Нашите управници ни заблуждават с митове

Проф. Иван Ангелов,
член-кор. на БАН

Направиха ми впечатление някои мисли на г-н Бойко Борисов на срещата с бизнеса на 29 януари тази година. Той заяви, че "БВП нараснал с 40% през последните няколко години"; че новите заводи растели "като гъби след дъжд"; че с построяването на магистралата през Северна България "бизнесът ще потече по нея като през река"; че расте благосъстоянието на народа и т.н. Той обаче пропусна да спомене някои много по-парливи проблеми за настоящето и бъдещето на България.

Растежът на БВП 

не е мерило за благосъстоянието на народа

БВП има много дефекти. Специалистите знаят, че само с неговия растеж не може да се оценява благосъстоянието на народа. След кризата от 2007-2009 г. Генералният секретар на ООН създаде група от световноизвестни експерти, начело с Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, да предложи заместител на БВП, но все още не е намерено решение за масово прилагане на агрегиран показател за благосъстоянието. По този въпрос сега се работи и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, а и на други места. За такава оценка, освен за икономическия растеж, трябва да се държи сметка за разпределението на благата по социални групи, за влиянието му върху околната среда и други фактори.

Борисов съзнателно пропусна да каже как се разпределят благата от този растеж у нас. "Забрави" за масовата бедност, за растящата пропаст между бедни и богати, за крещящите несправедливости в живота на хората, за растящата заболеваемост и смъртност, за ниската продължителност на живота, за демографската катастрофа и много други беди. Почти по всички неблагоприятни показатели за живота на хората сме рекордьори в ЕС, а по благоприятните - на опашката. 

Той "пропусна" да каже, че за издръжката на живота на едно лице в домакинските бюджети са нужни 602 лв. и че 70% от населението живее под тази граница. "Забрави" да каже, че близо 2 млн. души у нас живеят в оскотяваща бедност, че дишаме най-замърсения въздух. Наред с корупцията най-голямата опасност за България сега е масовата бедност и растящата пропаст между бедни и богати.

България се плъзга 

към демографска катастрофа

Наред с промените в световния климат плъзгането ни към демографска катастрофа в края на века е най-голямата стратегическа опасност пред България. Населението ни ще се стопи до 3-3,5 млн. души, колкото е било преди 200 години. По данни на НСИ през 1985 г. жените у нас са били 4,5 млн., сега са 3,6 млн., а към 2080 г. се очаква да намалеят до 2,4 млн. Към края на века ще се стопят до 1,8-2 млн. Най-страшното е, че намаляват жените. А те раждат децата. През 1950 г. са родени 182 хил. бебета, а през 2018 г., по предварителни данни, едва 54 хил. 

Населението ни намалява с 50 хил. души всяка година. През следващите години този процес ще се ускорява. С острата си демографска криза сме между най-застрашените в света. Перспективата пред България е катастрофална. А вие, уважаеми читатели, чували ли сте нашият министър-председател някога да е изразил публично тревогата си от наближаващата катастрофа? Аз не съм. Чували ли сте да е обявил, че взема спешни мерки за предотвратяване на катастрофата? Аз не съм. 

Бойко Борисов е длъжен да знае тези факти. Като най-овластен ръководител на тази държава той притежава голяма власт, но и носи големи отговорности!

За разлика от него, премиерът на Унгария Виктор Орбан се тревожи, че населението им намалява с 32 хил. души годишно (при 50 хил. у нас). Неговият лозунг е "Искаме унгарски деца, а не имигранти от чужбина". И за това Орбан дава личен пример - има 5 деца. На 10 февруари 2019 г. г-н Орбан обяви нов план от 7 точки за повишаване на раждаемостта в Унгария. Една от мерките е отпускане на безлихвен кредит на млади семейства, равностоен на 36 хиляди щатски долара, който се опрощава, ако си родят три деца. Майките с 4 и повече деца са освободени от подоходен данък. Разширява се строителството на детски градини и т.н. Трябва обаче да се има предвид, че те нямат проблем с ромите, какъвто имаме ние.

А политиците в България не обръщат внимание на мои предложения от 5-6 години - за безвъзмездна помощ от 3000 лв. на млади семейства за първо дете, 5000 лв. за второ и 10 000 лв за трето. Смятат, че това било много. А България, от народ и държава, постепенно се превръща в географска територия! Това не ги тревожи! Има ли цена, която не може да се плати за спасяването на България?

"Реката от благоденствие" по северната магистрала

Г-н Борисов ни уведоми на 29 януари т. г., че през бъдещата магистрала в Северна България в близко бъдеще ще потече река от бизнес и благоденствие. Това обаче не става така просто - от днес за утре: 

- Първо, Борисов "забрави", че най-трудният участък от магистрала "Хемус" през Стара планина беше построен преди 40-45 години и ни служи отлично досега, въпреки че не го поддържат нормално и през последните десетина години по време на неговото управление. 

- Второ, 150-километровият участък, за който той говори, още не е започнат и може да бъде построен най-рано след 3-4 години. 

- Трето, от собствен опит знаем, че у нас след завършване на магистрали в продължение на 5-10 години по тях не се изграждат дори най-елементарните спомагателни съоръжения: тоалетни, бензиностанции, места за почивка, кътчета за игра на децата, мотели, пътни знаци, мантинели, важни отклонения, нормално осветление и вътрешна уредба на тунелите и т.н. 

Пътувалите по магистралата "Виа Игнатия" в Гърция познават огромната разлика между тях и нас. Не ми е приятно да сравнявам двете страни, но не мога да си затварям очите пред това, което виждам. Ще бъдем доволни, ако след 15-20 години имаме картината, която Борисов обещава за близките години. Дано я имаме! Недопустимо е обаче министър-председател на европейска държава да обещава, че тази река от благоденствие ще потече през близките години.

Новите заводи никнели "като гъби след дъжд"

Впечатлиха ме думите на Борисов за "никнещите като гъби нови заводи" в резултат на неговото управление. Пътувам често из България. Виждал съм много обхванати от бурени входове на някогашни заводи и стопански дворове на ТКЗС; десетки хиляди декари буренясали, подивели и изсъхнали някогашни овощни градини и лозя; пустеещи участъци плодородна земя; лошо поддържани пътища, осеяни с дупка до дупка и кръпка до кръпка поради некачествено изграждане и лошо поддържане. 

За съжаление от прословутите "нови гъби" почти не съм виждал. Или, за разлика от миналото, са археологическа рядкост. Въпреки че с търсещ поглед съм искал да ги видя, когато пътувам извън София. Доминират неприятните гледки на запустялост и неуреденост. Когато пътувам от София до Варна, Русе и обратно, ми се набиват в очите буренясалите и изсъхнали овощни дървета и лозя - може би 70-80% от площите на някогашните градини. Като пътувам от София до Харманли (моя роден край) и обратно, си спомням младините, когато от двете страни на пътя по цялото протежение бяха лозя, овощни и зеленчукови градини, оризища, при отлично обработени земи. Сега почти всичко е изчезнало и е заменено с житни култури и запустели парцели. А това е най-подходящият южен район на Източна Европа за отглеждане на плодове, лозя, зеленчуци и други доходни топлолюбиви култури. Защо е така?

Няма индустриализация без инвестиции

Растежът ни е 2,5-3,0-3,5%, а се нуждаем от 8-9% за догонващо развитие. За да расте икономиката бързо, както ни обещава премиерът, още по-бързо трябва да растат инвестициите. 

А какво става през последните години (вж. таблица 1).

При такива символични инвестиции не е възможно увеличение на темповете на растежа у нас и появата на нови заводи "като гъби след дъжд". Перспективите за 2019-а и следващите години са по-неблагоприятни.

Досегашният ни скромен растеж се дължи главно на вътрешно потребление, финансирано предимно от трансферите на нашите гастарбайтери в чужбина на техни близки в България - по груби оценки около 1,5-2 млрд. лв. годишно. По-нататъшният растеж на това вътрешно потребление е ограничен. Дори е възможен спад.

Преките чуждестранни инвестиции и икономическият растеж. При слабо вътрешно натрупване инвестиционната активност ще зависи от външни източници като преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), трансфери от еврофондове и други (вж. таблица 2).

Средногодишният приток на ПЧИ е около 1,3 млрд. евро, с резки колебания по години. Те не играят съществена роля за нашето развитие. Анализирайки тази роля, Бойко Борисов заявява: "Искам да кажа нещо за инвестициите, защото напоследък много се спекулира, а аз обичам да говоря с цифри. Данните на БНБ сочат за 2016 г. 1003 млн. лв., а за 2017 г. - 1389 млн. лв. Който е учил аритметика, знае, че това означава увеличение на инвестициите". Изводът на г-н Борисов е погрешен. 

Първо, тенденции за икономическо развитие не могат да се извеждат от данни само за две съседни години. Те се доказват само от достатъчно дълги динамични статистически редове. Поне за 10 години. За предпочитане са 20-30-40 години.

Второ, г-н Борисов изглежда обича да борави само с подбрани числа, за да докаже това, което му харесва. Такава манипулация е недопустима в икономическия анализ. 

Трето, ако колебанията са много и не може да се направи заключение от пръв поглед, трябва да се построяват изгладени статистически редове. Специалистите знаят как се прави това. Борисов има помощници и би могъл да се допита до тях.

Щом премиерът толкова много обича числата, защо не анализира спада на ПЧИ през 2012 г. Или катастрофалния срив през 2014 г. Или драматичния спад през 2016 г. Там ще се сблъска с неприятни въпроси, на които е длъжен да отговори. За по-лесно той прескача тези неприятни години. Това е недопустимо в икономическия анализ. 

Каква продукция "бълват" нашите заводи за износ?

В словото си пред българския бизнес Борисов се похвали, че нашите заводи "бълват" продукция 100% за износ и че вече сме постигнали положително търговско салдо с Германия. Ех, ако беше наистина така! Както посочих по-горе, само от една година не може да се прави извод за тенденция. (Вж. таблица 3).

Ние сме на дъното. Нашият износ на човек от населението през последните години е многократно по-малък от този на останалите страни членки на ЕС. Според най-новия Доклад по конкурентоспособността на Световния икономически форум от 16 октомври 2018 г. ние сме в групата на последните в света по фирмена конкурентоспособност. 

Високотехнологичните стоки (по световната класификация) са едва 3-4% от нашия износ, при 20% средно за ЕС. Преобладават суровините и материалите с 45% от неенергийния ни износ. Потребителските стоки със средно, а в някои случаи и с посредствено качество, са 30% от износа ни. 70-75% от неенергийния ни износ са суровини, първично обработени и с посредствено качество стоки, а също и ишлеме. 

Нужни са още десетки години за промяна в тази примитивна структура на износа. Защото тя предполага тотална модернизация на структурните и технологичните характеристики на производството, преквалификация на няколко милиона души, по-ефикасни институции. За съжаление, ето това "бълват" нашите производители. С него не можем да се гордеем.

Нашите управници ни заблуждават с митове. Употребата на митове за никнещите нови заводи като "гъби след дъжд", за "бълването на продукция за износ", за "реката от благоденствие по магистралата в Северна България", за благоденствието, поради "високия" растеж на БВП и т.н. се дължи на прекалено дългото управление на една партия. И още по-тревожно, на дългото авторитарно управление на един човек. В България всичко се прави по волята на този човек - и маловажното, и средно важното и най-важното. Това е непосилно дори за гениален човек. То крие големи опасности за всяка държава. 

Световната история показва, че в такива случаи всичко около авторитарните управници започва да им изглежда розово, в резултат на тяхната "незаменимост и мъдрото им управление". Те обсебват управленските функции на държавните институции. Самопоставят се над Конституцията и законите. Заболяват от самочувствие за незаменимост и растяща мнителност. Затова в демократичните държави се е стигнало в миналото до измъченото, но мъдро решение за максимален престой от два мандата на най-високото държавно кормило. България не може да прави изключение от това желязно правило.