23 Ноември 2024събота10:12 ч.

Снимка Катя Попова

Срещи

СИЛВИЯ ПАВЛОВА:

Наш дълг е да откриваме щастието във всеки момент

Вярвам, че картините ми носят радост на човека, който има смелостта да отвори вратата към себе си, казва известната художничка

/ брой: 180

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 13395

СИЛВИЯ ПАВЛОВА е родена през 1979 г. в София. Завършва Националната гимназия за приложни изкуства "Св. Лука" в София, специалност "Текстил и технология на облеклото", и Нов български университет, специалност "Театрално изкуство", с професионална квалификация сценограф, при проф. Невена Кавалджиева и доц. Зарко Узунов. Има 20 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Севлиево, Дупница, Велико Търново, Варна, Виена, както и участия в колективни изложби в България и в чужбина. Лауреат е на престижни награди. Член е на Съюза на българските художници в раздел "Живопис". Живее и работи в София като художник на свободна практика.

- Силвия, с Вашата живописна изложба "Ловец на щастие" галерия "Възраждане" празнува рожден ден и откри своя нов сезон. Това е голяма чест. Вие сте добре позната на кръга почитатели около галерията с предишните си изложби там. Създадохте ли нови творби специално за случая?
- С галерия "Възраждане" работим от 17 години. Това беше първата галерия, която ми предложи самостоятелна изложба и вълнението беше огромно. Оттогава измина доста време, през което се развих като художник и останахме свързани чрез множество други изложби. Винаги е истинско удоволствие да се връщам в уютното и автентично пространство на галерията. Там моите платна сякаш говорят по различен начин.
За тази изложба започнах подготовката си в началото на годината. Почти всички картини са създадени специално за нея. Обикновено заглавията на изложбите идват в последния момент, но този път дойде още в началото и отключи вдъхновение и цялостна линия на претворяване на пейзажа. Разбира се, контрастите и широкият цветен спектър продължават да присъстват, но това, което ме зарадва най-много по време на процеса на създаване, бяха силуетите, фигурите и лицата, които изплуваха. Това вмъкна допълнителен сюжет към картините и отключи въображението за интерпретации на съществуващи и несъществуващи светове.
- Вие виждате такива ярки, буйни цветове в природата и околния свят, каквито повечето хора не откриват. Може би след като се срещнат с Вашите картини ще погледнат с други очи на средата, в която живеят?
 - Това е част от моята лична мисия като творец да подаря на търсещия цвят, настроение, спокойствие, нещо интригуващо, малко вдъхновение, щипка обич, тайни пътеки и памукови облаци, малко щастие и вяра, че природата ще намери начин да защити нас и себе си. Обичам състоянието, в което политам, когато рисувам. То често е изпълнено със спокойствие. Тогава мога да чуя какво ми говори картината и започваме да създаваме заедно. Друг път е заредено с вдъхновение и енергия и тогава избухва цяла експлозия от контрасти и форми. Процесът е завладяващ и различен. Винаги е изпълнен с положителна енергия и това ме кара да вярвам, че картините ми повишават вибрациите и носят радост на човека, който има смелостта да отвори поне малко вратата към себе си.
- А как се лови щастието?
- Може би всеки има своя дефиниция за щастието, в зависимост от най-дълбоките си потребности. Понякога тичаш след него боса в тревата и размахваш кепче за пеперуди. То пърха във въздуха, гони се с вятъра, улавяш го, изплъзва се... В тази игра има толкова красота и надежда и спомените за нея са винаги вълнуващи. Понякога сядаш на брега на езерото, хвърляш въдицата, започваш да съзерцаваш и да чакаш... да се стопи ледът, да се разсеят мъглите, да прелети птица...
Различно се лови щастието и то самото сякаш е различно, но мисля, че имаме дълг към нас самите и към създателя да го откриваме във всеки възможен момент. Може би трябва да спрем за малко, да се издигнем, да осъзнаем, да благодарим, да си позволим да обичаме и да позволим друг да ни обича, да дадем, да простим и да вярваме, че сме на този свят, за да бъдем най-пълната версия на себе си.
- Рисуването е самотно занимание, но предполагам, че представянето на една изложба е празник за художника - да сподели идеите си, да види реакцията, емоциите на зрителите, на колегите си. Така ли е и за Вас?
- Разбира се. Когато излезеш от един процес, в който си бил вглъбен и отдаден, често е изключително необходимо да видиш отдалеч цялата си работа. Да се дистанцираш, за да можеш да погледнеш по-обективно на резултата. Изложбата е точно това, дава ти по-реална представа къде те е извел пътят и помага да го анализираш. Това, между другото, се отнася и за интервютата, които често съпътстват творческите изяви. Те винаги са ми помагали да преценя на какво ниво от личното и професионалното ми развитие съм и в дадения момент как ми се отдава да го изкомуникирам, в случая - да го облека в думи. Благодаря Ви за тази възможност!
Посредством публичната изява можеш да усетиш по реакцията на зрителите дали си постигнал проникването, това да почувстват картините и какво им носят те. Хората много обичат да споделят с мен какви усещания е предизвикала някоя моя картина у тях, да анализират образите или да разберат повече за процеса на работа. Това винаги ми доставя голяма радост и усещане за удовлетворение.
- Каква е ролята на галеристите в творческия път на един автор и с какво допринасят за неговото развитие?
- Галеристите дават възможност за изява и подкрепят авторите в техния творчески път. Освен към създаването на атмосферата и организацията по културните мероприятия, те са отговорни и за продажбата на произведенията и това позволява те да бъдат реализирани. В бързо развиващия се свят галериите също имат свой път на функциониране. Необходимо е като цяло да следват променящите се тенденции в търговията с изкуство и да работят върху адекватното представяне на своята дейност.
- Възможно ли е в днешно време да се живее само от изкуство? И налага ли се творецът да прави известни компромиси или пък трябва да се опита да открие своята публика?
- Бих могла да дам отговор на този въпрос от моя опит и наблюдения. Аз съм художник на свободна практика цял живот. Преди 10 години направих значителна промяна в начина си на работа и оттогава виждам, че е напълно възможно един художник да се издържа изцяло от творчеството си. Имам колеги, които умишлено работят съвсем различни професии, за да могат да са откровени в творчеството си и да не се съобразяват с търсенето на пазара. Този техен избор според мен е достоен за уважение. За мое щастие, на този етап това, което ми доставя удоволствие да правя, и това, което хората търсят, се съчетават добре и не ми се налага да правя компромиси. Чувствам се успяла в търсенето на своята публика, за което съм благодарна.
- Любопитно ли Ви е при какви хора отиват Вашите картини, когато се продадат?
- Хората, които купуват моите картини, са най-различни. Има млади семейства, изтеглили кредити за ново жилище и искат да го украсят с оригинални творби на български автори, има хора, които купуват картините за подарък за свой близък, или такива, които са самотни, но не искат да бъдат, има и много, които купуват оригинална картина за първи път в живота си. Хора, които много са пътували по света, и българи, които живеят в чужбина, също споделят, че се чувстват щастливи от това, че имат късче от България.
- Създавате уникални шалове от рисувана коприна. Това е друга страна на Вашия талант, а сигурно се дължи и на задълбочените Ви знания по сценография, костюмография, текстил и технология на облеклото? Самият творчески процес с какво е различен от живописта?
- Коприната е приятно и донякъде естествено допълнение в творчеството ми. При нея контролът е по-слаб. Трябва да се довериш на процеса и на естественото и винаги различно разливане на боята и уникалните ефекти, които се получават. Винаги съм имала отношение към текстила и съм свързана с него от 30 години. Той не уморява и няма насищане, с него си почивам и се забавлявам.
- Разкажете за техниката си на рисуване, за боите, за материалите, с които работите. Всеки автор прибавя нещо свое, което го отличава и с което става разпознаваем сред многото талантливи художници.
- Техниката, която използвам, се базира на принципа на колажа. Рисувам върху платно, основно с маслени бои, но в продължение на около 20 години вграждам текстилни парчета в картините си. Платовете ми помагат изключително много при оформянето на композицията и цветното решение на творбата. Понякога придават по-декоративен характер, а понякога допринасят за детайлната разработка и позволяват различно усещане за структура. Обичам да работя повече с естествени материи.
- Имаше ли вероятност да се посветите на друга професия - в много случаи семейната среда предопределя бъдещите занимания на човека, а вие сте пораснала, както се казва, сред картини и мирис на бои.
- О, да. Средата, в която израснах, беше изцяло творческа. Но точно картините не бяха единствената част от заобикалящия ме свят. Баща ми беше скулптор, правеше мозайки и декори, свиреше на китара през целия си живот и се снимаше в киното. Майка ми беше художник, аранжор и е свирила на акордеон. И двамата пееха чудесно! Имам близки родственици музиканти, фотографи, с афинитет към литературата и актьорското майсторство. Аз самата пиша стихове от 8-годишна. Киното беше значителна част от живота ми в ранните години, тъй като семейството ми работеше по много филмови продукции в едно от изчезналите вече студия за игрални и документални филми. Искала съм да се занимавам с много неща, но всичките - в сферата на изкуството. Мога да кажа, че като хоби обичам да измислям сюжети и нахвърлям филмови сценарии. Със сигурност имам вдъхновение за писане, пеене, танц и от малка все сънувам, че съм актриса и съм си забравила репликите. Истинско щастие е да вярваш, че можеш да бъдеш всичко, за което си мечтал!

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 385

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 333

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 363

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ