Навсякъде гонен, навсякъде приет

На 2 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско, за пръв път проглеждат две малки сини очи. Синеокото момче остава рано без баща. След завършване на прогимназия постъпва като каменоделец в акционерното дружество "Циклоп". Почувствал жестоката експлоатация, селският юноша определя и политическата си ориентация - борба за справедливост. Юношата се казва Иван Тодоров - Горуня, а комунистическите идеи стават смисъл на целия му живот.
Надарен с неукротим дух, будна мисъл, звучен глас и завладяващо слово, Горуня като апостол разнася комунистическите идеи сред населението от Искърския пролом. Дейността му е забелязана. На 22.1.1938 г. е арестуван и осъден на осем години затвор. На 22.06.1941 г. Германия вероломно напада СССР. Горуня изпълнява решението на ЦК и на ОК на БРП(к) и минава в нелегалност. За Горуня се заговорва като за силен, безстрашен и неуловим. Фашистките управници са в паника, а населението  - във възторг.
В края на 1942 и началото на 1943 г. за окръжния партиен секретар и партизанин Иван Тодоров - Горуня няма покой. В студ и пек, при глад и безсъние, през засади и блокади той прекосява селата и градовете от Дунав до Стара планина и от Искър до Огоста. Среща се с комунисти, създава мрежа от ятаци, дава указания, зове за борба с фашистката тирания. Като Левски "навсякъде гонен, навсякъде приет".
Най-големият ден за Горуня е 9 септември 1944 г. През годините в политическата и стопанската си дейност оставя собствен почерк и реализъм, предвижда какви процеси ще се проявят и как ще се развиват и управляват. Убеждава се в погрешния курс на Априлския пленум от 1956 г., като член на ЦК на БКП отправя критични бележки към Тодор Живков. Подмазвачите и предателите подслушват и следят. В началото на април 1965 г. започват арести на "заговорниците" и "противниците" на СССР от групата на Горуня. Към 2,00 часа на 6 срещу 7 април 1965 г. хора с нечиста съвест и позор на челото нахлуват в квартирата на Горуня на бул. "Д. Благоев" 2 в София. Два куршума пронизват главата му и нож пробожда тялото му на 5-6 места. Линейката чака на входа и закарва "самоубилият" се в "Пирогов". Режисьорите не допускат, че откарват жертвата си към безсмъртието. Колкото повече години минават от гибелта му, толкова по-осезателно ще се чувства отсъствието му. Особено се чувства то след 10 ноември 1989 г., когато разрухата, грабежът и националното предателство са официална държавна политика.

Пирин Вачев,
с. Чирен, Врачанско