Напъни на думи, училище наужким

И тази година - същото. След IV клас малките ученици се справят доста добре с учебния материал, знаят много и успехът им е висок. Три години по-късно - след VII клас, знанията им са се сринали, двойките валят като юнски дъжд. Просветното министерство дежурно отчита резултати от външното оценяване, дежурно и бодро заявява, че тенденциите са положителни, че средните резултати са "малко по-високи" от миналата година, но сривът в прогимназията продължава. И толкоз. В това време идва международното оценяване PISA за знанията на 15-годишните ученици и отчита, че нашите са се сринали за пореден път с еди-колко си пункта надолу в световната класация. Впрочем тази пролет имаше поредна сесия на PISA, резултатите ще бъдат съобщени догодина...
Съвсем правомерно е да се сравняват резултатите на тазгодишните седмокласници с тези от изпитите след IV клас през 2009 г. - когато същите ученици са завършвали началния курс. Така се разбира какво се е случило със знанията на едни и същи деца за три години и как са паднали с 20% надолу. По-важният въпрос е обаче какво с случва с напъните на просветното министерство, съобразно резултатите от външното оценяване, да коригира учебните програми, планове и учебници така, че да преодолее влошаването на качеството в прогимназиалните класове. Ами, нищо не се случва, понеже въпросните напъни са само на думи. Качеството на обучението продължава да пада. А става дума за задължителната училищна възраст - под 16 години, за базовото образование на всяко българче - онова, което ще живее и във втората половина на шеметно бързащия ХХI век.
Всички виждат и знаят, че разрухата стигна до средното училище, че образованието на децата ни все повече куца. Но никой не може да каже защо. Нали уж непрекъснато текат реформи и уж все за добро? Така или иначе вече години никой не може да посочи причината за спада в прогимназията - конкретно: на учителите ли се дължи, на учебниците ли, на програмите ли, а може би на самите тестове? В крайна сметка неведението произтича от постоянната смяна на целта на т.нар. външно оценяване. Защо се прави? Отначало бе казано, че то мери нивото на знания и умения на учениците, после взехме да мерим с въпросния изпит доколко децата са усвоили задължитнелния минимум знания за съответните класове. А тия две неща са твърде различни. И като ни казват от МОМН, че в тестовете (с които мерим покриване на минимума) вече има въпроси от PISA (която мери равнище на знания), какво си мислят, че ни казват?      Същото нещо е и с матурите. Така и не е ясно какво се измерва с тях - покриване на минимума знания, с който се получава средно образование; ниво на програмите, съответстващо на входа във вуз или? Тези две неща пак са различна работа, а промени няма на учебните гимназиални програми така, че да се смали поне "дупката" между тях и изискванията на висшите училища. Напротив - вузовете започнаха да приемат дори тройкаджии, на много места матурите се приемат за вход във вуз с цялата условност на тяхната мярка. А с новия закон за училищното образование, който ще раздели гимназията на две и Х-ХI клас всъщност ще са само подготовка за вуз, какво ще се случи с матурите? Алогично е те да продължат да бъдат само върху образователния минимум, щото той имаше смисъл само за тези, които няма да учат повече след гимназията. Решило ли е МОМН тези въпроси, като вкарва нов закон в НС без всякаква подготовка? Не е. Като е така, няма обяснение защо прави промените изобщо.