овации по световните сцени

Петър Витанов се запознава с Жозефина Бекер в 1925 г. в Италия, където учи риторика и дикторско майсторство. И двамата стават гаджета! Действителна любов е вдъхновението за написването на песента. Песенното творчество на Петър Витанов  е огромно! Написал е текстове на повече от 2000 песни и всичките са издадени, някои от тях с неговите псевдоними Петър Пирински, Амико Фриц.  Пеели са ги едни от най-големите ни майстори на шлагерите Аспарух Лешников, Надя Сотирова, Екатерина Ванкова, а в ново време и известни наши певци като Христо Кидиков и др.

Като говорител Петър Витанов е бил неповторим майстор, предал е изкуството си на много наши говорители и артисти. Той и семейството му преживяват големи репресии след Девети септември - Витанов коментира погребението на Цар Борис Трети и разплаква народа. Но и на погребението на Георги Димитров пак той е коментатор и пак 

разплаква хората

Признание за неговото майсторство и за България е, че Петър Витанов е класиран като говорител от Европейската асоциация за радиоразпръскване - на второ място след прочутия Юрий Левитан, който по време на Втората световна война спира дъха на хората с гласа си и с думите: "Говори Москва! Говори Москва!"

Освен песенно творчество, Петър Витанов има и заслуги към началото на българското филмопроизводство, където се изявява като сценарист, актьор и учител по дикторско майсторство на много наши артисти. Не бива да се забравя, че в 

златния фонд на българските шлагери

остават песните му: "Еделвайс", "Майчино сърце", "Само ти, сърце, си ми приятел", "Обичам да мечтая", "Недей тъгува", "Един е моят грях", "Пролетни мечти", "Две сълзи", "Листата капят", "Хавайски нощи", "Чудно хубав е животът", "Обикнах те!" и др., които се пеят и досега. За Петър Витанов са писали в книгите си проф. Веселин Димитров, Драган Тенев и други историографи на София, театъра, радиото, филмите и телевизиите у нас.

Люляци има много в Европа и Азия, а Персия е тяхната родина. Те се размножават и отглеждат лесно, студоустойчиви са и издържат на суша и болести. Затова всяка пролет по 3-4 седмици се  радваме на пищните им цветове. Люляковите дървета пълнят очите ни с красота

отварят душите ни за нежност и обич

Подвластни на техните ухания стават хора в различни възрасти. Нашият народен поет Иван Вазов е на 70 години, когато издава стихосбирката си "Люлека ми замириса" и събира в нея едни от най-хубавите си и нежни произведения:

Из съседната градина

люлека ми замириса.

Ум далеч назад замина

и сърце ми болно сви са:

върнах се в цветуща младост,

сетих трепети и сладост.

Люлека ми замириса.     

Красотата на люляците вълнува творците. Много поети и композитори се вдъхновяват от техните прелести и сътворяват стихове и песни за любов!  И колко художници рисуват люляци! Смята се, че

цветовете им са и лечебни

Помагат при главоболие, трудно зарастващи рани, артрит, радикулит, подагра, астма, разширени вени, акне, обриви, слънчеви изгаряния. Чай, масло, парфюми от люлякови цветове облекчават стреса и нервните заболявания. А козметичната промишленост влага люлякови аромати към кремове, шампоани, лосиони и балсами.

Днес, когато сме затворени заради непознат и коварен коронавирус, когато не можем да се разхождаме по гори, паркове и градинки, гледам разцъфтелите люлякови храсти от терасата на дома си и душата ми плаче за съдбата на нашата  планета Земя, за бъдещето на хората! Ако в тази напаст има човешка грешка, то 

за катастрофалния потрес няма думи

Нима човекът, венец на природата, сега, в ХХI век, ще се остави да бъде покорен и победен от невидими и непознати врагове? Не бива това да се допуска! Вярвам, че науките и медиците ще успеят да се справят и с това предизвикателство, и с това изпитание! За да могат хората все така да се радват на люляковите хубости!