Най-трудният ми лов беше в Магадан

Разказано от Иван Недков


Рекордьорката

Беше април 1994 г. Мечките бяха станали от зимния сън и започнаха да посещават сложените от нас примамки в ловно стопанство "Лъгът". Времето обаче се развали и изведнъж спряха да се движат.
Пристигна датския граф Адам Кнут, който беше заявил отстрел на мечка.
Пет нощи стояхме с него на чакалото и посрещахме изгрева. Нито веднъж не се появи мечка. Не само при нас, но и там, където бяхме заложили стръв.
Последната вечер само край една примамка се разхождала малка мечка.
Решихме на следващата варда да заведем графа на това място, поне да види мечка.
Към 8 часа мечката дойде. Беше дребна и слаба, но графът се беше притеснил, че ще си тръгне без слука:
- Не е чак толкова малка. Дайте да стрелям. За мен размерът няма значение.
Ако разрешах отстрела, нямаше да мога да си намеря място от майтапи и от срам пред колегите.
Блъфирах:
- Не. По-късно ще дойдат и големите.
Мечката стоя три часа. Отиваше си, връщаше се.
Графът беше възпитан човек, но накрая не издържа:
- Ако още веднъж се появи, искам да стрелям.
Реших да прибегна към хитрост. Отворих прозореца на чакалото, извадих си ръката навън и започнах да я размахвам, без той да ме забелязва. Надявах се мечката да усети миризмата ми или някакво движение и да я прогоня.
Но тя се върна. Замахах по-енергично. Никакво внимание. Почнах да потропвам, да почуквам. Бре, не мога да я изпъдя. Най-накрая се оттегли.
Гостът се поразсърди. Успокоих го, че голямата мечка идва към 2 часа. Той полегна на кушетката. Поотпуснах се и аз.
Към 12 часа, както дремех на прозореца, мернах под чакалото огромна меча глава. Не трябваше да си голям ловен експерт, за да разбереш, че става дума за нещо чудовищно.
Изчаках да се отдалечи от чакалото и събудих графа. Отворих внимателно прозореца и той стреля три пъти. Животното падна.
Излязох от прикритието и колкото повече я приближавах, толкова повече се учудвах на размерите.
Такава мечка, такъв исполин не само не бяхме виждали, но и не беше стъпвала в стопанството.
Джипът, с който пристигнахме, се намираше на 5 километра от нас. Предложих на графа да останем до сутринта в чакалото, за да не се блъскаме в тъмнината. Покрих мечката с одеяло, за да не я повредят лисици или други мечки. Човешките миризми на завивката ги държат поне няколко часа надалеч.
Бях изморен. Легнах и веднага заспах.
Не мина и половин час и графът ме събуди. Страдаше от диабет и беше направил някаква грешка с лекарствата. Нямахме храна и трябваше да си постави инсулин. Наложи се да тръгнем спешно.
Тия пет километра ми се видяха най-дългите в живота ми. Катерехме нанагоре. Графът, голям човек, близо 2 метра висок, започна да отпада с всяка крачка. Подкрепях го, разказвах му какви ли не истории. Едва в 5 часа се прибрахме, и слава Богу, нищо лошо не се случи.
Сутринта огледахме мечката и се оказа, че е национален рекорд - 508 точки. Радостта беше неописуема. Граф Адам Кнут заплати за нея 49 000 марки.
По-късно разбрах, че е подарил трофея на Природонаучния музей в Копенхаген.
Интересното се случи после, когато научихме откъде е дошла мечката. Лежанката й е била в района на дивечовъдната станция до град Априлци. Наблюдавали са я през цялата пролет.
Същата вечер са имали клиент за нея. Към 9 часа е минала покрай тяхното чакало, без да се спре. Егерът посъветвал госта да не стреля, защото мечката ще направи кръг и ще се върне.
Три часа след това тя се появи при нас.
На професионалния ни празник - "Седмицата на гората" - поздравих колегите от Априлци, като им изпратих снимката с уникалния трофей.


Иван Недков (вляво) и граф Адам Кнут с рекордния трофей


Голямата слука

Преди десетина години бях на тежък лов в Магадан. От едно място видяхме 11 мечки как търсят храна. В тундрата се вижда надалеч. Явно там не беше стъпвал човек от половин година. Слязохме, разходихме се и на другия ден нямаше нито едно животно. Всичко изчезна. Това беше най-трудният ми лов досега. Бяхме на 300 км на север от Магадан, единственото населено място. Осем дни прекарахме на малък, недобре съоръжен катер. Там спяхме, а през деня слизахме на брега. Аз не съм морски човек и самото изпитание беше за мене екстремно. Хвана ме морската болест. Всеки ден се питах десетки пъти: "Какво правя тук?" Сутрин, когато измъкваш лодката, внимаваш да не я напълниш с вода. Вечер, когато има много голямо вълнение, не знаеш дали ще можеш да се върнеш до кораба. На сушата нямах никакви притеснения.
През пролетта там се ловува само на мечки. Тогава те търсят активно храна. Морето изхвърля водорасли, риба и това ги концентрира на крайбрежието. Повече от 200 мечки видяхме за една седмица, а също и много снежни овни. Този вид е аналог на скалната овца в Аляска. Изключително красив и плашлив дивеч.
Като видях как се ловува, реших, че самото преживяване ми стига и не исках да стрелям. Убивал съм мечки и съм водил доста хора на такъв лов. Не исках да гледам повече как умират тези животни.
Един ден видяхме от катера мечка. Измерихме разстоянието и беше 440 метра. На такова разстояния не бива да се стреля. Отказах. Убеждаваха ме. Мечката се отдалечаваше. Ловната страст ме обзе и стрелях по нея от задната палуба на катера, който се люлееше страхотно. След 30 метра падна. Не се гордея с този изстрел, но щастието ми проработи. Това беше последният ми лов на мечка изобщо.
Докато бях там, се заричах: "Никога повече няма да стъпя тук." Сега, когато се прибрах, искам да отида отново.


Иван Недков с убитата от него магаданска мечка