Най-важната дума е "отдаденост"

ЮЛИАН СТАНКУЛОВ е роден през 1988 г. в София. Завършил е Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" и магистратура по живопис в Националната художествена академия с пълно отличие. Специализирал живопис и скулптура в "Kent State School of Art" САЩ и в Университета за изящни изкуства "Мимар Синан" в Истанбул. Първата си изложба подрежда в Кент, Охайо.



- Кога усетихте, че искате да станете художник, Юлиане?
- Израснал съм в такова семейство - баба ми (по майчина линия) и баща ми са художници. Винаги съм знаел, че искам да се занимавам с изкуство. Като малък обаче дори не подозирах, че съществува училище "за художници". Но после разбрах, че това е единственото място, в което искам да уча.
- Помага ли подобна артистично-семейна среда за израстването на млад талант или напротив, донякъде пречи?
- Има случаи, когато наистина пречи (усмихва се), но по-често - помага. Това, че в семейството ти има художници, изобщо не означава, че и ти ще станеш такъв. Срещал съм много случаи, когато хора, израснали в друга среда, после стават доста добри автори.
- Как е повлияло вашето артистично семейство на изграждането ви като творец?
- По косвен начин то ми даде всичко! Но никой от семейството ми никога не ме е притискал да ставам художник. Оставили са ме сам да избера пътя си.
- Спомняте ли си момента, когато за първи път посегнахте към четката или може би първо към молива?
- Да, бях на 10 години и с родителите ми заминахме за Балчик, където има база и ателиета на Съюза на българските художници. Посегнах за първи път към платното и маслените бои и се получи много хубаво пейзажче, още си го спомням (усмихва се). Мисля, че го купи един приятел на баща ми.
- Живописта ли е най-голямата ви страст?
- Съвременното изкуство стана общо, всеобхватно. Тоест използва най-различни форми -  живопис, скулптура... Добър е всякакъв начин на изразяване. Но живописта наистина е най-близка до същността ми.
- Имате ли афинитет към карикатурата?
- Покрай баща ми (прочут български карикатурист и автор на ДУМА, Анатолий Станкулов - бел. ред.), съм наясно с този жанр, през годините се запознах с много известни български и чуждестранни карикатуристи. Бил съм на международни пленери, участвал съм и в няколко конкурса за карикатура. Според мен това е много трудно изкуство.
- Създател сте на baronstudio. Какво се крие зад това име?
- "Барон" е благородническа титла, а в речника на чуждите думи етимологията й е свободен човек. Има и други значения, но това определение ми харесва най-много. Аз и Ялмур Тезджан, художничка от Турция, сме основатели на baronstudio, което обединява група млади хора, мои колеги и приятели. Засега имаме две ателиета - в София и в Истанбул. Идеята е да творим и създаваме нещо заедно. Напоследък това е рядкост, повечето творци работят поединично. В изкуството групите не са много разпространени. Подобни движения са се появили след 60-те години на ХХ век и постепенно се разпространили по света. А ние създадохме нашето ателие през 2009 г.
- Кой е най-новият проект, зад който застанахте?
- Като изключим Летния фестивал на усмивките, който приключи съвсем наскоро, участвахме в Софийски Арсенал - Музей за съвременно изкуство, където показахме интерактивна инсталация от кибрити. Направихме я доста бързо - получи се условно небе, като при запалването на клечката от барута и сярата се образуват "облаци", "комети" и "съзвездия", а когато са повече - и цели "вселени". Посетителите на изложбата имаха възможност и сами да запалват клечките.
- А как попаднахте в Щатите?
- В САЩ специализирах живопис и скулптура по програмата "Младите лидери на България".
- Успяхте ли да направите паралел между следването в България и в чужбина - има ли разлики?
- Като цяло, основните разлики са в методите на преподаване и дисциплината. Имаха добра и поддържана материална база, организираха и множество срещи с известни автори, но, разбира се, това идва и от финансирането на университета от държавата, а и от самите такси на студентите.
- Може ли тогава да се каже, че качеството на образованието в България, по-специално в арт средите, е по-ниско, след като тук таксите за обучение не са толкова високи, както в чужбина?
- Не! Колкото и да е странно, цената и дисциплината явно не са основен фактор за качеството на обучението в България. Онези, които искат да бъдат художници или просто имат цел да постигнат нещо в изкуството, го правят във всяка среда, независимо от географското положение.
- Завършвате Националната художествена академия в класа на проф. Божидар Бояджиев. Какво научихте от него? Как ще запазите в спомените си този период от обучението си?
- Академията - това е среда, в която художникът намира своето второ семейство - приятели, любов и Учител!
- Какво ви дава участието в различни конкурси, фестивали и други арт прояви? Смятате, че така придобивате повече опит, израствате в професията или има и нещо друго?
- Изкуството е вид комуникация. Като художник, когато създам нещо, трябва до го споделя с другите, за да видя какво ще се върне от това, което съм дал.
- Разкажете за асоциацията, която будят у вас думите "дървен троянски кон с търбух във формата на бъчва"...
- Бях още в гимназията и родителите ми участваха в организирането на фестивала "In vino veritas" ("Във виното е истината"). Включих се с карикатура на троянски кон, който се превърна в "истински" - дървен, с формата на бъчва, откъдето хората си сипваха вино. Стана много добре.
- Кога е по-трудно - докато се учиш да рисуваш, или като стъпиш на пътя на реализацията?
- Едното е подготовка към другото. Ако докато се учиш на изкуство, се справяш по-добре от изискваното, в живота също ще успяваш като творец.
- Означава ли това, че е лесно млад художник като вас да живее и да твори в днешна България?
- Тази професия винаги е била много трудна и рискова. В изкуството най-важната дума е "отдаденост". За художника това означава всичко материално да остане на заден план.
- Мислите ли, че в чужбина реализацията на младите творци, така да се каже, е по-уредена, по-бърза?
- За жалост, най-важното вече не е да си много добър, трябва и да си нахален и лицемерен. Но аз се надявам, че все още е останало място и за истинските хора.
- Кога млад художник може да каже: "Пробих!"?
- Когато вече не е млад! (смее се)
- Имате педагогическа правоспособност - можете да преподавате изкуство. Какво ви направи най-голямо впечатление, влизайки в час в българско училище?
- Дисциплината е под всякаква критика! Учениците може да се заинтересуват от изкуство, ако се въведе ред. Като влизах в час, бързо се разбирах с децата. Спомням си случай, когато ученик ме помоли за помощ, но когато "пооправих" рисунката му, чух: "Не! Това не е в моя стил!" (смее се)
- Занимавате се с доста неща - участвате в различни конкурси и фестивали, имате ателие, създавате разнообразни арт проекти... Мислите ли, че намерихте пътя си?
- Това са разклонения на пътя. Пътят всъщност е само един - изкуството.





Някои от оригиналните творби на младия талант

С турската художничка Ялмур Тезджан
Снимки ЛИЧЕН АРХИВ