Наследникът на хипиколата - VW Bus

Главната "спирка" на щанда на VW в Женева беше при концептвана на Volkswagen - Були (Bulli). Нарицателното име на колата е взето назаем от стария Transporter на марката от 50-те години на миналия век. Понятието "микробус" също се появи заради Bulli, а в Щатите я наричат Microbus. Дължината на концепта е 3,99 м, ширината 1,75 м, височината 1,7 м. Култовият хипимобил е възроден не само със спазване на старите му детайли - двуцветното боядисване и триместните седалки, тип диван и равен под, но с добавяне на съвременен дух - задвижва се от електромотор с мощност 85 кВт и въртящ момент от 270 Нм. Той позволява на колата да се ускорява от място до 100 км/ч за 11,5 сек, а максималната скорост достига 140 км/ч, и то ограничена от електрониката. В духа на новото време Bulli изминава с едно зареждане на акумулаторите си 300 км с нула емисии на вредности. Пълното презареждане на батериите на колата става само за един час.
Вътре продължава съвременната тема - салонът лесно се трансформира, таблото не е засипано с копчалъци, а има само един таблет, който може да се мести по него вляво и вдясно. Огледалата са заменени от видеокамери.

Ванът не e сред най-популярните при младежите коли. Възроденият "бръмбар" преди 15-ина години не успя напълно да изпълни мисията "назад в бъдещето", докато Bulli има всички шансове да стане стилен младежки еднообемник, ако цената му се окаже достъпна.
Едва ли обаче ще успее да достигне славата на предшественика си, чиято история стартира през март 1950 г. - именно тогава от конвейера на Volkswagen във Волфсбург слизат първите десет коли с името Transporter. Само след 6 години, производството им достига 160 000 броя и е прехвърлено в нов цамод в Хановер. Към 1967-а в Германия са направени над 1,83 милиона, а днес цифрата надхвърля 10 милиона!
От VW се отказват от първоначалните си намерения да направят новия си Transporter на базата на първия "бръмбар" (у нас "костенурка") на Volkswagen и разработили оригинално усилване на купето. От "бръмбара" е заимстван само моторът, чиято мощност от 25 к.с. позволявала при нужда да се кара товар с тегло до 750 кг. Независимо от "бледите" характеристики на мотора, Transporter се изявява като много надежден автомобил с вместителна кабина от 4,6 куб.м.
Масивният капак на двигателя позволявал лесна работа при нужда, до мотора били разположени резервоарът и резервната гума. Тази конструкция била променена чак през 1955 г. - резервната гума била изместена зад предните седалки, капакът над мотора станал два пъти по-малък, добавили нова врата със стъкло, осигуряваща достъп към товарното пространство отзад. Тогава добавят и "климатик" - в предната част на покрива имало надвес, през който отвън влизал свеж въздух в салона. Таблото на колата било изключително просто - скоростомер с контролни лампи за мигачите, дългите светлини, налягането на маслото и нивото на зареждане на акумулатора. Имало още ниша за допълнителен монтаж на радио, една дръжка и едва през 1961 г. се появява бензиномер. Дотогава при привършване на горивото шофьорът пускал резерва с помощта на специална ръчка под седалката.
Други новости започнали да се появят в началото на 60-те години. За шофьора вече имало отделна седалка с реглаж. Впечатлява и последователното повишаване мощността на мотора - от 1963-а и в Европа бил на разположение предлаганият дотогава само за Америка 1,5-литров мотор с мощност 42 к.с., който позволил на колата да надхвърли скоростната бариера от 100 км/ч.
Две години преди спирането на производството на модела, били добавени още  2 к.с., а бордовата елинсталация станала 12-волтова.
В юли 1967 г., след 17 години производство в Германия, първото поколение на Transporter било свалено от производство, но продължило производството в Бразилия, където моделът T1 се правил от 1957 до 2000 година. Моделът е правен и в Мексико, като от него общо са произведени над 2,9 милиона.