Не буди газовата анаконда, когато спи

Едва ли някога широката общественост ще разбере защо френският президент Еманюел Макрон точно в навечерието на гласуването на промените в Газовата директива от 2009 г. реши да шантажира германския канцлер Ангела Меркел, но каквато и да е била причината, опитът завърши с провал. Вместо да "извадят очите" на "Северен поток-2", в петък посланиците на страните членки единодушно му "изписаха веждите".

САЩ с манията си да спрат германско-руския газопровод 

се готвеха да нанесат удар върху него с ръцете на европейците, като го вкарат в рамките на Третия енергиен пакет. Това щеше да означава, че "Газпром" като собственик на тръбата и собственик на продавания по нея газ трябваше да я пълни само наполовина, а остатъкът да чака да бъде запълнен от втори доставчик, какъвто няма. Освен това газовият монополист трябваше да предаде на независима компания контрола върху тръбата. Тоест Русия да бъде поставена в неприемливи условия, икономическата целесъобразност на проекта рязко да намалее и "Северен поток-2" да загине безславно. 

Вносител на тези промени, горещо подкрепяни от Полша и Прибалтийските републики, от комисаря по енергетиката Марош Шевчович, проамериканските политици в самата Германия и проамерикански медии в цяла Европа, стана сегашният председател на Съвета на ЕС Румъния. Впрочем в нея по щастлива случайност е разположена американска ракетна база за ПРО. В последния момент, ден преди гласуването, Франция неочаквано обяви, че ще гласува за предлаганите промени, т.е. срещу Германия и "Северен поток-2" и това при положение, че френската компания "Енджи" е участник в проекта. Така се появи реална възможност в Комитета на представители на страните членки да бъдат събрани нужните гласове на най-малко 16 държави, представящи поне 65% от населението на ЕС, за да бъдат приети антируските и антигерманските поправки. 

Но внезапно бе обявено, че Франция и Германия са постигнали споразумение, което дава зелена светлина пред завършването на "Северен поток-2" на изгодни за участниците условия. Действително краят на работната седмица се оказа сериозно изпитание за нервната система на определени европейски кръгове. Фактът, че лично германският канцлер Ангела Меркел съобщи за постигнатия компромис, говори ясно, че се е наложило самата тя да решава кризата, но също говори 

и за германската решимост да удържи на разнопосочния натиск 

Одобреният вече компромис към Газовата директива фактически ограничава контрола на Еврокомисията върху суверенни пълномощия на националните правителства в областта на енергетиката. 

В часовете след гласуването агенция ДПА съобщи, че само България е гласувала против този френско-германски компромис. Ако това е вярно, то или българската страна не е успяла да проследи всички лупинги на френската дипломация, или пък до такава степен се е поддала на американското влияние, че не се е усетила как остава сама срещу всички в откровено глупава позиция. 

Впрочем приетите поправки, които тепърва ще преминават през процедура на одобрение в Европарламента и съвета на министрите, ще засегнат и България, когато дойде времето за конкретните действия по "Турски поток" на наша територия. Това ще развърже ръцете на българското правителство да преговаря с руснаците, съобразно националните ни интереси, разбира се, при положение, че удържи на американския натиск, което в случая с управлението на ГЕРБ е крайно съмнително. Но дали през България или през Гърция, синьото гориво от "Турски поток" ще потече към Европа, която в следващите години ще изпитва все по-голяма нужда от него. Причините са  спадащият добив на газ в Холандия, Великобритания и неустойчивата ситуация в Норвегия, а също и закриването на въглищни и атомни централи. Потреблението само ще нараства и ще има място за всички, руските газови доставки ще достигнат 40% от общия обем закупувана газ в следващите години, но е силно казано, че това е зависимост. Норвегия например през 2017 г. е осигурила 37% от вносния газ за ЕС, но САЩ не действат срещу нея, защото тя не оспорва позициите им в света. От икономическа гледна точка няма проблем с руските доставки, проблемът е политически и голяма част от него се крие в желанието на САЩ да удържат със зъби и нокти доминиращото си положение в света. 

Действията на Берлин, а в крайна сметка на Франция, показват, че 

в Европа съществува сила, способна да се противопостави на САЩ 

В случай, че не бе постигната тази договорка между двете страни, "Северен поток-2" пак би бил построен, но кризата в ЕС само би се задълбочила. Сега на американците им остава или да осъзнаят предела на възможностите си, или да започнат със санкциите срещу европейските компании, които участват като инвеститори и строят "Северен поток-2". Това обаче само би довело до задълбочаване на разкола от двете страни на Атлантика, което действително би било в полза на Москва. Но капацитетът на американската политика сега е такъв, че нищо чудно да го направят, като пътьом взаимно се обвиняват с европейците, че са кремълска агентура. 

Миналия четвъртък скандално известният посланик на САЩ в Германия Ричард Гренел (известен със заплахите си към местни компании, работещи с Русия), колегата му в Дания Карла Сандс и постоянният представител на САЩ в ЕС Гордън Сондлънд написаха съвместна статия в "Дойче Веле", в която призоваха да се спре "Северен поток-2", за да се намаляла възприемчивостта на Европа към "руската тактика на енергиен шантаж". Но, водени от антируската си мания, именно САЩ са тези, които шантажират Стария свят. 

Основен инструмент на тази политика сега е Украйна. Всъщност до момента тя е единствената страна, която открито шантажираше ЕС и Русия с доскорошното си монополно положение на транзитьор. При това американците с изключителна наглост ни предлагат да повярваме в тезата им, че когато природният газ влиза в ЕС, без да преминава през Украйна, то това усилва зависимостта на континента от Москва. А когато същият газ, в същите обеми преминава през Украйна, това не увеличава зависимостта. 

Истината е, че транзитът през Украйна ще бъде запазен поне през 2020 г. и следващи години, докато "Северен поток-2" и "Турски поток" не достигнат пълната си мощност. Транзит ще има и след 2024 г., поне 30-40 млрд. куб м газ годишно ще минават по украинската газотранспортна система (ГТС). Друг е въпросът, че това е под рентабилността на ГТС, която се оценява на 50 млрд. куб м газ годишно. Самите украинци обаче не правят нищо, за да увеличат доверието в способността им безпроблемно да осигурят този транзит, като не броим заклинанията им срещу Русия и апелите към САЩ.

Важен момент, който би позволил на европейците да искат съхраняването на украинската ГТС, е допускането на техни компании в управлението й. Но публичната тайна е как "тръбата" е превърната в хранилка за редица политици и бизнесмени в Украйна. Икономическата привлекателност на ГТС също пада. Тъй като нищо не се прави за нейната модернизация след 2014 г. по някои оценки в момента сумата за ремонти и усъвършенстване е достигнала 10 млрд. долара.  Това отблъсква европейците от украинското направление. 

Възпаленото съзнание на украинските пропагандисти роди преди няколко години плана "Анаконда", който уж представлява комплекс от мерки на САЩ за икономическото удушаване на Русия. Сега, същите тези хора започнаха да говорят за "газовата анаконда", която удушавала Украйна чрез "Северен" и "Турски" поток". Може и да имат право вече, но както казва народната мъдрост: "Не буди газовата анаконда, когато спи".