Най-добрият приятел на турския народ

В началото на този месец руският газов гигант "Газпром" получи по дипломатически път от турските власти първите разрешителни за реализацията на газопровода "Турски поток". Съобщението на ТАСС отбеляза началото на възобновяването на замразения стратегически, и за двете страни, проект. Той беше спрян през зимата на м.г., след като турски изтребител Ф-16 свали от засада руски бомбардировач Су-24 на територията на Сирия. За подновяването на "Турски поток" се заговори още след срещата на президента Владимир Путин и неговия турски колега Реджеп Тайип Ердоган в Санкт Петербург. Конкретни действия обаче бяха договорени в края на август след среща на ръководителя на "Газпром" Алексей Милер и турския министър на енергетиката Берат Албайрак. Както е известно, засега се планира да бъде построена само една от проектираните четири тръби на газопровода, чрез която да бъдат удовлетворявани основно турските нужди. При получени гаранции от Европейската комисия, каквито засега няма, ще бъдат реализирани и останалите 4 тръби за пренос на природен газ, които да го доставят на европейските потребители. Засега поне от гръцка страна, която е следващата по трасето на "Турски поток" има проявен силен интерес.
На 10 септември в Солун първият вицепремиер на Русия Аркадий Дворкович след срещата си с гръцкия премиер Алексис Ципрас обяви, че възстановяването на отношенията между Русия и Турция прави възможна по-нататъшната реализация на южното руско трасе за пренос на природен газ към Европа. Гръцкият министър на енергетиката Панос Скурлеатис потвърди интереса на гръцката страна, но, разбира се, добави, че ще бъде нужно одобрението на ЕК. На въпросната среща руският енергиен министър Александър Новак пък съобщи, че междуправителственото споразумение между Турция и Русия за "Турски поток" се очаква да бъде подписано следващия месец.
С други думи

часовникът за българската страна тиктака

и времето за вземане на решение изтича. Досегашната политика на правителствата на Бойко Борисов обслужваше в енергийните отношения с Русия американската политика за нанасяне на максимални икономически вреди на Москва, при това още преди украинската криза и сецесията на Крим. Паралелно с това обаче политиката на Борисов обслужи напълно и турските геоикономически интереси, защото Анкара се очертава да се превърне във възлова за руската външна енергийна политика страна. София даде на Анкара, респективно на режима на Реджеп Ердоган големи възможности както за развитието на икономиката в Турция, чрез получаването на евтини енергоносители, така и чрез получаването на "транзитни лостове" за влияние върху съседни страни.
Премиерът Борисов преди време се сети да пита "дали виждат" западните му партньори какво се случва, след като "Южен поток" отиде в небитието и България беше директно обвинена от Русия за това. Да, те виждат, но Борисов май не схваща, че интересите на България тях не ги вълнуват. Това е проблем на българските правителства и избирателите, а не на западните политици. Тяхната работа е, ако не успеят да спрат, то поне да затруднят сериозно руската газова експанзия към Европа, а това, че някаква България в резултат на това е на път да се лиши от транзитната си функция тях не ги засяга. Защото точно това ще се случи, ако и когато "Турски поток" заработи дори не на пълна мощност. Транзитът за Турция, който сега минава по българската газопреносна мрежа и идва от Украйна ще бъде поет от първата тръба на "Турски поток" и тогава  българските тръби

може да бъдат изпратени за скрап

Впрочем правителствата на Борисов успешно се справят с рязането на тръби с различно предназначение - за справка скандалите в "Напоителни системи", но това в рамките на черния хумор. Ако се стигне до подобна ситуация, това ще означава тежко геоикономическо поражение за нашата страна, защото географското предимство на България като естествен кръстопът в тази част на континента ще бъде силно неглижирано. Освен това при определени обстоятелства, сред които е лишаването на Украйна от транзитния й статут, може да се окаже, че България ще купува, както вече се прогнозира, руски газ от "Турски поток", но с турска надценка. Това вече ще ни вкара в нова по-тежка зависимост от Анкара.
Но да беше само катастрофата с "Южен поток". Още със спирането на проекта за нефтопровод "Бургас-Александруполис" Борисов и ГЕРБ направиха първата стъпка към потенциалното усилване на турските транзитни и икономически възможности. Още през 2009 г. беше съобщено, че Русия и Турция обсъждат алтернатива на "Бургас-Александруполис", която представлява нефтопровод между черноморското пристанище Самсун и егейското Джейхан. Целта, както и в случая с нашия нереализиран проект, бе руските танкери да избегнат претоварените черноморски проливи Босфор и Дарданели. Оттогава не се е чуло нищо за реализацията на тези намерения, но това не означа, че в един момент двете страни внезапно няма да се сетят, че има такъв замисъл. На Москва не и е изгодно нестабилната и непредвидима Турция, която води ситуативна политика спрямо Русия, да получи всички ключове за руския транзит към света в южна посока. Зависимостта на България обаче от трети страни не оставя много възможности на руснаците. От гледна точка на балансите би било добре България да повдигне въпроса за възобновяването на "Бургас-Александруполис". Сондажи в тази посока вече имаше от гръцка и руска страна. Но вероятно е наивно да очакваме от тази власт подобно мислене, още повече след като тя се намира в

коленопреклонна поза пред Ердоган

и му прави мили очи да не пуска т.нар. бежанци към нас. Подобна поведение, плюс тежката зависимост от Вашингтон, едва ли предразполага руското, а и гръцкото държавно ръководство към по-нататъшно увещаване на правителството в София. Впрочем отношението на руснаците към фантазията "газов хъб "Балкан", е повече от показателна за отношението им към кабинета "Борисов". От него в момента Москва само очаква навреме и в пълен обем да плати парите за другия провал на сегашния министър-председател - АЕЦ "Белене".
Всъщност за "Белене" също се носят интересни слухове. Преди няколко дни информационният сайт "Фрог нюз", като написа, че е получил информацията от правителствени източници, съобщи, че "дружелюбността" на Бойко Борисов към Турция се дължала на обещание от турска страна да се финансира подновяването на строежа на АЕЦ "Белене". Схемата предвиждала като инвеститори да участват частна турска компания и руско-турски консорциум. Според източници на ДУМА до интереса на турците към "Белене" се стигнало, след като те направили сметки, че ще им бъде по-изгодно да участват в строежа на втората атомна българска централа, с вече частично готово руско оборудване и частично подготвена площадка, с всички налични разрешителни от компетентните организации, отколкото да строят начисто трета турска атомна централа в близост до българската граница. Припомняме, че през октомври м.г. турският министър на енергетиката Али Риза Алабойун заяви, че третата турска АЕЦ, която е предначначена да захранва Одринска Тракия и мегаполисът на Истанбул ще бъде разположена на 10 километра южно от българската граница. Реакторът щял да е разположен в областта Игнеада, в Лозенградския вилает.
Ако тези слухове получат потвърждение и плановете започнат да добиват реални измерения, сигурно на всички ще им стане малко тежко от засиленото турско присъствие в България - явно протурската партия на Лютви Местан, кризата с мигрантите, която хората свързват с политиката на Ердоган, опитите на Борисов да бъде пощенски гълъб между Анкара и Брюксел, които ще доведат до превръщането на България в кукувиче гнездо за т.нар. бежанци, а сега и турско участие в "Белене". Икономически може и да е изгодно за страната, защото ще продаваме ток на Турция, макар че Бог знае на какви условия, но политически това ще бъде неправилен ход, който еднозначно ще бъде изтълкуван като още по-дълбоко навлизане на Анкара в българските дела. При нормални обстоятелства това не би трябвало да ни притеснява, но както наскоро написа един американски журналист по друг повод - вече нищо не е нормално.

Схема на трасето на газопровода "Турски поток", който не само, че заобикаля България, но и дава нови транзитни възможности, а респективно и козове във външната политика за Анкара

Руска схема на хипотетичното трасе на нефтопровода "Самсун-Джейхан". 

Бойко Борисов в сянката само на турските знамена по време на последната му среща с Ердоган. Неслучаен дипломатичсеки гаф, който предполага къде е мястото на българския премиер в двустранните ни отношения