20 Април 2024събота02:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Нашият първи оперен диригент

135 години от рождението и 60 години от смъртта на Тодор Хаджиев

/ брой: 261

автор:Дума

visibility 1362

Нека си припомним първо кой е Тодор Хаджиев? Роден е на 14 август 1881 г. в Русе в скромно семейство, в което музиката е на почит. Като ученик в елитната мъжка гимназия "Княз Борис I" е солист на училищния хор и на хора при катедралата "Света Троица", заедно с това учи цигулка при капелмайстора Петър Рендов и пиано при Атанас Бадев. Още като гимназист проявява диригентската си дарба - сформира камерен оркестър, по-точно октет, и с него изнася концерти. След гимназията заминава за Прага. Приемат го в органовия отдел, като започва да учи още пиано и композиция. Учи едновременно в Държавната консерватория и в Чешката музикална академия. Сред неговите учители е и великият Антонин Дворжак. След четири години се дипломира блестящо и въпреки възможността да остане в Чехия и в Европа, се връща в родината. При това не в столицата, а в родния си град. Става учител по музика в своята гимназия, като заедно с това основава и първото музикално училище в града с колегите си - виолончелиста Александър Йорганджиев и цигуларя Михаил Константинов. Тримата заедно правят и първото клавирно трио в дунавската ни столица. След две години Тодор Хаджиев трябва да отбие редовната си военна служба и заминава за София, където служи като капелмайстор в оркестъра на Първи кавалерийски полк. През 1908 г. се запознава със завърналия се от Русия прославен български певец Константин Михайлов-Стоян, който е решил да основе опера в България. Но за появата и развитието на нашата опера огромна заслуга има и Тодор Хаджиев. Всъщност той е първият български оперен диригент, при това със солидно образование и диплома, а също и с талант за това. Цели двайсет и пет години е главен диригент и работи всеотдайно и неуморно с певците, хора, оркестъра, като сам поставя музикално 40 опери. В повечето случаи сам подбира репертоара, нещо изключително важно, осигурява нотния материал, редакциите, преводите, комплектува изпълнителския състав, работи отделно с всеки солист, с хора, с оркестъра... И като се има предвид, че по онова време операта у нас е била все още "в пелени" и трудностите пред нея като институция са били огромни, а и средствата повече от скромни, можем да си представим как и при какви условия е работил този всеотдаен и благороден човек. В онези славни първи десетилетия на операта Тодор Хаджиев работи с плеяда първокласни певци: Христина Морфова, Петър Райчев, Жельо Минчев, Стефан Македонски, Ана Тодорова, Илка Попова, Цветана Табакова, Констанца Кирова, Катя Спиридонова, Михаил Попов... Освен като диригент, той се изявява като първокласен пианист-акомпанятор и близо три десетилетия - от 1905 до 1935 г., е най-търсеният музикант в тази област.  Всички чужди знаменитости, които концертират в България, изнасят програмите си именно с него. В чужбина гостува рядко, но гастролите му минават винаги с голям успех. Ето и един негов куриозен спомен от едно турне, споделен за в. "Зора":
"...След гастролите във Варшава гостувах в Лвов, Лодз, Катовице и Краков, където дирижирах "Фауст" с прочутия Ян Кипура. После продължих за Париж. След четири дни получих телеграма с предложение да дирижирам "Миньон" от Тома с участието на нашите примадони Христина Морфова и Людмила Прокопова... Пропуснах един влак и закъснях. Със следващия пристигнах в Пилзен, но ден по-късно, да, в самия ден на представлението, при това чак вечерта в шест и половина. Стигнах до хотела на бегом, отворих куфара, облякох фрака, грабнах палката и хукнах към театъра... Едва стигнах до диригентския пулт. Вдигнах палката и дадох знак на оркестъра за началото на увертюрата. Понеже знаех цялата опера наизуст, не се уплаших, а дирижирах уверено до края. На следния ден критиката отбеляза: "Ето какво значи голям и рутиниран диригент! Българинът Тодор Хаджиев дирижира с голям успех "Миньон", идвайки от гарата направо на пулта, без нито една репетиция!"   
Успоредно с работата си в операта Тодор Хаджиев работи и за хоровете "Кавал" и "Славянска беседа". От 1935 до 1937 г. ръководи и основаната от него "Подвижна народна опера". През 1937 г. Тодор Хаджиев напуска операта и излиза на свободна практика като музикален педагог и сътрудник на Радио София. Неговата дарба на музикант и театрал, на композитор и педагог, както и огромната му работоспособност наследява синът му Парашкев Хаджиев (1912-1992).

Тодор Хаджиев

 Парашкев Хаджиев

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ