Наръчник за спокойно потъване

Любослава РУСЕВА

Някой да разбра какво мисли т.нар. държавен глава за външнополитическата активност на премиера?
Плевнелиев потъна в оглушително мълчание от миналия петък, когато Бойко Борисов влезе в ролята на турски адвокат, та чак до този вторник, когато се обади с кратко съобщение по исканията за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност. В него обаче той отново не даде оценка за Борисовата "дипломация", от което следва, че вече дни наред тънем в неведение за мнението му.
Нещо повече - за да не изрази такова, Плевнелиев парира и опитите за провеждане на заседание с аргумента, че КСНС щял да се политизира и да бъде използван за предизборни цели. А ето и най-нелепото обяснение: "По отношение на бежанската вълна и мерките, които следва да се предприемат, КСНС е заседавал два пъти - през 2013 г. и през 2015 г., като и на двете заседания бе постигнато пълно политическо съгласие не само относно важността на проблема, но и по отношение на мерките, които следва да предприемат различните власти, за да се справят с него."

2013 и 2015 година?!

Да се позоваваш на решения, взети преди три или дори само година, е меко казано несериозно. На тази кълка може да полегне единствено надвремева институция като църквата, но не и действащ президент в свят, който се променя с часове. И особено президент на държава, чийто премиер е на един акъл сутринта, на съвсем друг по пладне, а привечер му е дошъл и пети...
Тъкмо по тези причини външнополитическите совалки на Бойко Борисов не само не се вместват в клишетата за "набелязаните мерки", но и будят притеснения. Освен че в петък хвръкна за Истанбул "по личното настояване" на турския премиер Бинали Йълдъръм, Борисов призна, че по време на разговорите си е водил и подробни записки, като така се самопостави в унизителната роля на писар. Оттук опитите да бъде представен като посредник в отношенията между Турция и ЕС не изглеждат никак убедително, а съмненията, че го играе "маша на Анкара пред Брюксел" (по в. "Сега"), се нуждаят от спешно опровергаване. Включително от страна на президента, който по Конституция представлява държавата в международните отношения и е направо абсурдно да е останал безучастен в процеса на евентуалното сговаряне с Ердоган.
Впрочем по всичко личи, че такова е имало, след като Борисов съвсем открито заработи за Турция в "преговорите" й с ЕС. В отворено писмо група общественици дори сравни адвокатстването му със съучастие в рекет: "Очевидно е, че Турция изнудва Европейския съюз чрез темата бежанци срещу визи. Ангажирането на българския министър-председател с каузата на рекетиращия е изключително опасна стъпка, без прецедент в най-новата история на българската дипломация." В писмото, адресирано не само до Борисов, но и до президента и парламентарния председател, беше ясно обяснено и какви рискове произтичат от това, особено след анонсираните намерения на турското правителство да даде гражданство на значителна част от бежанците. Както хубаво обобщи Веселин Кандимиров във фейсбук, Ердоган иска безвизов режим с ЕС, за да наводни Европа с имигранти, а в случай на отказ заплашва да наводни Европа с имигранти...

Готова ли е България и за двата варианта, които по същество са един?

От решенията на КСНС, проведен на 10 ноември 2015 г., става ясно, че правителството трябва да оптимизира работата на структурите за сигурност и да изготви план за действие, като участниците стигат до извода, че най-непосредственият риск за България е от нарастване на миграционния поток. За оптимизиране и изготвяне на план за действие се говори и на КСНС от 25 ноември 2013 г., като и в този случай участниците стигат до извода, че най-непосредственият риск за България е от нарастване на миграционния поток...
Вярно, извън общите приказки нито преди три, нито преди една година е можело да се стигне до консенсусна позиция за отношението на България към отпадането на визовия режим за Турция, тъй като споразумението между Анкара и ЕС беше подписано през... март 2016 г. През последвалата половин година пък се случиха атентати, опит за преврат, затягане на Ердогановата хватка над демократичния ред и прочие неприятни събития, които промениха ситуацията с визите. Президентът, премиерът и парламентарно представените ни политически сили обаче така и не седнаха на една маса, за да я обсъдят, а междувременно Борисов защъка

между Истанбул и Берлин в ролята на чужд куриер

В случая Радан Кънев е прав - темата за визовия режим на турските граждани не може да се решава само от премиера, обща позиция е наистина наложителна. А къде другаде да се приеме такава, освен при обединителя на нацията, чийто ореол на пръв евроатлантик и "гарант за цивилизационния ни избор" се градеше неуморно? Бедата обаче е там, че вече с клишета не става, трябва недвусмислено отношение, каквото президентът очевидно избягва да прояви. И така хем си измива ръцете с някакви овехтели "решения" на КСНС, хем се крие зад досадния аргумент, че съветът не е нищо повече от платформа за политически демонстрации и текуща партийна агитация.
Между другото, веднага сред анексирането на Крим Плевнелиев остро попита: "Можем ли да очакваме, че български граждани от турски произход могат да се обадят на министър-председателя на Турция и да поискат намеса?" И досега не е известно дали и как си е отговорил на този въпрос, но по-важното е, че покрай стремежа да се озъби за пореден път на Русия допусна възможност за териториални претенции от турска страна. Доста смела импровизация, дори и да е направена в бързината, от глупост или недомисляне, та може би е по-добре в момента да мълчи. Открай време основната заплаха за националната ни сигурност идва точно от импровизациите, в които се упражнява българската държава, въобразявайки си, че това е висш дипломатически пилотаж. А щом самодейците са се настанили по най-високите й върхове, не е трудно да си представим какво следва надолу с "оптимизирането" на тая халтура...
Скоро един познат от службите за сигурност ме уверяваше, че ситуацията е наистина под контрол, че те са на пост и ще бъдат там до последно,

"като оркестъра на "Титаник"

И той изглежда импровизираше, без много-много да се замисля, че "Титаник" тъй или инак потъва, барабар с музикантите. Станислав Стратиев навремето даже допусна, че на борда не е свирил никакъв оркестър, ами оркестърът се щурал насам-натам в най-долните кабини и в паниката въобще не могъл да намери пътя за палубите. "Музиката, която се е чувала, идвала от грамофонна плоча, пусната по настояване на капитана за успокоение на пасажерите."
От днешна гледна точка тази версия звучи правдоподобно, но най-хубавото е, че дава и идея. Докато Борисов посредничи така, както само той си знае, а Плевнелиев му помага дори с риск и той да не узнае какво е договарял премиерът, трябва да ни пускат релаксиращи мелодии и приспивни песнопения. Така поне ще си потъваме спокойно, а някои може и в последния момент да се спасят. В по-поетичната версия на Стратиев оркестърът все пак свирел, докато корабът потъвал, "а после, свирейки, се прехвърлил на айсберга" и оттогава плавал по моретата...
Е, пътниците от корабите понякога мислели музикантите за пингвини, вероятно заради черните фракове. Но това не било нищо друго, освен зрителна измама! Все едно да си помислим, че онова, което виждаме сега, е наистина държава - ей толкова дълбока била и тяхната заблуда.

Редута