23 Ноември 2024събота13:53 ч.

Искам думата

Нашата посока е ясна

Сега е моментът да се обединим всички, които сме загрижени за БСП и за страната

/ брой: 101

автор:Кръстьо Трендафилов

visibility 1180

Повече от месец след изборите и седмици след прекратяването на дейността на 45-ия парламент всички партии, участвали в изборите на 4 април, и многобройната армия от политолози, социални антрополози и анализатори продължават да правят оценка на резултатите.
Нямах намерение и желание да се включа в този многогласен хор, но като редови социалист (не на "свободна практика") ме смути поведението на някои знакови фигури в партията както по време на подготовката, така и при оценките на резултатите от изборите.
Първо за резултатите. Загубата е безспорна. Дали е катастрофална или не може да се дискутира.
Причините? Участвам в избори от 1962 г. Никога управляващата партия (в случая ГЕРБ) не си е позволявала в противоречие със закона една година преди изборите да превърне Министерския съвет в предизборен щаб, начело с премиера, и членове - министрите и ръководители на други управленски структури, ресурсно обезпечени със средства от парите на българските данъкоплатци и организационно-технически - с държавната и общинска администрация.
В условията на пандемия всички партии бяха ограничени да контактуват с избирателите в директни срещи (на които най-много разчита БСП, защото има структури в 90% от населените места,  макар и в не добра кондиция). Основната тежест в предизборната работа се организира на национално ниво, чрез медиите - особено електронните, където  ГЕРБ имаше тотално превъзходство. Всеки ден по всяко време в ефир можеше да слушаш и да гледаш представител на ГЕРБ, а председателят на щаба г-н Борисов се явяваше поне по 4-5 пъти на ден.
Как се подготвяше, кога и

какво направи БСП от изборите 2017 г.

до април 2021 г.? За първи път веднага след изборите беше ясно формулирана целта - сваляне на правителството на Б.Б. и смяна на системата. Премахване на порочния модел на управление, разкриване на престъпните механизми на паралелната държава. Подготви се и след сериозно обсъждане на заседание на конгреса се прие "Визия за България". В подготовката на материалите участваха ръководствата на партията на всички нива и много специалисти, не само членове на БСП.
Парламентарната група подготви и внесе редица закони за решаване на проблемите в образованието, здравеопазването, данъчната система, а за икономическата политика всяка година внасяше алтернативен бюджет (законът за бюджета е основата на икономическата политика на страната). Внасяше на няколко пъти вот на недоверие, за да предизвика правителството и парламентарните групи на управляващата коалиция на дискусия по проблемите на бюджета, доходите на населението - въпроси от дневния ред на обществото. Но така и не успя да накара мнозинството, камо ли Борисов, да влезе в парламента и да защити действията на кабинета и парламентарната си група пред законодателния орган. Сега, когато "Бащицата" вече не е на власт, той по цял ден обяснява пред все още послушните му телевизии колко е диалогичен, но никой не иска да се отзове на неговите покани. Наглец!
Мисля, че всеки социалист или просто разумен човек не би оспорил позицията, политиката и линията на поведение на БСП през този период. Може да се отправят критики към качеството на някои от материалите или към начина на действие в някои от проявите, което е нормално.

Защо все пак хората не ни припознаха

като техни защитници, защо не оцениха опозиционното поведение на партията не просто като борец срещу правителството на ББ, а като алтернатива, предлагаща друга политика, гарантираща правата на гражданите чрез смяна на системата? За пръв път в 30-годишния преход този въпрос стана център на опозиционните прояви. Това хората не го разбраха, не го разбраха дори голяма част от членовете на партията.
Първо - защото състоянието на основните партийни организации е лошо. Те не провеждат събрания, на които да обсъждат действията на партийното ръководство и на парламентарната група. Това се знае много добре от всички, особено от хората от вътрешната опозиция, които доскоро отговаряха за организационното състояние на партийните структури и подготовката на кадрите  от средното ниво.
На второ място - членовете на НС с приемането на Визията едва ли не сметнаха, че са си свършили работата. Освен това, народните представители (и то не всички), които имат участие в разработката и материално-техническата възможност да посетят всяко кътче на страната, се задоволиха със срещи с ограничен брой активисти в общините, дори преди пандемията. За последните парламенти бяха номинирани общо 300-400 опитни (предполага се) социалисти. Тези хора можеха да разбудят партийните организации, да ги накарат да се замислят за причините за състоянието на държавата и за това какво прави партията, за да се промени това състояние. Почти нищо не направиха. Едните - обидени че не са избрани, другите - доволни, че са избрани.
На трето място - конфликтът, който започна на конгреса във връзка с избора на председател на партията, по време на избора и след него. Той предизвика реакция у загубилите и у тези, които ги подкрепяха, която е недопустима за участник в каквото и да е състезание, камо ли във вътрешнопартиен избор. Длъжен съм да кажа, че изборът протече нормално, хората идваха да гласуват с приповдигнато настроение, въпреки "указанията"    да не се гласува. Бях наблюдател на процеса. Социалистите подкрепиха Корнелия Нинова и реформите, които започнаха. Подкрепиха програмата на партията, а не Платформата за демократичен социализъм.
Не мога да не коментирам някои "опорни точки" от

Платформата за демократичен социализъм

на бившия ни другар Красимир Янков, който по-късно хвърли членската си книжка в кошчето за боклук, и на подписалите този документ.
"Да се даде решителен отпор на продължаващото 30 години очерняне на миналото на партията..." Питам: кога започна това? Още с Кръглата маса някои решиха, че смяната на Живков трябва да се подкрепи, като се покаже, че под неговото управление държавата е доведена до окаяно състояние. Кой го направи това? Кой даде храна на бездарната злобна опозиция, начело с Желев, да започне да хули Живков, Георги Атанасов и други ръководители в държавата и партията (впрочем, ние ги дадохме на съд, а някои, които са ръководители на БСП без прекъсване от 1990 г., да е дал "решителен отпор"?). Много социалисти - вече редови, написаха книги, направиха телевизионни документални филми за всички отрасли. Някой да е организирал тяхното обсъждане и разпространение в младежките и партийните организации?
"Безпрецедентното неглижиране на председателя на Партията на европейските социалисти...". Ръководителят на европейските социалисти др. Станишев се опита да ни наложи да приемем Истанбулската конвенция и ние, Партията, дадохме "решителен отпор". Трябва да знаете, че преди да е председател на ПЕС, той е член на БСП и решенията на неговата партия са задължителни за всеки неин член, независимо какъв пост заема.
Що се отнася до ПЕС, човек трябва да се откаже от някои принципни, вековни позиции на българската социалистическа партия, или да е приел "евроатлантическите ценности", за да приеме поведението на ПЕС в Европарламента. Ние сме членове на "отбранителния съюз" НАТО, защо и как  не коментирам. Но САЩ нападнаха без санкция на  ООН и с лъжлив аргумент суверенната държава Ирак и убиха над 100 хиляди мирни граждани - ЕС не само не осъди, но подкрепи и участва в тази война. Разгромиха Либия, воюват в Сирия, разширяват присъствието си вече в почти всички страни в Европа. Разположиха свои бази от Прибалтика до Близкия изток срещу "агресора" Русия.
И ако през 30-те години капиталистическите държави подкрепяха фашистките режими на Хитлер и Мусолини, то бе заради борбата срещу комунистите и евреите, срещу "болшевишката зараза" в собствените им страни. Днес Русия е капиталистическа държава като всички на Запад. Няма друго обяснение за днешните атаки, освен  стремежа за реализиране на вековната мечта на англосаксонските капиталистически държави - да  се ликвидира най-голямата славянска православна  държава и да заграбят нейните богатства. Категорично НАТО стана оръдие на неоколониалните амбиции на САЩ и на европейските богати държави, на ПЕС и на българското държавно ръководство, което подкрепи тази политика, участва в налагането на санкции, в идеите за нови американски бази и пр.
Др. Пирински предложи категорични решения по посока преучредяване на БСП като "партия на социалистическия идеал" (ДУМА от 8.04.2021 г.). Посоката е ясна от програмата на БСП "За България - свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество". Детайлите не са и не могат да са проблем, ако сме наясно с посоката. Вече десетилетия част от вътрешните опозиционери ни тласкаха в коловозите на западната  социалдемокрация, която отдавна не е нито социална, нито демокрация. Това е детайл, на който може би трябва да се обърне внимание.
Нашата посока е ясна - борбата срещу изграждащия се 30 години капитализъм в България; срещу войната, за защитата на бедните и онеправданите... Тази борба за социализъм не върви по асфалтови алеи, а по стръмен криволичещ път и за да се спазва посоката при динамиката на промените в страната, в Европа и в света, са необходими постоянни корекции. За това е нужно постоянно да се дискутира в партията, така както се правеше години наред. Материалите се публикуваха и предлагаха на ръководството, постоянна дискусия се водеше и от лявото крило. Но никога не са правени сбирки "случайно" успоредно със заседание на НС, на която се направи изявление "ние не сме партия в партията, ние сме 130-годишната партия". Не разбрах 50-60 човека ли са партията, или онези хиляди, подкрепящи сегашния курс.
Уважаеми другари, резултатите от изборите не са добри, загубата е тежка, но не е "срутище".  Предстоят нови избори. Предстои последната битка, с която трябва да реализираме борбата, която  водим. Сега повече от когато и да е било е нужно да се обединим всички, които сме загрижени за партията и страната. Няма по подходящ момент.

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 673

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 571

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 737

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 657

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 667

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ