Не бива да превръщаме изборите в игри на щастието

- Г-жо Буруджиева, защо президентът Росен Плевнелиев се сети точно сега да предлага референдум за Изборния кодекс?
- И аз си задавам същия въпрос, защото дебатите за новите изборни правила започнаха веднага след парламентарните избори и то с активното участие на представители на гражданското общество. Г-н Плевнелиев подмина дискусията, ангажиран и погълнат от това да инициира поредната битка и насъскване между институциите. Изявявайки се като водач и съзидател на протестите, държавният глава се опитваше да дискредитира първо парламента, а после и кабинета на Пламен Орешарски. Може би точно безславното приключване на протестите го е накарало точно в този момент да въведе темата за референдум по изборно законодателство.
- Тезите, които разви държавният глава, не дублират ли исканията на ГЕРБ за козметични промени в досегашния кодекс и отхвърлянето на изцяло новите изборни правила?
- Да, точно така. Предложението за референдум  дава възможност на колегите от ГЕРБ да поддържат тезата си, че няма нужда от цялостна промяна на Изборния кодекс. Откакто е избран за президент, г-н Плевнелиев неистово се опитва да бъде център на политиката в една република, която е парламентарна. Напразно! Колкото и да критикуваме измерването на рейтингите, те все пак показват какво е отношението на обществото към държавния глава и то въобще не добро. Убедена съм, че държавният глава с предложението си за референдум направи отчаян скок надолу.
- Референдумите са част от демокрацията и са лакмусът на обществените нагласи...
- Аз съм категорично "за" провеждането на референдуми. В момента разглеждаме дори текст, който са ни предоставили от екипа на "Модерна България" на Борислав Цеков за промяна в Закона за референдумите. Хората настояват за това повече от две години по повод допитването, което се проведе за бъдещето на АЕЦ "Белене", защото тогава се видяха всичките недъзи, които сегашният документ съдържа. Добре е те да бъдат съчетани с национални избори, защото така те се облекчават и финансово, и организационно. Все пак обаче е добре за сериозните теми на допитванията да има достатъчно дълго време, за да бъдат обсъждани те в обществото.
- Не се ли опитва президентът отново да раздели българското общество с идеята си?
- Да, това е поредният крайно негативен опит на държавния глава, който настървено разделя хората. Защото и трите въпроса, които се поставят като тема за референдума - електронното, задължителното и мажоритарното гласуване, не са полетата, които обединяват по-голямата част от българите около някакво решение. Най-щекотлив е въпросът за задължителното гласуване, който изкушава и много граждани. Усещането е, че по този начин ще се преустанови практиката на купуване на гласове. Вярно е, че изборната търговия ще се затрудни, тъй като при задължителното гласуване много повече гласове ще трябват за спечелването на едно изборно място. В този смисъл са нужни много повече усилия, за да бъде манипулиран избирателят по какъвто и да е било начин. Но трябва да сме наясно, че това не може да бъде алиби да се предлага официализирането на купуването на гласове, защото това, което ГЕРБ иска, е да накара държавата да плаща на всички, които отиват да гласуват. Това е еманация на крайния непрофесионализъм и на абсолютната липса на разбирането какво означава политика и политически процес. Всички знаем, че ГЕРБ не е нормална партия, че много от хората в нея не знаят защо членуват в нея, мнозина не са наясно и защо са в НС, но не може това да бъде налагано на обществото.
- Какви биха били последиците, ако задължителното гласуване бъде прието?
- Това са практики, които дори Русия беше принудена да отхвърли. Европа категорично е срещу превръщането на изборите в игра на щастието. Това са маркетингови мотивационни практики, прилагани най-вече в държави, в които на практика има най-многото пари и концентрация на власт. Тези практики показват в най-изчистен вид как една олигархия управлява и избира. И сега президентът иска да превърнем държавните институции в тип "олигархично обединение", което не си върши работата, ами "подмамва" избирателите с това, че ще им плати. И каква е разликата дали това ще са две кюфтета, 50 лева или пък държавата ще ни плаща, за да застанем пред урните!? Въпреки че БСП в момента е мандатоносител, правителството е с нашата подкрепа, аз не приемам по никакъв начин то да раздава пари за гласуване. Стимулирането на активността на гражданите за участие във вот се прави чрез партиите. Пример за това са медийните пакети, които ще бъдат предоставени безплатно на новите и по-малки партии, за да могат гражданите наистина да видят, да се запознаят и да ги припознаят. Това е стимул, който е залегнал в новия Изборен кодекс и по които бе постигнат консенсус с представителите на гражданското общество. Право на всеки е да избира дали да гласува или не. Истината е, че ако няма сериозни и то драконовски наказателни мерки за търговия с гласове, с бонуси пак няма да се получи. Това вече сме го играли. Нали помните на изборите през 2005 година се разиграваха коли и разни други вещи. И какво се случи - хората отново не излязоха да гласуват...
- Един от аргументите на президента е, че ще се повиши избирателната активност...
-  В момента се създава само пушилка. Активността няма да се повиши в размера, в който да оправдае преместването на тежестта на партиите и тяхното преформатиране. Второ, създават се зловредни практики в политическия живот, от които всъщност твърдим, че искаме да се отървем. Защото политиката не е покупко-продажба под формата на бонуси. И трето, вкарват се дебати, които на практика целят да изместят значението на  европейските избори и не само за България, но и за Европа. Това е хвърляне на прах в очите на хората, защото задължителното гласуване няма да ни донесе стабилност. В резултат на него Белгия стоя близо половин година без правителство. Задължителното гласуване няма да донесе и сериозно драстично преразпределение на влиянието на политическите сили, защото прагът за влизане в НС автоматично ще се качи. ГЕРБ уж твърдят, че прагът от 4% трябва да се намали, а в същото време да искат задължително гласуване, което автоматично ще го повиши. Изборният кодекс е специфична технология и постоянното й променяне не може да ни осигури демокрация.