Най-важно е да запазиш достойнството си

Беше някъде в началото на 1989 г., тъкмо бяха свалили секретаря и член на ЦК на БКП Стоян Михайлов, а в "Работническо дело" някаква първична партийна организация услужливо го беше заклеймила. По това време имаше поредно заседание на Общото събрание на БАН. Когато чл.-кор. Стоян Михайлов влезе във фоайето на академията, около него се образува празен кръг. Той се движеше и кръгът с него - не смееха да го приближат. Гледката ме потресе. Аз, млад журналист от вестника тогава, пресякох кръга, подадох му ръка и не намерих да кажа нищо по-умно от: "Как сте?" Той се усмихна, огледа се и отговори: "Благодаря. Как да съм..." Наоколо видях ошашавени погледи, а някои взеха да шушукат, че не ще да е съвсем низвергнат, щом "Работническо дело" така се държи с него. По-късно все си спомняхме тази случка. Смешно, и поучително. 

Сетне тъмносините се нахвърлиха връз "комунизма" и върху Стоян Михайлов - изтъкнат учен, най-близък сътрудник на проф. Живко Ошавков в основаването на социологическото направление в българската наука. Михайлов ръководи Института по социология при БАН, преподава години в Софийския университет, автор е на над 400 книги, студии и статии, депутат във ВНС, а се озова на "Развигор" за пет месеца, понеже навремето социалистическа България помагала на развиващи се страни! Та чак съдът в Страсбург отхвърли обвиненията.

Стоян Михайлов не се промени в годините, славеше се с безкомпромисна честност, с нестандартен ум и с това, че отстоява принципи, независимо дали се харесват на силните на деня. Когато на 6 октомври навърши 90 и бе отличен с наградата "Димитър Благоев" на БСП, реших да направим интервю с него и изпратих въпроси в Скравена - родното му село, където живееше в последните години. Вместо отговорите, след няколко дни дойде вестта за кончината му - отишъл си е след спокоен за него ден, внезапно, присядайки зад бюрото си. И, както казват в семейството му - щастлив, в съгласие със себе си, с близките си и с колегите си. Предстои да бъде издадена книга с текстове за него от негови съмишленици и опоненти в науката и в политиката. 

Така нашето интервю не се състоя. Тези дни обаче прелистих десетина от книгите, които е издал в последните години. И видях, че той е дал отговори на моите въпроси - в това, което е написал. И се роди идеята да публикуваме "задочно" интервю с проф. Стоян Михайлов в памет на делото и личността му.

*** 

- Вие добре знаете какво е човек да отстоява собствена позиция и да си носи последиците. Лесно ли е човек да не отстъпва от идеите си и да ги защитава?

- И в миналото, и сега отстояването на истината е рисковано дело, но това е единствено достойният път. През 1987 г. направих критично изказване, свързано с преустройството в СССР. Заявих, че и ние се нуждаем от преустройство. Тогава Живков е разпоредил на 6-о управление да ме следи. Разбрах това от една от книгите на Димитър Иванов. Бях единственият член на партийното ръководство, следен от ДС. През юли 1987 г. в Политбюро се обсъждаше Юлската концепция. Общо присъствахме 22-ма души. Такива венцехваления бяха, че се изчервявах от срам. Разкритикувах Юлската концепция. Естествено беше решението им да се освободят от мен. ЦК беше превърнат в робот за автоматично гласуване. Живковизмът не търпеше никакви различия със своите виждания, той толерираше послушничеството и апологетиката. 

Самостоятелността на моето мислене запазих и след Десети ноември. Книгата си "Живковизмът през призмата на една лична драма" написах на "Развигор". Щом като си позволиха да ме обвиняват като престъпник, присвояващ средства, мен, Стоян Михайлов, който една стотинка не би могъл и на оня свят да присвои?! И понеже сметнах, че не само Иван Татарчев, но и сили от БСП имат пръст в тая работа, трябваше да обясня някои неща, още повече, че много добре зная механизмите на обругаването на един човек. 

- Не сте член на БСП, защо?

- Не се презаписах в БСП, напуснах я по собствено желание през 1990 г., защото основните насоки на нейното изменение постепенно я отчуждиха както от социалистическия идеал като нейна политическа цел, така и от марксизма като нейна методология. Продължавам да бъда убеден, че без идеала за едно неексплоататорско, демократично и хуманно общество, т.е. за социалистическо устройство на обществото, не може да има действителна социалистическа партия. Независимо от това смятам, че БСП остава днес основната демократическа сила в България. 

- Като социолог и политик как оценявате днешната политика на управляващите в момента?

- За съжаление, ГЕРБ демонстрира изключителна управленска некомпетентност, извиси демагогията и публичните лъжи до небивала висота. А дейците му начело със самовлюбения и самозабравил се техен лидер се изявиха като бездънно алчни за обогатяване със средствата на държавната власт. Сегашното управление е на много посредствено ниво. То е загрижено единствено за личното си обогатяване и не мисли за страната, за бъдещето на хората и на държавата. 

Още през 1993 г. предупредих в печата, че зад формулата "преход към пазарна икономика и демокрация" се крие преход към капитализма. А за него крещящата имуществена диференциация е естествена. Промени се отношението към собствеността - обяви се частната собственост за свещена и неприкосновена. Т.е. идеологията се промени, всичко е основано на частната собственост, на печалбата. Добре, но аз бих казал, че първо държавната, кооперативната, колективната собственост трябва да бъде свещена и неприкосновена, след това частната. 

За съжаление, влиянието на Запада върху нашето развитие засега е разрушително: нанесоха се съсипващи удари върху икономиката, националният интелектуален потенциал се разпръсква и подкопава, страната се превръща в полуколония. От широко развитата социална политика остават жалки остатъци. Изчезналата неграмотност, която беше 2-3 процента, и то главно сред много възрастните хора, сега с бързи темпове се възпроизвежда. След 20 години ние ще имаме 15-20 процента неграмотно население. Кажете ми къде тези хора биха могли да работят през XXI век. Живковизмът у нас беше противоречиво явление. Той направи твърде много за модернизацията на страната, хората си спомнят социалната сигурност, достигнатото по-високо жизнено равнище, богатството на духовния живот - наука, образование, изкуство. Дори посредствеността по времето на Живков в политическо и интелектуално отношение в сравнение със сегашната посредственост бе на несъизмеримо по-високо ниво.

Но общественото развитие върви напред. В капиталистическите страни се увеличават предпоставките за посткапиталистическо общество. Смятам, че в това столетие, макар че аз няма да го доживея, ще се преодолее капитализмът. По интересен път върви Китай, който през ХХI век ще играе възлова роля в световното развитие. 

- Във вашето семейство няма "поколенчески проблем" - и синът, и дъщерята, и внукът, всички сте леви и изкушени в политиката. Какви съвети им давате?

- Те се занимават със социология и политология и са направили всичко в живота си със собствени сили, от което съм много доволен. След 10 ноември те застанаха на своите позиции, не се преобърнаха и съхраниха човешкото и научното си достойнство. Едно от най-важните неща в живота е да запазиш достойнството си. Мисля, че аз успях да защитя своето.  

Давам им съвети, а това важи и за всички млади социолози, да се научат на къртовски труд. Истинската наука изисква огромно трудолюбие, определени ограничения и самоограничения. Второто е да бъдат етични в науката. Историята на научната, и в частност на социологическата мисъл, задължава учения с определена нравственост. Третото е да бъдат непосредствено съпричастни към реалните практически проблеми на обществото, да не бягат от тях, тъй като от тях ще дойдат много теми и с научно, и с практическо значение. 

- Навремето социологията не бе долюбвана, как виждате състоянието на социологическите проучвания днес?

- Живковизмът създаваше определени ограничения пред цялото обществознание, в т.ч. пред социологията. По някои въпроси не можеха да се правят емпирични социологически изследвания. Други изследвания пък се премълчаваха. Тодор Живков, Политбюро, ЦС, Партията, СССР не можеха да се критикуват. Но извън тези рамки свобода за работа имаше. Недостатъците и пороците на живковизма не са основание да се отрича напредъкът на страната през неговия период, както и да се очерня формираното и получило значително развитие до края на 80-те години социологическо направление в нашата наука.

За съжаление, при настъпилите съществени промени в социологическата наука след ноември 1989 г., които продължават, посочените достижения започват да се забравят или подценяват. Сега у нас социологията функционира преди всичко на емпирично равнище. Силно избуяха емпиричните социологически изследвания по електорални проблеми. В някои от тях обаче прозират елементи на шарлатания и почти нескрита партийно-политическа тенденциозност. Върху основата на добиваните данни не може да се прави сериозна наука. Теоретичната социология рязко залиня.  

- Как ще коментирате отношението на днешната власт към науката изобщо? 

- Сегашното правителство провежда полуграмотна, по същество реакционна и антибългарска политика към науката - най-яркият пример е поставянето на БАН в състояние на клинична смърт.

- Защо младите българи са по-безразлични към идеите на лявото, към антифашизма, към социалистическия идеал?

- Днес отъждествяването на сталинския тоталитаризъм с комунизма е основно средство в идеологическата борба, която води съвременният антикомунизъм. Погледнете у нас предаванията на който и да било телевизионен канал, писанията на почти всички вестници и вие ще констатирате лавината от фалшификации, лъжи, инсинуации, които заливат денонощно нашата действителност и влияят върху съзнанието на всички граждани без изключение, като се започне от децата и юношите и се свърши с най-възрастните хора. Антикомунизмът, както е известно, е идеология на капитализма. Тази идеология се пропагандира денонощно, тя се преподава в учебните заведения, гласът й се чува от залите на Народното събрание, в изявленията на държавниците. Аз вярвам в прогреса на човечеството. Но съм скептик относно бъдещето на България.

(Ползвани са думи на проф. Михайлов от книгите му "Марксизмът и бъдещото общество", "Социологията в България след Втората световна война", "Размисли", "Интервюта" и др.)