29 Март 2024петък13:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Георги Йорданов:

НДК е храм на националната духовност

За съжаление някои от тези духовни огнища гаснат под напора на алчни наематели, арендатори и приватизатори, твърди бившият министър на културата, направил първата копка на двореца

/ брой: 128

visibility 3040

Стоян Кирчев,
БТА - списание "100%"

- Г-н Йорданов, наскоро бе отбелязана 30-ата годишнина на Националния дворец на културата. Вие сте направили неговата първа копка. Какви са спомените ви за началото на този най-голям проект, олицетворяващ българската духовност?
- Не бих си позволил да кажа, че началото е само един спомен. Преживяването ми не е мъртвина, то продължава да е живо в моята памет. За първите стъпки, свързани с проектирането и строителството на НДК, може да прочетете в архивите, нормативните документи, да чуете разказите на съвременници и очевидци. Разбира се, днес някои си позволяват да говорят и пишат измислици, дори нелепости. Ала истината, значима и неподвластна на времето, е проста: НДК е изграден с таланта, труда и осъзнатата творческа воля на много архитекти, художници, инженери, строители, монтажници, обществени и държавни дейци, на хиляди столичани.
Винаги, когато се обръщам назад, ме обземат чувства и на радост, и на тъга. Радвам се, че усилията и рискът не са били импулсивни или излишни, жал ми е, че много от хората, които имат заслуги за НДК, не са сред живите. А стартът, като всяко добро начало, бе труден. Това е естествено и логично, защото лесното никога не е вярно.
- И все пак, моля разкажете как се роди идеята, как и кога започна проектирането и строителството на НДК?
- Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането на обекта, бяха направени още през далечната 1975 година. Младите днес едва ли помнят хаоса в тая централна градска част. Тук имаше десетина набързо струпани след бомбардировките неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, пустеещи площи. Ето защо в Софийския градски комитет на партията и Столичния народен съвет решихме на това място да се оформи модерна градоустройствена среда като част от главния градски център, ориентиран към Витошките висоти. Първоначално теренът беше отреден за нов оперен театър. Обявихме международен конкурс, в който участваха десетки архитекти от страната и чужбина. Журито, оглавявано от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, не излъчи победител. Идеята пропадна.
След оживени дискусии единодушно стигнахме до разбирането, че мястото е най-подходящо за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Почти всички големи европейски градове и столици вече имаха подобни средища. А нашата спортна зала "Универсиада" и след преустройства беше твърде далеч от необходимите условия и изисквания. Бяхме вдъхновени от желанието да изградим модерна база и среда за конгреси и концерти със съвременни удобства.
Нашата решимост се насърчаваше от обстоятелството, че столичният град вече разполагаше с доказал се у нас и в чужбина богат проектантски и строителен потенциал. За рекордни срокове бяха изградени Централната жп гара, резиденцията и целият комплекс "Бояна" с 1200 дка парк, десетки крупни културни, административни, битови и комуникационни обекти, научно-производствени комплекси във всички райони на столицата... Бяхме създали отлични условия за работа и творчески изяви в ателиетата на именити архитекти и конструктори. Всяко значимо задание и проект се обсъждаше и оценяваше от техния високопрофесионален колегиум.
Проектирането на новия голям обект поверихме на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те бяха подпомагани от главния архитект на София Владимир Роменски и проф. Милчо Брайнов, който впоследствие стана основен консултант по конструкцията на сградата. Проектирането на околното пространство и парка се осъществи от арх. Атанас Агура и арх.инж. Валентина Атанасова, а подземните обекти с метролинията, комуникациите и бъдещия бул. "България" - от Софпроект с ръководител арх. Чедомир Павлов. Основната група проектанти посети и проучи опита на най-добрите конгресни и концертни центрове в Европа и Америка. За нетрадиционни решения и сложни съоръжения търсехме съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.
Убедихме се, че в София може да се изгради обект с параметри на световно равнище. С тази увереност докладвахме разработката на компетентните държавни и партийни органи, които утвърдиха съответни решения и нормативни актове. Постоянно информирахме Тодор Живков, който застана зад проекта и подкрепяше изцяло усилията на Градския комитет на БКП и на Столичния народен съвет за неговото осъществяване. На по-късен етап в реализацията се включи и Людмила Живкова, която беше избрана за председател на Комитета за култура. Тя оказваше съдействие на художници в работата им по украсата на пространствата в сградата и околната среда. Непосредствено след ранната й смърт, през юли 1981 г., художникът Христо Стефанов изрисува портрета й на стената в зала 7, редом с тези на ярките имена на националната ни духовност.
- Каква беше организацията за изпълнението на проекта в началото на строителството?
- Учредихме щаб за координация и ръководство на проектирането и строителството. В него участваха инж. Петър Кискинов, инж. Георги Григоров, инж. Иван Тумангелов от столичното ръководство, арх. Александър Баров, инж. Богдан Атанасов, арх. Атанас Агура, арх. инж. Валентина Атанасова, арх. Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов, строителите - инж. Делчо Гюров, инж. Нешо Топалов и техни помощници, проф. Милчо Брайнов и инж. Никола Грозданов от Комитета за култура, заместник-министри, специалисти от ведомства и други. Инж. Никола Пеев - началник на строежа, документираше обсъжданията в щаба и неговите решения, информираше за тяхното изпълнение, координираше действията на многобройните участници в големия градеж. Като първи секретар на Софийския градски комитет на БКП имах честта и задължението да ръководя щаба от началото на 1978 г. до есента на 1979 г. Запазил съм отлични впечатления от усърдието и компетентността на многобройните всеотдайни участници в изграждането на НДК, на нашата столица.
- Кога и как направихте първата копка на бъдещия дворец на културата?
- На 25 май 1978 г. Присъстваха само лица, пряко ангажирани със строежа. Бяхме десетина души, нямаше публика, медии. В шест часа сутринта на слънчевия майски ден всички бяхме обладани от радостни чувства и от съзнание за отговорността, която поемаме като строители на най-голямото и модерно средище на българската духовност.
НДК изпревари времето си най-малко с 30-години. Изградени бяха метролиния и станции, преди да има метро, огромни подземни паркинги и други обекти... Може би всеки, който би бил на наше място, щеше да постъпи така. Определената функция на големия градеж изискваше да се оформи удобна и красива околна среда, върху която и под нея в бъдеще да не се извършват строителни интервенции.  Ето защо, въпреки съпротивата на влиятелни лица, решихме да изградим цялото подземно пространство на голяма дълбочина: подземен булевард с трамвайна линия, гараж за повече от хиляда паркоместа, десетки магазини, ресторанти  и други площи, метростанции и трасе за бъдещото метро от бул. "Патриарх Евтимий" до подножието на Лозенец. Предвиждаше се паркът, със засадени разнообразни и високорастящи видове, да се свърже с Южния парк и през новата Ботаническа градина да се слее с витошката зеленина. На огромния площад пред НДК се проектира и изгради атрактивна водна площ, феерични фонтани с богата звукова и светлинна програма. Главният художник на София Иван Радев оформи сферичен водопад с привлекателни каменни мозайки. Пристъпи се към модернизация и съвременно доизграждане на огромната архитектурна рамка на обекта... Навремето търпяхме укори, днес всички виждат, че това са били ефективни и належащи инвестиции, които ще се ползват от поколенията.
- Някои сравняват изграждането на НДК с втори "Александър Невски". Защо?
- Те вероятно са чели, или са им станали известни факти от протоколи на заседания на щаба. Често правехме такова сравнение. Двете сгради са емблематични за столичния център, сходни са по мащаб. Същественото обаче е, че и двата храма са изградени с участието на българските граждани. Предците ни са правели щедри дарения за строящия се голям паметник на вярата и признателността.
По техния пример софиянци събраха над 30 млн. лева - една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център (в началото така наричахме НДК) и вложиха безвъзмездно хиляди работни дни за оформлението на околното пространство. Сега обществеността възприема НДК като храм на културата, както "Св. Александър Невски" като най-големия храм на православието у нас. Аналогията не е доказателство, но и според мен, добиващото гражданственост сравнение между двете средища е уместно.
- Построяването на такъв мащабен обект е било почти като военна организация в мирно време...
- По точно е да се каже, че в мирни съзидателни години се изгради такъв крупен обект като НДК. Основното затруднение произтичаше от липсата на достатъчно строителни работници. Затова в столицата бяха привлечени на работа хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам и на други страни. И това е обяснимо. В тия години се изградиха десетки промишлени, културно-битови, спортни и здравни обекти, зелени площи, места за отдих и забавления. Имаше силни критични гласове, че внушителният градеж ще забави строителството на жилища... Отговорихме и на тия опасения: предоставените на гражданите жилища се увеличиха от 12 000 на близо 17 000 годишно. А едновременно с НДК се изграждаха комплексите "Люлин", Зона Б-5, "Белите брези", Студентския град, разширението на зона "Младост" и други нови квартали.
- Имаше ли съпротива на строителството на НДК и в какво се изразява противодействието на хората, които бяха срещу проекта?
- Няма дело, което е осъществено без причина и без противодействие. НДК не прави изключение. Имаше гласове, че обектът е излишен и "престижен". Други разпространяваха неверни данни за цената на проекта, твърдейки че първоначалната сметка ще се увеличи десетки пъти. Трети ни критикуваха, че отклоняваме строителен потенциал за нещо, без което може и т.н. През есента на 1979 г. настъпиха и персонални промени в ръководството на строежа. Новата ми длъжност в Министерския съвет ме отдалечи от строителния сектор, приемствеността в ръководството на столичния град се затрудни, строежът изгуби първоначалния си ритъм. Съпротивата срещу обекта се засили, дори Тодор Живков даваше указания пускът да се отложи за след десет години.  
Беше очевидно, че противниците на строежа чрез дезинформация и други подмолни средства бяха се сдобили с височайша подкрепа. Помолих Людмила Живкова да разубеди баща си, тя положи немалко усилия, но той остана непреклонен.   
След дълги спорове и остри разговори накрая Тодор Живков се съгласи да види с очите си изграденото. Това стана през март 1980 г. След като се увери, че най-сложната дейност е изпълнена, че остават довършителните работи и обектът може да се завърши за една година, а в голямата му зала да се проведе предстоящия 12-и конгрес на БКП, всесилният първи даде зелена светлина за по-нататъшна работа.
Предложихме му Григор Стоичков да стане пълномощник на Политбюро за строежа, да се привлекат военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура. Въпреки първоначалното несъгласие на военния министър Политбюро утвърди решение и работата продължи почти денонощно под енергичното ръководство на Григор Стоичков, който беше и заместник-председател на Министерския съвет по строителството. Военнослужещите се ръководеха от зам.-министъра на отбраната ген. Борис Карамфилов.
Зала 1 и прилежащите й части бяха завършени през март, останалите подобекти - до 20 октомври 1981 г., в чест на 1300-годишнината на българската държава. През тоя етап от строителството новите ръководители на столичния град - Чудомир Александров и Петър Междуречки, правеха необходимото НДК да бъде най-важният и най-популярният строеж на софиянци.
Вероятно сте прочели в архивните документи и в докладите предложението от мен националният конгресно-концертен център да се нарича НАРОДЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА "София", а площадът около него и най-дългият булевард в столицата, който свързва територията на НДК с витошките простори - "България".
След 1981 г. отговорностите бяха поделени - Комитетът за култура се зае да довърши и разшири площите на НДК, а Столичната община продължи да отговаря за поддържането, опазването и стопанисването на цялото околно и подземно пространство и на парка около двореца.
- Втората голяма битка за НДК беше провеждането на Генералната конференция на ЮНЕСКО в София през есента на 1985 г. Какво се извърши под вашето ръководство като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета за култура, за да се създадат условия за този мащабен световен форум? 
- Решението на ЮНЕСКО да проведе 23-ата си Генерална конференция в София беше признание за достойнствата на българското образование, наука и култура, както и оценка за качествата и възможностите на новоизградения Национален дворец на културата. Очакваха се няколко хиляди представители на световния духовен елит и висши ръководители от 156 държави - вицепремиери, министри и други. Извърши се многостранна подготовка за събитието. Колективът на арх. Александър Баров изпълни заданието на Комитета за култура, а строителите Филип Миланов, Захариев, Сливнишки, Симо Спасов и др. и техните поделения изградиха и обновиха площи, равни на 40 на сто от съществуващата голяма сграда. Комитетът за култура заплати от своя бюджет 12 млн. лв. на Министерството на отбраната за високата сграда, проектирана от арх. Чонос, която органически и функционално стана неразделна част от целия комплекс.
НДК се обогати с нови зали, удобни топли връзки, модерни съоръжения, помещения за над 1200 служители, които пренесоха работните си места от Париж в София за месец и половина.
Генералната конференция на ЮНЕСКО завърши с небивал успех, наречен "Духът на консенсуса, духът на София". Събитието допринесе да се повиши международния престиж на българската държава.
И тъй, през лятото на 1985 г. НДК беше окончателно завършен. Днес той има над 250 хил. кв. м застроена площ с около 12 000 места в модерни зали за конгреси, концерти и многообразни културни и делови прояви. Пространствата за изложби, търговски, печатни, информационни и други услуги разкриват отлични условия за функционирането на самоиздържащия се огромен и сложен организъм.
- Как се използват предимствата, създадени преди три десетилетия?
- Нямам достатъчна информация, за да ви отговоря. Видно е обаче, че немара и безотговорност обезобразяват части от великолепното околно пространство. Проектантката арх. инж. Валентина Атанасова не спира да се възмущава, ала кой я чува. Бивши ръководства на Столичната община са разпродали, вероятно срещу комисиони, важни участъци от единния комплекс и огромни територии от Южния парк, органически свързан с НДК. Атрактивните фонтани и водни площи не се поддържат достатъчно и в съответствие с първоначалната реализация. Без единен стил се застроява архитектурната рамка на двореца, паметникът "1300 години българска държава" не се ремонтира, има наематели на заведения в парка, които насаждат лош вкус... Безобразията са дело на известни лица, но никой не им търси отговорност. Крайно време е според мен територията да стане публична държавна собственост, част от НДК, а по съдебен ред да се отнеме в полза на държавата собствеността, преминала незаконно в нечии користни ръце. (Интервюто е взето преди последните решения на кабинета за бъдещето на НДК - б. р.)
- Какво би била българската култура днес без НДК?
- И без НДК дълговечната българска култура щеше да се развива възходящо. Безспорно е обаче, че НДК, новите училищни, театрални, музикални, музейни, читалищни, библиотечни сгради, великолепните средища за наука и висше образование, реализирани през втората половина на отминалия век, създават отлични условия за богата народополезна дейност. За съжаление някои от тия духовни огнища гаснат под напора на алчни наематели, арендатори и приватизатори. Културното предназначение на много обекти безогледно се променя заради печалбарски страсти, над три хиляди кина и стотици училища са закрити, много библиотеки и художествени галерии линеят без покупки на нови книги и картини... Резултатът е очеваден: бездуховността се разраства, простотията не намалява, националната ни самобитност е пред заплахата на посредствеността и безродството, които вършат пагубното си дело.
Да се надяваме, че държавата и гражданското общество ще се възправят срещу посегателствата върху националната култура.
- НДК не е само сбор от зали. През осемдесетте години вие отговаряхте и за управлението на НДК. С какво се характеризираха усилията ви през тези години и какво мислите за дейността на днешните стопани на двореца?
- Разбира се, НДК не е само красива сграда с удобни и художествено защитени пространства. Това е динамичен, жив духовен организъм. Затова преди 30 лета бяха утвърдени основни положения и необходимите нормативни документи, които определят рамката и посоката на многоликата му дейност. Още при първия му директор Ангел Будев, а по-късно и при управлението на генералния директор Владислав Панов бяха установени правила и традиции, които са в основата на сегашните успехи на двореца, неколкократно награждаван като един от най-добрите в света.
Културната летопис на НДК е белязана с гастролите на Виенските филхармоници под диригентството на гениалния Херберт Фон Караян, на Миланската скала и Клаудио Абадо, на Болшой театър, на Лондонския симфоничен оркестър. На голямата сцена на двореца се роди и израсна Новогодишният музикален фестивал с участието на Фестивалния оркестър, който под палката на незабравимия Емил Чакъров остави великолепни записи. НДК стана любимо място за изпълнения на световноизвестни звезди на музиката като Мирелла Френи, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Хосе Карерас, Елена Образцова, Монсерат Кабайе, Рикардо Мути, Алексис Вайсенберг, Агнеса Барса, Иво Погорелич, Веселина Кацарова, Дворжски, Наталия Гутман, Владимир Юровский, Найджъл Кенеди, Юрий Башмет, Максим Венгеров... Залите на двореца са прекрасно място за вълнуващи срещи на публиката със звезди на световната естрада - от Джон Лорд и Стинг до Силвия Вартан и Ванеса Мей, с водещите български фолклорни състави и изпълнители на класическа и забавна музика. Тук се провеждаха биеналетата и изложбата на световната архитектура, световният конгрес на космонавтите и астронавтите, международни панаири на книгата, прочути духовни срещи и съвещания, делови форуми, крупни политически прояви. Традиция стана и ежегодният кинофест и т.н., и т.н. Благодарение на НДК нашата столица се превърна в благоприятна среда за събития с национално и международно значение.
И в днешните трудни условия НДК с успех изпълнява благородната си мисия, заслуга за което има дългогодишният генерален директор Христо Друмев. Така цели три десетилетия нашият Национален дворец на културата е незаменимото средище на българската духовност, необходим мост за значими международни прояви.
- Твърди се, че НДК е голям музей на изобразителното изкуство. Така ли е?
- Да. Не познавам друга сграда, не само у нас, с толкова ценни творения на най-големите майстори в съвременното ни изкуство. Не случайно той е образец на синтеза на архитектурата с изящната пластичност. Такива са оценките и на световнопризнати авторитети. Дечко Узунов, Светлин Русев, Христо Стефанов, Йоан Левиев, Атанас Яранов, Марин Върбанов, Димитър Киров, Антон Дончев, Димитър Бойков, Енчо Пиронков, Георги     Чапкънов, Валентин Старчев, Димо Заимов и десетки други майстори изваяха ценности, с които ще се гордеят и идните поколения. За всичко това може да се прочете в новоизлезлия каталог на художествените ценности на двореца-юбиляр.
- И накрая, ако позволите, един въпрос, който се отнася лично за вас. Какво ви даде и какво ви взе НДК?
- Даде ми много, нищо не ми отне. Щастлив съм, че София и България имат модерен храм на духовността. Радостен съм, че мога да съпреживявам отгласа в страната и в света от многобройните прояви във впечатляващите зали и пространства на двореца. Бидейки тук, като всеки сънародник, и аз имам самочувствие, че можем да се съизмерваме със съвременни образци на цивилизацията. Драго ми е, че съм част от големия колектив, който вгради професионални усилия и дръзновение в общото родолюбиво дело, наречено НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА.

*Заглавието и подзаглавието са на редакцията
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ