Наследниците на Абдул-Азиса са тук!

Димитър  БЕЖАНСКИ

Да започнем с данъка "десятък"…

По времето, когато пръв партиен и държавен ръководител е бил султан Абдул-Азис, е имало такъв жесток данък. На десет крини жито една ти вземат! На сто аршина шаяк десет ти режат! На сто оки вълна - десет за султана!

И други тежки данъци е имало при Абдул-Азиса. Данък "димнина" например. За всеки комин връз къщата е трябвало да се плаща. По тази причина най-бедните живеели в землянки без комини и пушекът от огнището им излизал директно през вратата.

Ами данъкът "друмнина"? Седи гавазинът на друма и който мине - "Вер парасъ, ешекоолу!"("Давай парите, магарски сине!"). И ти даваш парите, къде ще ходиш! Ако си пешак, примерно - два гроша. Ако обаче караш каруца с тикви, друмнината е шест гроша, или две дузини тикви! При това взима от по-едрите серсеминът му със серсемин!

Най-унизителен е бил така нареченият "диш-хакъ" или "зъбен данък". Идва агата у дома ти, яде баници и печени кокошки, от агне-сукалче също не се отказва, па като се наплюска до оригване, иска да му платиш, задето си е изтривал зъбите!

Голяма гад е бил тоя Абдул-Азис! Не случайно браилските хъшове, по сведения на писателя Вазов, са играли театрото "Изгубена Станка" с цел да спечелят пари и да изпратят нарочен човек в Цариград, който да утрепе изедника. Работата обаче не станала, понеже приходите от представлението били твърде малки и хъшовете, според обичая си, ги профукали из браилските локали за една вечер само.

Ето как писателят Вазов описва този исторически момент:

"Когато се изпразниха котлите, блюдата, стъклата и бутилките, непродадени и върнати от бюфетя, Македонски, който отсега още повече доби съзнание за своето превъзходство, извика:

- Момци, предлагам да идем у Щрауза, има пилзенска бира.

- Да вървим! Не съм ходил от девет месеца.

- Хайде да идем… Па шапка на тояга…

- Странджа, сбогом!… Не щеш ли да дойдеш и ти?

- Сбогом, лека нощ, Странджа!

- Добро веселие!

И дружината изчезна из кръчмата.

Скоро из улицата екна задружна гръмогласна песен и полека-лека се изгуби в отдалечеността на нощта.

На заранта от печалбата от снощното представление не остаяше нищо вече.

Султан Абдул-Азис беше спасен."  

Но да се върнем на данъка "десятък"…

У нас от години се плаща така нареченият "плосък данък". Десет процентен. Спечелиш ли сто лева, десет ти взимат. Спечелиш ли две хиляди - двеста! Както и да го гледаш, както и да го умуваш, това си е десятък отвсякъде!

Да караме нататък… 

Данък "димнина" няма, но има данък сгради.

Данък "друмнина" няма, но има винетки. Е, каква е разликата?!

И "диш-хакъ" няма, но то е само на пръв поглед. Щото нали с другите наши данъци плащаме заплати на дембелите в парламента? А от тях работа - йок, главно в парламентарния бюфет висят и си изтриват там зъбите.

Ех, защо ония хаймани са изпили парите от "Изгубена Станка", та Абдул-Азис оживял. 

И не само оживял, ами и наследници наплодил дъртият пергишин! 

А наследниците на неговите наследници до ден-днешен вилнеят из нашите земи!